Първият в историята въздушен бой с участието на реактивни самолети е проведен в някой от последните дни на юли 1944 година - преди 70 годни.
Сложно е да се каже на кого принадлежи “палмата на първенството”. Историците спорят, кога точно и на кого трябва да се присъди тя – на германския Me.262 или на британския Gloster Meteor.
Историята е отбелязала въздушни схватки на германски и английски самолет в два различни боя, но няма точна информация за победите във въздуха.
През оставащите до края на Втората световна война месеци реактивната авиация, която след войната става основна в цял свят, не произвежда някаква сензация – командирите на ВВС просто са нямали понятие как да използват новия мощен инструмент, озовал се на тяхно разположение.
Нито “Метеор"-ите, нито “Лястовици"-те (Schwalbe – така са наричали немския Ме.262) не изиграват решаваща роля във въздуха.
Но и двата самолета внасят своят дан в следвоенното развитие на бойната авиация по цял свят.
Немският изтребител попада в ръцете на съюзниците. Подробно е изучаван от конструкторите в САЩ, Британия и СССР.
На руската авиация обаче по-сериозно влияние оказват британските реактивни двигатели. Лондон подарява на Съветския съюз плановете си от стратегически политически съображения, и точно тези установки руснаците ползват за отправна точка в собствените си разработки.
За първите боеве с участието на реактивни самолети следва да се говори точно в множествено число. Защото са два. На 25 юли 1944 година реактивен немски “Месершмит” атакува в района на Мюнхен разузнавателен DH.98 Mosquito от 544-та ескадрила на Кралските ВВС.
Съществува версия, според която британският разузнавач е свален – главното оръжие на двумоторния самолет "Москито" е скоростта му, но именно тя не му помага в сблъсъка с реактивния прехващач.
В същото време, на сайта на Кралските ВВС в раздела, посветен на историята на базата “Бенсън”, от където излита “Москито”-то, се твърди, че самолетът все пак успява да се скрие в облаците след 20 минутно преследване.
Немският самолет се числи към групата Erprobungskommando 262 (съкратено - Ekdo 262), която била изпитателна авиационна част, тестваща новите машини в бойни условия.
На 27 юли в първите си бойни полети правят и британските F.Mk I Gloster Meteor, с които е комплектована 616-та ескадрила.
Тези скоростни самолети командването на британските ВВС разглежда като спасително решение за заплахата от ракетите “Фау-1”, с които по това време немците активно обстрелват Лондон.
“Метеор"-ите всъщност са на въоръжение в 616-та ескадрила от по-рано, и това поражда неразбирателството за “първенството” в реактивната бойна авиация. Някои спецове смятат, че “Месершмит”-ите от изпитателното звено не може да се смятат за реално взети на въоръжение.
В сайта на Кралските ВВС за първи бой с участието на реактивен самолет все пак е признат онзи, в който участва немският “Ме.262”.
Първата мисия на британски реактивен самолет завършва с провал. Патрулиращият по крайбрежието британски пилот забелязва летящата към Лондон крилата ракета, захожда за прихващане, но му засича оръдието.
Няколко дни по-късно, на 4 август, "Метеор", управляван от флаинг офицер (старши лейтенант) Дикси Дин записва първият успех в историята на сметката на реактивните самолети.
И на него оръдието му отказва, но той използва прийом, който пилотите от Кралските ВВС доста често ползват. Внимателно се изравнява с летящата “Фау-1”, “подпира” я с крилото си и я пренасочва. Бомбата, която е способна да лети само по права линия, в такава ситуация просто пада на земята и се взривява.
В интерес на истината, “Метеор”-ите не си извоюват славата на “ловци на Фау”.
Отказът на оръдията, несъвършената система за управление на ракетите “Фау”, които на практика са неуправляеми реактивни самолети за еднократна употреба, само потвърждават факта, че по това време реактивната авиация все още е в зачатъчна фаза.
“Месершмит” нямат проблеми с оръдията и картечниците на борда. Но имат своето слабо място – двигателят.
Jumo 004B на фирмата Junkers страда от сериозни “детски болести”. Преди всичко конструкторите не успяват да създадат надеждна система за подаване на горивото. Всяка рязка промяна в скоростта крие опасността от сериозни повреди.
Подобен проблем би бил край на кариерата за кой да е самолет с двигател с вътрешно горене. Но високата скорост – над 850 км/ч – спасява реактивната авиация. Ме.262 си спечелва славата на високоефективен прихващач, с което до голяма степен предопределя и съдбата на противника си – “Метеор”.
Командването на Кралските ВВС и без това не изгаря от желание да праща новите си самолети в бой над чужда територия, опасявайки се, че врагът може да ги свали и да се добере до разработките. Затова самолетите са използвани предимно за тренировка на екипажите на бомбардировачи. Имитират нападения над немски обекти и отработват прийоми за борба с прехващачи.
Забраната “Метеор”-ите да летят над вражеска територия се запазва почти до края на войната в Европа. Използвани са в сражения, но само срещу напуснали фронтовата линия немски самолети. А към 1945 година такива са все по-малко.
“Месершмит” напротив – участват в боеве възможно най-много, използват ги за отразяване на атаки към Германия и затова бойният им опит е далеч по-голям.
По онова време двигателната установка е главната част на изтребителя. Образно казано, самолетите се изграждат “около” мотора. Той е сърцето.
Едва след войната британските, съветските и американските специалисти, проучват детайлно трофейните германски реактивни самолети (освен Schwalbe Луфтвафе използва и едномоторния He.162, както и цяла поредица от различни по-тежки машини на компанията Arado).
В СССР, както и в Британия, САЩ, Германия и няколко други държави, провеждат свои програми по разработването на собствени реактивни двигатели. Към 1945 година обаче става ясно, че работите напредват бавно и изоставането спрямо германската разработка е значително.
В началото на 1945 година в СССР успяват да започнат серийно производство на трофейните Jumo-004 и BMW-003. Но и двата двигателя са все още в твърде “суров” вид.
Руснаците все пак успяват да купят двигатели от Великобритания, пише ВВС. Министър-председателят Клемент Атли одобрява продажбата на няколко двигателя Rolls-Royce - Derwent (с който разполагат “Метеор”-ите) и и Nene.
Nene по това време е най-мощният в света авиационен двигател, който е доработка на базата на Derwent. Той пък от своя страна е базиран на Welland – първото творение на “бащата” на британската реактивна авиация, Франк Уитъл.
Британските мотори по това време не само са най-мощните, но са и най-надеждни и с най-дълъг експлоатационен живот.
В книгата си “Целта на живота” съветският авиоконструктор Александър Яковлев описва свой разговор със Сталин: “Внесли сме предложение за необходимостта от закупуване на реактивни двигатели "Дервент" и "Нин". За разлика от двигателите с многостепенен осеви компресор, тези – с центробежен компресор –са конструктивно по-прости и се представят по-добре в режим на експлоатация. Сталин се много се учуди на такова, както той смяташе, наивно предложение: “Кой глупак ще тръгне да продава тайните си!”. Но аз му обясних, че "Нин" и "Дервент" вече не са секретни, широко се рекламират в пресата, и лицензи за производството им са продадени на редица страни”
На практика продажбата е приета със скандал. Закупуването от СССР само на няколко двигателя означава само едно – “обратно инженерство”.
Nene и Derwent в СССР са разглобени, копирани и на тяхна база са разработени вече изцяло съветските РД-45 и РД-500.
Съветският Derwent - РД-500 – се ползва в два ранни реактивни изтребителя - Ла-15 и Як-23.
РД-45, който в серийното производство се нарича ВК-1, позволява на руснаците да разработят един от най-известните и масови реактивни самолети - МиГ-15.
Вашите коментари