“Имате право да запазите мълчание. Всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас в съда. Адвокатът ви може да присъства на разпитите. Ако не можете да платите за адвокатски услуги, ще ви бъде предоставен държавен защитник.
Разбирате ли правата си?”.
Това е “мантрата”, която всички сме чували по екшън филмите, когато американски полицаи извършват арест. Прочитането на правата на задържания днес вече е задължителна процедура не само в САЩ, но и в много други страни.
Но сигурно малцина знаят, че тази процедура се нарича “Правилото Миранда”. Носи името на човека, чието дело преобръща американската правосъдна система.
На 9 март 1941 година в град Меса, Аризона, в бедно латиноамериканско семейство се ражда момче, което кръщават Ернесто. Още като малък Ернесто попада в категорията “трудни деца”, а след смъртта на майка му и новата женитба на баща му, направо му изпускат юздите.
В училище Ернесто редовно е забъркан в някакви побои и мнозина въздъхват с облекчение, когато в девети клас юношата е осъден на една година обучение в Държавно промишлено училище. Зад това красиво наименование се крие заведение за превъзпитание на малолетни престъпници. Ернесто попада там заради влизане с взлом и кражба.
След изтърпяването на наказанието си, излиза на свобода, но само месец по-късно отново се оказва на същото място, отново заради нарушаване на закона.
След изтичане и на този наказателен срок, вече пълнолетният Миранда се мести да живее в Лос Анжелис. Отново попада в полезрението на полицията. Повдигнати са му обвинения за въоръжен грабеж, но след като престоява в предварителния арест шест месеца и не се намират надеждни доказателства за изправянето му пред съд, е освободен. Отново е върнат в Аризона.
Ернесто Миранда уж решава да заживее нормален живот. Записва се в армията. Но и там не успяват като в холивудски филм да го вкарат в прави път. Заради многократно нарушаване на дисциплината е уволнен с порицание. Миранда се отправя към южните щати и преживява ден за ден, като не рядко краде. За хулиганство лежи в Тексас, а в Нешвил получава едногодишна присъда за кражба на автомобил.
И отново решава да заживее “порядъчен” живот. Отсяда във Финикс, намира си работа и даже се жени. Но се оказва, че съпругата му, която има две деца от предишния си брак, изобщо не се е развеждала с бившия си съпруг.
През 1963 година Миранда отново попада в полицията. И този път обвинението е много сериозно. Ернесто обикаля из Финикс с малък товарен камион. Напада млади жени, които вкарва насила в каросерията на камиона, където ги изнасилва и ограбва.
По време на следствието е установено, че през цялото време, докато живее във Финикс, Ернесто Миранда се е занимавал само с този вид “работа”. При това не проявява никаква изобретателност, за да прикрива престъпленията си. Напада жертвите си на едни и същи улици, и е не съвсем ясно как успява толкова дълго да се измъкне, преди да бъде задържан.
Все пак, жертвите на Ернесто запомнят фургона и по описанието му полицията го задържа. Арестът е извършен от полицаите Керъл Кули и Вилфрид Янг. При опознаването, една от жертвите еднозначно го разпознава като своя насилник.
След двучасов разпит Миранда си признава всичко и подписва показанията си. Важен детайл е това, че на всеки лист от показанията му е напечатано най-отгоре “Това изявление е направено доброволно, без каквито и да е заплахи, принуждения или обещания за имунитет и с пълното знание на законовите права, че всички мои изявления могат и ще бъдат използвани срещу мен”.
Никой обаче не е прочел пред него правата му.
Делото е ясно и няма никакви съмнения за изхода от него. Това го разбира и опитният, 73-годишен адвокат Алвин Мур, който е назначен за служебен защитник на Ернесто Миранда.
Но в средата на 60-те години американските адвокати и обществени дейци водят отчаяна война с полицейското насилие и произвол. Мур решава, че Миранда – нито повече, нито по-малко – е най-добрият пример за “жертва на правосъдието”.
По време на съдебния процес адвокатът набляга на това, че Миранда по никакъв начин не е запознат с правата си. От това следва, че признанията му и уликите, са получени в нарушение на закона и следва да бъдат извадени от делото.
На първа инстанция доводите на Мур не успяват да убедят съда. За отвличане, грабеж и изнасилване Ернесто Миранда е осъден да излежи между 20 и 30 години в затвора.
Алвин Мур не само, че не се примирява, но и протестира решението, аргументирайки се с Петата поправка на американската конституция, която гарантира на гражданите възможността да не свидетелстват срещу себе си.
Адвокатът губи исковете на всички инстанции, но през 1966 година делото на Миранда стига до Върховния съд на САЩ и там се случва сензацията – висшата съдебна инстанция в страната се съгласява с доводите на Мур. Съдът решава, че каквито и да е показания – било то самопризнания или оправдания, могат да бъдат използвани в съда, само ако обвинението може да докаже, че заподозреният преди да бъде разпитван, е информиран за правото му да ползва адвокат и за правото му да не свидетелства срещу себе си.
Върховният Съд решава, че правата на Миранда са били нарушени и постановява преразглеждане на делото, като изземва от него самопризнанията на обвиняемия.
Решението е посрещнато нееднозначно. Дори сред самите върховни съдии няма единодушие – трима от тях не поддържат произнесеното решение. Въпреки това, делото е върнато на първоинстанционен съд, а американската полиция се налага да въведе задължителна процедура по зачитане на правата на задържаните, която днес е известна по цял свят благодарение на киноиндустрията най-вече.
Победата на Мур обаче не променя съдбата на Ернесто Миранда кой знае с какво. Въпреки заличаването от делото на самопризнанията му, останалите улики са достатъчно, за да може отново да бъде призната вината му и да бъде потвърдена старата присъда – затвор за срок от 20 до 30 години.
Обаче още през 1972 година, станалият вече известен в САЩ рецидивист, е освободен предсрочно под условие. Известно време работи, като продава брошури с текста на “полицейската молитва” и неговия автограф.
Но Миранда не се променя. Отнемат му шофьорската книжка заради много нарушения на правилата за улично движение. Но след като го арестуват с незаконно оръжие, отново е върнат в затвора, защото така е нарушил условията по предсрочното му освобождаване.
Излежава още една година. За последен път се оказва на свобода. Започва работа като шофьор във фирма за доставки. През свободното си време играе комар в най-долните заведения на Финикс.
На 31 януари 1976 година в полицията на Финикс е получен сигнал за голямо сбиване в бар “Ла Амапола”. Пристигналите на място ченгета откриват мъж с тежка прободна рана. Пострадалият е транспортиран до болница, където обаче лекарите просто констатират смъртта му.
Убитият е Ернесто Миранда.
По случая има задържан, когото полицаите подозират, че е убиецът на Миранда. Но след като са му прочетени правата, заподозреният не прави самопризнания и не да дава показания. Съдът го освобождава под гаранция. Предполагаемият убиец просто изчезва в Мексико. За убийството на Ернесто Миранда няма осъден.
“Правилото Миранда” обаче и до днес действа в САЩ, надживявайки човека, станал причина за неговото въвеждане.
Вашите коментари