България е осигурила европейско финансиране за придобиването на специализиран морски спасителен кораб, който трябва да бъде доставен до 2029 г. Това съобщи министърът на транспорта Георги Пеев в Бургас, където тази сутрин приключи операцията по изтеглянето на атакувания с дронове товарен кораб „Челси-3“. Решението идва след поредицата от нападения срещу търговски съдове в Черно море, които отново поставиха въпроса за недостатъчния спасителен капацитет на страната.
По думите на министъра средствата са договорени в рамките на няколко дни, а процедурата за доставка на новия плавателен съд трябва да започне през 2027 г.
Предвижда се корабът да бъде придобит до 2029 г., съобразно графика на европейската програма, по която ще бъде финансиран.
„За няколко дни осигурихме за първия кораб европейско финансиране“, заяви Пеев, цитиран от NOVA.
Министърът съобщи още, че държавата възнамерява да заложи средства за втори специализиран спасителен кораб в следващата европейска финансова рамка.
Засега не са обявени стойността на инвестицията, размерът на европейското финансиране и техническите характеристики на бъдещия плавателен съд.
Атаките в Черно море показаха недостига на спасителна техника
Необходимостта от специализирани спасителни кораби стана особено очевидна след нападенията срещу търговски съдове в българската изключителна икономическа зона през октомври.
България участва в няколко сложни операции по оказване на помощ на бедстващи моряци и обезопасяване на повредени плавателни съдове.
На 16 октомври Българският морски флот и държавните институции предприеха операция по изтеглянето на „Челси-3“, който беше поразен на 13 октомври на около 17 морски мили източно от Бяла.
След нападението корабът остана без екипаж и впоследствие започна да дрейфува в южна посока. Първоначалният опит за овладяването му беше затруднен от неблагоприятните метеорологични условия.
Тази сутрин плавателният съд беше успешно изтеглен до пристанище Бургас.
Според транспортния министър операцията е била изключително сложна заради състоянието на кораба и лошото време. В нея са участвали Морската администрация, Военноморските сили, Гранична полиция и специализиран влекач.
Случаят показа колко важна е възможността държавата да разполага със собствени технически средства за реакция при тежки морски аварии.
Държавата остана без специализиран спасителен кораб
Темата за недостатъчния спасителен капацитет на България не е нова.
Само ден преди съобщението за осигуреното финансиране представители на доброволческото сдружение „Булсар“ предупредиха, че страната се нуждае от поне два специализирани спасителни кораба, които да бъдат базирани във Варна и Бургас.
Според организацията България не разполага с необходимата специализирана техника за самостоятелно провеждане на сложни спасителни операции в открито море.
Последният голям специализиран спасителен кораб „Перун“ беше изведен от експлоатация и впоследствие нарязан за скрап, без да бъде осигурен негов пряк заместник.
Морските специалисти от години настояват за изграждането на съвременен спасителен флот, който да гарантира бърза реакция при пожари, тежки аварии, дрейфуващи плавателни съдове и операции за спасяване на човешки живот.
Планираното придобиване на нов кораб е първа стъпка към възстановяването на този капацитет, но реалното му въвеждане в експлоатация остава на няколко години разстояние.
Финансирането е осигурено, но въпросите остават
Предстоят подготовка на техническите изисквания, процедура за избор на изпълнител, сключване на договор, изграждане или доставка на плавателния съд и въвеждането му в експлоатация.
Не е уточнено и в кое българско пристанище ще бъде базиран първият кораб.
Остава открит въпросът как държавата ще осигурява необходимия спасителен капацитет до 2029 г., особено при продължаващото напрежение в Черно море.
Не е ясно също дали новият плавателен съд ще бъде предназначен основно за търсене и спасяване на хора, или ще разполага и с възможности за буксировка, пожарогасене и реакция при екологични аварии.
От техническите характеристики ще зависи доколко бъдещата инвестиция ще отговори на реалните потребности на морската безопасност.
Морската сигурност отново влиза в дневния ред
Последните нападения срещу търговски кораби показаха, че последствията от войната в Украйна вече изискват засилена готовност за действия и в българската част на Черно море.
Освен сигурността на корабоплаването, на преден план излиза и способността на държавата да реагира при аварии, застрашаващи човешки живот, морската среда и пристанищната инфраструктура.
Европейското финансиране за нов спасителен кораб е конкретна стъпка към решаването на дългогодишен проблем.
То обаче поставя и въпроса защо необходимостта от подобна инвестиция не е намерила решение по-рано, преди поредицата от тежки морски инциденти.
Предстои държавата да представи конкретната стойност на проекта, източника на финансиране и графика за неговото изпълнение.
Дотогава основното предизвикателство остава същото – България трябва да осигури необходимата готовност за морски спасителни операции с наличните средства, докато бъдещият специализиран кораб стане реалност.
Редактор: Стефан Коев
Вашите коментари