Столичната община опита да внесе яснота в продължаващата криза със сметосъбирането и сметоизвозването, но брифингът тази сутрин остави и неудобни въпроси: колко струва на София забавянето на т.нар.
„голяма мегапоръчка“, кой носи отговорност за правните блокажи и докога „временните мерки“ ще заместват реално работещи договори.
Заместник-кметът по екология Надежда Бобчева обяви, че мегапоръчката обхваща и седемте зони на столицата, но в част от тях процедурата е затисната от обжалвания, липса на избран изпълнител или продължителни съдебни битки. Това, на практика, означава едно: услугата се държи „на ръчен режим“, а цената ? расте.
19% индексация: тихото поскъпване на „временното“
За първа зона (централната градска част) общината е подписала анекс към договора заради липсата на избран изпълнител и очаквани дълги съдебни спорове. Анексът е с 19% индексация на цените. Сходна е картината и във втора зона – също анекс, също обжалване, също 19% индексация.
Икономическият извод е неприятен, но логичен: когато поръчката не приключва навреме и градът остава в режим на удължавания, София плаща повече, без гаранция, че качеството на услугата се подобрява. Индексацията може да има обяснение в разходи и инфлационни фактори, но при „кризисно управление“ тя започва да изглежда като такса за административна неефективност.
Четвърта зона: договорът изтече, спорът продължава
Най-сложната ситуация по думите на Бобчева е в четвърта зона – районите „Надежда“, „Сердика“ и „Илинден“. Там е имало избран изпълнител, но общината е в „много дълъг съдебен спор“, който включва две линии: искане за предварително изпълнение и спор по същество.
Ключовият момент е, че договорът е изтекъл на 7 януари 2026 г., а общината е реагирала с временна заповед: фирмите, които почистват „пограничните райони“, да поемат и дейностите в тази зона. Решението е обявено като краткосрочно – „ден-два“, в очакване Върховният административен съд да се произнесе по предварителното изпълнение.
Но именно тук се появява рискът, който не може да бъде замазан с думи: ако едни фирми бъдат пренасочени към четвърта зона, какво се случва с регулярните им задължения в другите зони? На въпрос дали това няма да доведе до по-рядко сметоизвозване другаде, Бобчева беше внимателна: общината не твърди, че фирмите са поели ангажимент да обезпечат изпълнението на „регулярните договори“, докато поемат извънредната зона. Преведено: временната мярка може да реши един проблем, но да отвори друг.
Пета и шеста зона: напредък на хартия, изпитание на терен
За пета зона общината посочи, че вече има влязло в сила решение за избор на изпълнител, което позволява да се премине към следващ етап от организацията.
Най-чувствителна за гражданите остава шеста зона – „Люлин“, „Красна поляна“ и „Красно село“, където през последните месеци се виждат препълнени контейнери и натрупано недоволство. Бобчева заяви, че разбира притесненията и уточни, че услугата там е възложена изцяло на общинското дружество „СОФЕКОСТРОЙ“, като договорът е в сила от 1 януари 2026 г. Общината очаква част от новата техника, за която са проведени търгове, да пристигне „в близките дни“, а уверението е, че в рамките на тази и следващата седмица проблемите ще бъдат отстранени.
Какво следва и какво да следим
Брифингът очерта две паралелни реалности: юридическата (обжалвания, съдилища, искания за предварително изпълнение) и оперативната (контейнери, маршрути, техника, капацитет). Кризата ще започне да се успокоява не когато има още едно уверение, а когато се види измерим резултат на терен.
Най-важните „контролни точки“ оттук нататък са:
- решението на ВАС по предварителното изпълнение за четвърта зона;
- дали временната заповед няма да „изтъни“ обслужването в други райони;
- реалното въвеждане на нова техника и стабилизиране на графиците в шеста зона.
Столичната община обещава своевременна информация за развитието. Но в град като София тестът е прост: не в пресконференцията, а в контейнера пред блока.
Вашите коментари