Ако изборите бяха в средата на април, следващото Народно събрание най-вероятно щеше да започне с шест сигурни формации и далеч по-висока избирателна активност от последните парламентарни вотове. Това показва проучване на „Алфа Рисърч“, цитирано от БНР, според което активността се движи към около 60%, или приблизително 3,3 милиона гласуващи. Изследването е проведено между 13 и 15 април сред 1000 пълнолетни граждани чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете.
Според данните първа политическа сила е „Прогресивна България“ с 34,2%, следвана от ГЕРБ-СДС с 19,5%, ПП-ДБ с 11,6%, „ДПС – Ново начало“ с 9,4% и „Възраждане“ с 5,8%. Шестата формация над чертата е „БСП – Обединена левица“ с 4%, което означава, че според тази моментна снимка именно тя затваря парламентарния вход.
Под бариерата засега остават „Сияние“ с 3,2%, „Величие“ с 2,9%, МЕЧ с 2,8%, ИТН с 1,7%, АПС с 1,3% и „Синя България“ с 1%. Това показва, че макар върхът на подреждането да изглежда сравнително ясен, интригата около периферията на вота остава жива и всяко разместване в последните дни може да промени броя на парламентарно представените сили.
Именно това е и големият извод от проучването. Социологът Боряна Димитрова, цитирана от БНР, казва, че „голямата интрига не е за първото място“, а за броя на партиите, които ще влязат в парламента. Данните подсказват защо: 72% от хората са решили за кого ще гласуват още преди началото на кампанията, 16% са взели решение по време на нея, а 12% все още не са окончателно определени.
Ако прогнозната активност от около 60% се потвърди, това ще означава осезаемо по-силна мобилизация спрямо последните парламентарни избори през октомври 2024 г., когато по официални данни на ЦИК са гласували 2 570 629 души от общо 6 833 885 избиратели в списъците и дописаните в изборния ден — тоест около 37,6%. Така сегашната социологическа картина не сочи просто нова подредба на партиите, а вот с по-висок залог, по-висока активност и вероятност за по-сложна формула на мнозинство след изборния ден.
Вашите коментари