ДИМИТЪР ГАНЕВ
Една от безбройните причини да се фукаме с безспорното постижение, че сме се родили българи - наред с киселото мляко, песента в Космоса и левия крак на Стоичков - е и повтаряната в училище мантра, че няма нито едно превзето българско знаме. Дори и да сме претърпявали тежки военни поражения, с утеха ни дарява фактът, че нито една вражеска войска не си е давала достатъчно зор да се добере до правоъгълно парче плат по време на сражение. Независимо дали е наясно с тази изключителен исторически триумф, средният въодушевен от националната си принадлежност българин вее със страшна сила флага по стадиони, окачва го често по первази и се просълзява, ако някой иностранен певец опъне трикольора и каже “Добър вечер” на български.
Няма как, знамената са важни. Според културологията те са едно от нещата, които дават на хората необходимата илюзия, че принадлежат към голяма група, с която споделят определена идентичност.
Нашият пряпорец е изминал дълъг път от конската опашка на Аспарух до настоящия трицвет, направен по подобие на руския. В този си вид е от Освобождението насам, когато в първата ни конституция е указано, че “българското народно знаме е трицветно и състои отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално”. Всъщност като художествено изпълнение байракът ни не е нищо особено в сравнение със знамената на много държави по света. Тук сме подбрали някои от най-интересните.
Сейшели
Това обилие от цветове би трябвало да символизира една динамична държава, която гордо е поела по пътя към светлото бъдеще - флагът е такъв от 1976 г., когато архипелагът извоюва независимостта си от Великобритания. Освен носители на това позитивно послание, използваните багри са и официалните знаци на двете най-големи политически сили - Сейшелската народна партия и Сейшелската демократична.
Сен Пиер и Микелон
Тази малка страна се намира на няколко острова в Атлантическия океан, близо до Канада, и официално е френска територия, остатък от славното колониално минало, но пък управлението е местно. Жълтият кораб на знамето се казва “Големият хермелин” и с него морският вълк Жак Картие стига до островите през 1536 г. Трите малки флагчета отстрани са по случай произхода на повечето от жителите - от горе надолу емблемите са на баските, бретонците и норманите.
Мартиника
Змиите тук не са заради голямото наличие на аптеки, а защото този остров в Карибско море е дом на специфичен вид влечуги - нямат си българско име, но латинското им наименование е Bothrops lanceolatus. Белият кръст на син фон е заимстван от емблемата, с която Франция маркира териториите си до XVIII в.
Остров Ман
Трите бягащи крака са древен символ в културата на мансите, които са населявали острова, преди англичаните да си го присвоят. Историци и антрополози още спорят какво точно трябва да означават тези крака - че мансите са били страхотни бегачи, че са намирали тази част от тялото за най-възбуждаща или че са открили футбола много преди европейците.
Киргизстан
Тук е ясно защо има червен фон, но топката за тенис в средата озадачава. Всъщност това би трябвало да е слънце, а линиите, които го пресичат, символизират едновремешната корона на киргизите, наречена тундук. Лъчите на слънцето са точно 40, което пък е заради 40-те киргизки племена, които смело са се опълчили на монголците.
Антигуа и Барбуда
Тук имаме отново слънце, този път малко по-успешно направено, което символизира изгряването на нов период в историята на тази малка островна държава. Предполагаемото небе е черно заради африканското население, синьото е надежда, а червеното не обозначава кръв или социализъм, а динамика и енергия. Бялото е най-необичайно - сложено е заради много пясък на островите. Формата V пък е заимствана от Чърчил и означава победа.
Кирибати
Птичката е фрегата - голям морски хищник. Вълните, от които изгрява слънцето, приличат малко на гръцкото знаме. При него обаче има девет бели и сини линии, които съответстват на деветте срички в девиза “свобода или смърт” на гръцки, а тук това е просто океан, по-конкретно Тихият. Кръстът горе вляво на гръцкото знаме пък символизира православието.
Свазиленд
Червеното е заради многото битки, които африканците са водели с английските колонизатори, синьото е мир, а жълтото е богатството на ресурси, заради които съответно са се водили сраженията.
Традиционният африкански щит прилича малко на ин и ян, но цели да покаже, че в Свазиленд бели и черни живеят заедно без проблеми.
Това впечатление малко се разваля от копията, на които висят пера - знак, че принадлежат на старите племенни крале.
Бутан
Малко е странно, че дракон държи четири топки, но това е все пак страшният Дрък, Гръмотевичния змей от тибетската митология. Според преданията през 1189 г. тибетският будист Цангпа Гуаре Йеше Дорье чува как въпросният дракон изревава три пъти и толкова се впечатлява от това, че решава да построи манастир и да основе нов клон на будизма.
Част от поддръжниците му впоследствие напускат Тибет, настаняват се в Бутан и наричат себе си Народа на Дрък, по името на легендарното чудовище. Жълтото на флага е символ на мир и прочее, а оранжевото е заради будистката традиция.
Гибралтар
Замъкът не прилича на нито един от замъците на Гибралтар, но би трябвало да оприличава най-голямата крепост на полуострова. Златният ключ е сложен, защото англичаните са наричали Гибралтар “ключа към Средиземноморието”.
Съединени американски щати
Американският флаг е един от най-популярните в света и се появява непрекъснато по всякакви места, от Луната до бански. Бялото означава чистота и невинност, червеното е за храброст, а синьото е за справедливост, устойчивост и други подобни американски работи. Звездичките са небесата, към които нацията се е устремила, и са точно 50 заради броя на щатите, а линиите са точно 13 заради 13-те британски колонии, които извоюват независимостта си през 1776 г. и създават новата държава.
Великобритания
Знамето на Обединеното кралство е комбинация от червения кръст на Свети Джордж, който е закрилникът на Англия, червеният хикс зад него е заради Свети Патрик, закрилника на Ирландия, а синьото идва от Свети Андрю, който отговаря за Шотландия. Уелс е четвъртата страна, която влиза в състава на Кралството, но в случая е пренебрегната, защото през 1801 г., когато флагът е правен, се е водела част от Англия.
Бразилия
Зеленото не е заради джунглите, а защото е любимият цвят на Педро I, първия владетел на Бразилската империя, просъществувала от 1822 до 1889 г. Жълтото пък е в чест на жена му Мария Леополдина, която е била от благородническата австрийска династия на Хабсбургите. Звездите са подредени по начина, по който са светили над Рио де Жанейро на 15 ноември 1889 г., когато Бразилия става република, а броят им отговаря на 27-те федерални области в държавата. Надписът гласи “Ред и прогрес”, мотото на страната. /trud.bg
Вашите коментари