Най-силен спад има при краставиците, доматите и тиквичките, докато картофите, оризът, фасулът и кашкавалът поскъпват.
Цените на едро на повечето зеленчуци в България тръгват надолу след няколко седмици на натиск върху хранителните стоки. Спадът е отчетен в седмичните данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, обобщени от БТА и БНР. Индексът на тържищните цени, който проследява движението на храните на едро, се понижава с 1,36% до 2,746 пункта при 2,784 пункта седмица по-рано. Базата на индекса е 1,000 пункта от 2005 г.
Най-видимо е поевтиняването при зеленчуците с високо сезонно предлагане. Краставиците падат с 20,65% до 1,72 евро за килограм, доматите — с 19,32% до 2,36 евро, а тиквичките — с 15,1% до 1,56 евро за килограм. По-ниски са и цените на морковите, зелето и зелените чушки. Това е първият сигнал, че сезонният фактор започва да омекотява цените на част от свежите продукти, макар че ефектът засега е по-ясен при борсовите цени, отколкото непременно при крайните цени в магазините.
Картината обаче не е еднопосочна. Червените чушки поскъпват с 6,38%, картофите — с 12,82%, зелената салата — с 9,09%, а зрелият лук кромид отбелязва минимално повишение. При плодовете също има разминаване: ябълките и лимоните поскъпват, докато портокалите и бананите поевтиняват.
При основните млечни продукти данните също показват смесено движение. Кравето сирене поевтинява с 1,39% до 6,03 евро за килограм, киселото мляко е надолу с 1,81%, прясното мляко — със 7,32%, а маслото — с 3,47%. За сметка на това кашкавалът тип „Витоша“ поскъпва с 2,39% до 9,63 евро за килограм. Замразеното пилешко месо се повишава с 3,16%, а яйцата размер М — с 1,1%.
Зърнените и бобовите продукти също не следват общия спад. Оризът поскъпва с 4,32%, лещата — с 3,29%, зрелият фасул — с 3,99%, а захарта — с 0,55%. По-ниски са цените на олиото и брашното тип 500. Това означава, че макар зеленчуците да дават краткосрочно облекчение, част от основните продукти в домакинската кошница остават под натиск.
Контекстът е важен, защото борсовите цени не са равни на цените на дребно. Те показват посоката на пазара на едро, но до магазина и пазара влияят още транспорт, складови разходи, търговски надценки и регионално предлагане. Затова седмичният спад при краставици и домати може да се усети с известно забавяне или само частично при потребителите.
Последните данни на Националния статистически институт показват защо храните остават чувствителна тема. През март 2026 г. месечната инфлация е 0,9%, а годишната — 4,1%. В групата „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ е отчетено месечно увеличение от 0,5%. НСИ подчертава, че „Индексът на потребителските цени (ИПЦ) е официален измерител на инфлацията в Република България“.
В същите данни за март има показателна подробност: тогава краставиците вече са били сред продуктите с понижение — с 16,3%, докато доматите, зелето, пиперът, ябълките, картофите и яйцата са били сред храните с увеличение. Това подсказва, че сегашният спад на борсите не е изолиран, а част от по-широка сезонна корекция, която обаче не обхваща еднакво всички продукти.
Председателят на ДКСБТ Владимир Иванов постави темата и в по-широк икономически контекст по-рано този месец. По думите му „няма развита икономика в света, която да няма развит аграрен сектор“, а аграрният сектор е мястото, „в което се създава истинска принадена стойност“.
Седмичните данни дават добра новина за потребителите, но не и окончателен обрат в цените на храните. Поевтиняването на зеленчуците може да охлади част от разходите за прясна храна, но поскъпването при картофи, бобови, ориз, пилешко и кашкавал показва, че пазарът остава раздробен. За домакинствата това означава едно: сезонното облекчение вече се вижда, но хранителната кошница все още не поевтинява равномерно.
Вашите коментари