В нощта на 20 срещу 21 март 1915 г. два германски дирижабъла в продължение на час и половина бомбардират Париж.
Цяла Франция е вцепенена – за новото въздушно оръжие разстоянията вече не са преграда
Решение за нощни рейдове
Германските армейски въздухоплаватели, анализирайки резултатите от своята бойна работа в първите месеци на Първата световна война, разбират, че използването на дирижабли в дневното време на денонощието на неголяма височина в условията на активно противодействие на зенитните средства на противника води до твърде големи и неоправдани загуби. Затова активността на цепелините е пренесена в нощното време, по възможност при безлуние.
Ролята на Париж и Лондон като силно укрепени пунктове и центрове на военната промишленост са оценявани от германското командване твърде високо. При нападение над тези градове на участниците в рейдовете са указвани точните координати на целите – железопътни гари, военни заводи, складове, пристанищни съоръжения, казарми... Прилагайки принципа на концентрация на бойните сили на една цел, немското командване по възможност избягва раздробяване на силите по второстепенни операции.
Неизбежната гибел на голям брой мирни жители при провеждане на въздушни бомбардировки на гъстонаселени центрове е много добре осъзнато, но войната се развива по своя логика.
Първата бомбардировка
В нощта на 20 март 1915 г. три дирижабъла „навестяват” Париж - Z-X, LZ-35 и SL-2. Над фронтовата линия френската зенитна артилерия улучва дирижаблите, при това SL-2 получава толкова сериозни повреди, че екипажът е принуден да прекъсне полета и да хвърли бомбите на Компиен, където се намира щабът на една от армиите, след което се завръща в Германия.
В Париж изобщо не се спазва затъмнението, градът е залят със светлини, от височина 2400 м. се различават линиите на улиците. Множество прожектори търсят дирижаблите, които независимо от силния зенитен огън, хвърлят 1500 кг бомби.
Непосредствено в града падат 6 запалителни бомби, основно в предградието Батигнол. Бомбардировката нанася незначителни щети – ранени са 17 души. Обратно се връща след 11 часа полет единствено LZ-35, a Z-X е свален край Сен Кантен.
Въпреки това първото голямо нападение на центъра на френската военна промишленост се оценява като сполучлив. Доколко то се оказва ефективно, може да се оцени по паническите настроения в пресата и дебатите в парламента.
Париж, а и цялата френска територия, се явяват за дирижаблите сериозни цели, тъй като се налага да прелетят над райони със силна ПВО както във фронтовата полоса, така и на самия град. Усилването на неприятелската въздушна отбрана – особено на авиацията, най опасния враг на дирижаблите – налага повишаване на тяхната скорост и височина на издигане. Това на свой ред води до увеличаване на габаритите на дирижаблите.
Още през април 1915 г. е произведен LZ-38 – първият дирижабъл от новия тип с обем 32 000 куб. м. Той притежава 3 мотора, скоростта му нараства на 90 км/час, максималната височина на полета му се вдига на 2200 м. и носи 12 750 кг. бомбен товар.
Последното въздушно нападение над Париж
През 1916 г. Париж е подложен само на една атака в нощта на 29 срещу 30 януари, осъществена от два цепелина - LZ-77 и LZ-79. Тревогата е дадена едва няколко минути преди падане на първата бомба.
Само минута по-късно един прожектор открива мястото на дирижаблите. Участник в нападението свидетелства, че целият екипаж е заслепен от ярката светлина и си затваря очите, в гондолата е толкова светло, че на картата можело да се прочетат и най-малките надписи. Другите прожектори също ги напипват и си ги предават по време на оттеглянето. Спасява ги влизането в облаци.
Резултатите от втората бомбардировка са по-сериозни: върху Париж и околностите му са хвърлени 2500 кг бомби, убити са 23 души, а 13 са ранени. Нанесени са значителни щети на сгради.
Те също не се измъкват без загуби: на един от дирижаблите е прострелян резервният резервоар и бензинът изтича.
Изтеглят се север към Ламанша, после вземат курс към Холандия. И когато мислят, че бедите са приключили, в тъмнината ги атакуват с ракети два британски изтребителя. Успяват с картечница да свалят един от тях, другият е прогонен.
Прехващат френска депеша от Айфеловата кула с пропагандно манипулиран текст: „Тази нощ цепелин се опита да бомбардира околностите на Париж, артилерията и самолетите го принудиха да се отдалечи в западно направление. Той вероятно е паднал в морето. Бомбите попаднаха в градини, убити са жена и дете. Материалните щети са незначителни.”
Послеслов
Поради значителното усилване на зенитните средства на фронта, загубвайки по време на тези нападения армейския цепелин LZ-79, германските дирижабли повече не се решават да прелетят френските фронтови линии за атака на Париж.
Едва на 11 януари 1917 г. са предприети безрезултатни опити един цепелин да проникне в района на френската столица.
/По материали в интернет/
Вашите коментари