Разгромът при Грюнвалд. Крахът за Тевтонския орден и възхода на Полша

Ключът към един забравен език. Розетският камък

Какво отбелязва Франция на 14 юли? Скритият двоен смисъл на националния празник

Нулевият паралел: 10 любопитни факта за екватора

Идеалът за жена отпреди 29 000 години. Венера от Долни Вестонице

Да говориш Енохийски. Джон Дий, ученият алхимик на кралския двор

Римлянинът, без когото Рим нямаше да е същия. Гай Юлий Цезар

Китайският "златен флот" и седемте плавания на адмирал Джън Хъ

Игрите на краля. Как Хенри VIII побеждава в спора с папа Климент VII

Опълчение срещу редовна армия. "Битката за златните шпори" от 11 юли 1302 г.

Емблемата на Прага. Карловият мост

170 години от рождението на Иван Вазов

8 юли - "рожденият ден" на Париж

Животът на един баснописец. Жан дьо Лафонтен

Легендата за знатната дама, сторила немислимото за да помогне на поданиците си. Лейди Годайва

Защо я наричат "жълта преса"?

21.1.2019 г. 20:07

Широко употребяваното днес определение, както и самото явление “жълта преса”, е на повече от сто години. Превърнало се е в нарицателно с негативен оттенък. А корените му са в САЩ от края на ХIX век. Още от онова време с това позорно клеймо се наричат изданията, които в желанието си да продават по-големи тиражи не се свенят да предлагат на публиката си “зелен хайвер”, и не се уморяват да използват думи като “сензация!” и “невероятно!”.

Както във всеки бизнес и в жълтата преса има “професионалисти”, за които обвиненията в “жълтеене” изобщо не са обидни. В основата си тяхната работа се състои в това, да раздухват скандали от нищото и навсякъде да виждат конспирации... пълният текст>>>

Коментари