Мадарският конник в същинските си пропорции е на една от стените в дома на инженера от Свиленград Иван Гецов. Образът е едно към едно със скалния барелеф в Шуменско.
Уменията, придобити в часовете по рисуване в студентските му години, му помагат да пресъздаде напълно идентичен образ с този от скалата край село Мадара.
Зад пресъздаването му обаче не стои идея за художествено оформление на любимото в къщата таванско помещение на иначе колоритния ландшафтен инженер. Целта му е, докато нанася вар и бетон върху стената, да онагледи в действителен размер конника, но и да го използва за работата си върху интересни математически изчисления, пише "Стандарт".
Книга провокира инж. Иван Гецов да пренесе Мадарския конник на тавана си. Според "Изгубените кодове на древните българи" от Александър Алексиев-Хофарт образът в скалите всъщност представлява хороскопно изображение на раждането на българската държава. Други учени също поддържат тезата и според някои тълкувания Първата българска държава е основана не през 681 г., а много по-рано - през 165 г. "Българите не познават символиката на Мадарския конник, те си мислят, че някакъв владетел промушва някакъв лъв, но няма такова нещо", подчерта Гецов. Тази композиция е астрална и показва годината 165 от н.е., когато Авитохол прави първата държава в Европа, а не както е популярно - Аспарух, 550 г. по-късно", обяснява Гецов.
За направата на Конника инженерът
използва и около 15 кг тънка тел
както и над 200 пирона като фиксатори за по-здравото закрепване на барелефа към стената. Гецов пресъздава Конника като използва за оразмеряването му не метъра като мерна единица, а розета. Той изследва показателите на розетата, открита през 1961 г. в старата столица Плиска, и стига до извода, че тя е създадена като абсолютна функция на числата "Пи" - приблизително равно на 3,14 и "Фи" - приблизително равно на 1,618. Заключенията на инж. Гецов са процес на дълги математически изследвания. Тезата му е, че "Пи" е божественото число, а "Фи" е приспособеното като по-практично "Пи".
След дълги часове на работа - чертане и пресмятания, Гецов стига до извода, че розетата е не само календарен и азбучен носител, а е и оразмерителен носител, използван от древните българи.
Числата, запълнили десетки тефтери
показват, че всъщност същинската мерна единица, използвана от древните българи много преди 7 век, е половин розета. Така разсъжденията му доказват още и, че древните българи са познавали математиката, геометрията и тригонометрията и чрез розетата са проектирали предварително сградите си.
Доказателство за тезата си инженерът от Свиленград търси непрекъснато. Затова е направил много експерименти, като е пресметнал посредством мерната единица розета параметри на много от останките на старите сгради. "Затова предполагам, че много от древните български църкви и крепости са строени много по-рано от датировката им от археолозите, много преди римско време", казва Гецов. Проучването му показва още и, че Мадарският конник, изчислен в розета, е с дължина 84 и височина 70 розети. Затова и реалните пропорции на скалния барелеф в Шуменско са всъщност 11:12, а точните му размери са 315 на 288 см. "Когато познаваш изконните числа "Пи" и "Фи", вече можеш да боравиш правилно с ъглите и от там на практика с всички геометрични фигури. Тогава
можеш да строиш и съвършени сгради
категоричен е инж. Иван Гецов.
Самият той носи на врата си 7-лъчовата розета. Вярва, че тя му носи добро и сполука.
Всичките си изчисления, разсъждения и изводи инженерът е събрал и в ръкопис и вече го оформя като бъдеща книга. В момента обаче все още не е набавил средствата за издаването й.
Той е защитил нотариално изчисленията си върху розетата като математическа функция от "Пи" и "Фи", но е и готов да разкаже за съжденията си на всеки, които прояви интерес. Инженерът е споделял в разговори с познати историци тезите си, но досега е срещал само скептицизъм.
"Освен историците и археолозите, ние хората на точните науки, на природо-математическите науки, също можем да помогнем за сглобяването на пъзела в развоя на събитията от древни времена до днес", категоричен е инж. Гецов.
Той е убеден, че откритието му за розетата като мерна единица дава кода, пропорциите, по които са градили древните българи. И чрез прилагането й в съвремието с още по-голяма точност можем да добием представа какво са представлявали сградите нагоре от основите, които са се запазили от древността до наше време. /standartnews.com
Вашите коментари