Не е задължително да си от богат род с дълга история, да въртиш майсторски меча или да извършваш купища подвизи, за да станеш рицар на Британската корона. Понякога е достатъчно да си абсолютен специалист по... чая.
В края на XIX век чаят е все още напитка, достъпна само за състоятелните хора. Не говорим за отварите от билки или плодове, а за напитката от истински чаени листенца. Един предприемчив собственик на бакалия обаче започнал да го продава не на килограм, а в много по-малки разфасовки. Името на предприемача е Томас Липтън. Изведнъж напитката, достъпна до тогава само за елита в обществото, става по джоба на обикновените поданици на Британската корона. За находчивостта си и за перфектния маркетинг, както и за "формиране на английския стил на живот" през 1898 година Липтън получава от кралица Виктория рицарско звание.
В същото време в Америка цената на чая си остава все така висока, а популярността му е същата като в Европа. Ситуацията се променя, когато по недоразумение през 1908 година чаеният магнат Томас Съливан изпраща на потенциални купувачи мостри от нови сортове чай. Само че, вместо в утвърдилите се тенекиени опаковки, доставката е в малки памучни пакети. Получателите на мострите решават, че чаят трябва да се вари, без да се вади от тези "чувалчета". Съливан остава много учуден, когато започват да му поръчват следващите доставки да са в... чувалчета.
По време на Първата световна война идеята за еднократните дози чай е взета "на въоръжение". В армейските подразделения започват да се доставят чайни пакети, които обаче не са от памук, а от марля. Войниците започват да ги наричат "чаени бомби". Марлята обаче придава неприятен вкус на напитката.
През 30-те години на ХХ век американският инженер Фей Осбърн предлага марлята да се замени с манилска тъкан - т.е. конопени торбички. Военните обаче забраняват използването й за друго, освен за изработването на въжета. Стига се до 1938 година, когато американската компания Dexter патентова филтърната хартия, която не влияе на вкуса на напитката. После пакетчетата чай започват да се запечатват с горещо пресоване, вместо да се шият с конци. Тези две нововъведения отварят пътя на чая към завоюването на света.
Когато се появяват чаените пакетчета, мнозина смятат това за революция в разпространяването на продукта. Но това, което до онзи момент се е смятало за добро, с течение на времето донася нови проблеми. Японски културолози например смятат, че чаените пакетчета са бомба със закъснител, защото подкопава японските традиции и култура. Специално изследване в Япония показва, че младите хора не умеят да сварят чай по правилата, предписвани от чайната церемония. Нещо повече - оказва се, че само 20 % от японците пият у дома чай, сварен по класическата технология и запарен в чайник. Останалите просто използват чаен пакетчета.
Това се случва в страната на изгряващото Слънце, където церемонията по пиене на чай наистина е доведена до нивото на изкуство и е един от основополагащите принципи в японската култура. Защото, както смятат японците, по време на чайната церемония домакинът трябва да почувства със сърцето си мислите на госта, а гостенинът - на домакина. Но може ли да се усети със сърцето нещо, което се вари в пакетче?
Вашите коментари