Ако изборите бяха в първата половина на април, следващото Народно събрание най-вероятно щеше да се оформи по формулата „5+1+2“ — пет сравнително сигурни формации, една на самата граница за влизане и още две близо до бариерата. Това показва национално представително изследване на социологическата агенция „Мяра“ за Българското национално радио, проведено между 4 и 13 април сред 1002 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице“ с таблети.
Според данните „Прогресивна България“ води с 34,6% сред решилите да гласуват за конкретна партия или коалиция. След нея се нареждат ГЕРБ-СДС с 18,5%, ПП-ДБ с 11,4%, ДПС – Ново начало с 9,1% и „Възраждане“ със 7,4%. Това очертава пет формации, които към момента изглеждат най-сигурни за парламентарно присъствие.
Най-интересната битка обаче е около прага за влизане. „БСП – Обединена левица“ е поставена точно на 4%, тоест буквално на ръба на следващия парламент. Недалеч остават „Сияние“ с 3,6% и МЕЧ с 3,5%, което означава, че в последните дни на кампанията именно периферията на вота може да се окаже решаваща за окончателната парламентарна картина.
По-назад в подреждането остават „Величие“ с 2,2%, АПС с 1,9% и ИТН с 1,4%. Ако тези числа се запазят и в изборния ден, това би означавало, че част от формациите, които имаха или имат парламентарно присъствие, ще останат извън следващото Народно събрание. Това е извод от моментната снимка на изследването, а не прогноза за окончателен резултат.
Социолозите от „Мяра“ изрично предупреждават, че става дума за моментен кадър, а не за финална развръзка. Те отчитат потенциална активност от 50,7%, което според тях означава вероятност гласуващите да бъдат осезаемо над три милиона души. Още 1,7% от заявилите, че ще гласуват, казват, че възнамеряват да изберат „Не подкрепям никого“.
Има и още един тревожен детайл в данните. 5,6% от цялата извадка признават, че биха гласували срещу заплащане или друг стимул. Точно този показател придава допълнителна тежест на последните дни преди вота, защото показва, че борбата за честността на изборите остава не по-малко важна от самото партийно съревнование.
Така изследването на „Мяра“ очертава не просто лидерска дистанция, а парламент с напрегната периферия и висока вероятност за разместване в последния момент. Големият въпрос вече не е само кой е пръв, а дали формулата ще остане „5+1+2“, или колебаещите се избиратели ще пренаредят входа към 52-рото Народно събрание в самия финал преди изборния ден на 19 април.
Вашите коментари