Когато става дума за физика на неутронните звезди, размерите са от значение. Защото, неутронните звезди са колабиралите ядра на масивни светила и при тях материята е толкова компресирана, че атомите се разпадат и почти всичко се превръща в неутрони. В резултат на това, около половината от масата на нашето Слънце се оказва „натъпкана“ в тези космически обекти, които са с размери, приблизително на Нюйоркския Манхатън.
По-голяма част от материята на тези звезди, а вероятно – цялата – съществува под формата на неутрони, макар че някои теоретични модели предполагат, че дълбоко в самите звезди и неутроните се разпадат на „супа“ от кварки и глуони. Разбира се, нямаме начин да надникнем в неутронна звезда. Но размерите им ни предоставят някои улики за вътрешността им – колкото по-малка е неутронна звезда, толкова повече е компресирана материята във вътрешността ?. Така че, като измерят колко големи са неутронните звезди, учените могат да изследват, макар и косвено, тяхната природа.
В ново изследване, публикувано на 9 март в списание Nature Astronomy, Колин Капано от Института за гравитационна физика Макс Планк и Университета „Лайбниц“ в Хановер, Германия, заедно с негови колеги, излага резултатите от проучване на пулсациите в пространство-времето, които се генерират при сливане на неутронни звезди. Обединявайки наблюденията на гравитационните вълни и ядрената теория, учените са достигнали... пълният текст и снимки>>>