Умре ли традицията, умира и Калофер. Това каза пред БГНЕС дядо Генчо от Калофер, който ден преди Богоявление, заедно с калоферци, строи бента на река Тунджа.
Прочутото мъжко хоро ще влезе в ледените води на реката точно в 8.00 часа сутринта на Йордановден. Преди това калоферци строят бента, за да се събере водата, около метър, и хорото да заиграе.
"Бентът се прави ден преди Йордановден – реже се греда и после се слагат страничните колове. Редят се и се поставя найлон, преди тъпчехме слама, бали слама, сега е по-модерно – слагаме найлонът върху мрежата, за да може да се надигне водата", разказа още дядо Генчо.
В миналото традицията била в реката да влизат само ергени, днес обаче влизат и женени мъже. Който събере кураж – нагазва. "В предните години само ергени, няма женен, но с течение на времето започнаха и женени и неженени. Традицията беше щом има женен мъж, веднага го натискат във водата да го давят, но това вече се изживя", разказа дядо Генчо.
Преди години хората са гонени и ритуалът забраняван, калоферци тайно са спазвали традицията, не се "борели" за кръста, а за сребърна купа. Сега традицията е възродена, всяка година се събират все повече и повече хора, идват от цяла България.
Местните разказаха и за разделението, което се появи миналата година, дори имаше "алтернативно" хоро, но тази година калоферци са категорични, че всички са единни. "Медии, медии – хубаво, обаче другите трябва да разберат, че първо трябва да мине нашият ред и след това, който желае да влезе, никой няма да го спре", каза дядо Генчо.
Дядо Генчо разказа как и той се е хвърлял на младини. Традицията я спазва повече от 30 години вече и иска да я поддържа докато е жив, за да я предаде на своя внук, който миналата година хванал кръста.
Друго важно условие при строителството на бента е всички да са трезви. Някои влизат в реката и без загрявка. "Моят син миналата година стана от леглото и отиде на реката, абсолютно трезвен. Няма изстиване, няма нищо. Да, краката изстиват, замръзват, който е по-слабичък и види, че измръзва излиза от водата", каза още дядо Генчо. Загряването ще започне по-късно вечерта и ще продължи цяла нощ. Тук пияни няма, местните влизат във водата "омаяни". Цяла нощ се пие греяно вино и ракия в механите. На сутринта, още по тъмно, мъжете излизат и тръгват към Тунджа с песен на уста.
Участниците в хоро пеят песента "Залюбила е Василка двама". После пеят "Тунджа, Тунджа", тя си е наша стара песен, пее се още от мое време", каза още дядо Генчо.
Според легендата Калофер е основан през 1533 година. Тогава група мъже предвождани от Калифер войвода, "владеели" тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турски кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила Султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се установява в землището на днешен Калофер. През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен "Алтън Калофер" - Златен Калофер. Калофер е опожаряван няколко пъти от турците. Последното опожаряване на Калофер става през 1877 г., когато са избити и всички мъже и градът е разрушен.
На 6 януари обаче се отбелязва и 165 години от рождението на Ботев. Той е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. И тази годишнина от рождението му по особен начин се отразява тази година на празненствата в Калофер.
Вашите коментари