В 1980-те години комунистическата пропаганда, разказвайки за жестокостта и насилието, царящи в американското кино, винаги прибягваше до примера с филма “Рамбо”.
Малко по-късно, след като се появиха втората и трета част на поредицата, епопеята за Рамбо беше дамгосана като ярка антисъветска, а следователно и срещу всички социалистически държави пропаганда. Някои може и да намерят доводи в подкрепа на подобно твърдение, като се вземе предвид, че в третия филм Рамбо громеше съветски войници в Афганистан и помагаше на муджихидините.
Въпреки това, Джон Рамбо и изигралият ролята Силвестър Сталоун винаги са били обичани от масовата публика. Вероятно ще се изненадате, но железният американски разрушител, сеещ смърт наляво и надясно, е замислян като трагичен образ, чиято история завършва със смърт и изобщо не се стига до “разбиване” на съветски войници.
През 1972 година докторът по философия Дейвид Морел, който преподава американска литература в университета в Айова, решава да пробва собствените си сили в писането. Така се появява романът “Първа кръв” – историята за противопоставянето на ветеран от войната във Виетнам, заживял като отшелник, и местният шериф, опитващ се да “изчисти града си от съмнителни елементи”.
Авторът на книгата има много тежка съдба. Баща му загива по време на Виетнамската война, като оставя семейството без средства за живот. Майка му е принудена да повери Дейвид на грижите в приют, от където пък момчето сменя няколко приемни семейства.
Вероятно заради това темата за войната, объркваща хиляди човешки съдби, е толкова остро залегнала в първата книга на Морел.
За американското общество темата Виетнамска война и войниците, върнали се след нея у дома, винаги е била актуална и това до известна степен помага на романа да се превърне в бестселър, осигурявайки на автора добър старт в кариерата на писател.
През 1981 година с екранизацията на романа се захваща канадският режисьор Тед Кочев, а по сценария работят Майкъл Козол и Уилям Сакхейм. Трябва да се отбележи, че сценарият на филма Рамбо: Първа кръв” доста се разминава с книгата на Морел. Основната разлика - във филма жертва на Джон Рамбо става само помощник шерифа Арт Галт, който загива не от куршум или от нож, а пада от хеликоптер. В книгата на Морел жертвите на ветерана от виетнамската война са над десет човека.
Освен това, в книгата и шерифът Тизъл не е абсолютно отрицателен образ – той е ветеран от Корейската война и до известна степен прилича на Джон Рамбо, което прави противопоставянето между двамата още по-драматично.
Главната роля във филма е предлагана на мнозина звезди – Джон Траволта, Дъстин Хофман, Ал Пачино, и дори на Клинт Ийстуд. Всички те обаче по един или друг начин отказват. Силвестър Сталоун се съгласява да изиграе Рамбо, а точно в този момент той е на гребена на вълната от слава, след участието си в двете части на филма “Роки”.
Сталоун не предполага, че ролята, на която той гледа като на нещо преходно, ще се окаже за него знакова. За участието си във филма Силвестър Сталоун иска първоначално хонорар от 3,5 милиона долара. Продуцентите и режисьорът успяват да го склонят на по-малка сума и накрая Слай получава два милиона предварително, а след излизането на филма на екран, се съгласяват да му изплатят още 1,5 милиона.
Самото заснемане на филма изобщо не е образцово. Бюджетът е надхвърлен, снимките се проточват повече от предвиденото. Освен всичко друго, когато вижда първият вариант на филма, Сталоун изпада в ужас и предлага да изкупи целият заснет материал, за да не види той никога бял свят. Кочев обаче не се съгласява с това. Договорен е компромис – продължителността на филма сериозно е намалена, а присъствието на главния герой трябва да бъде сведено до минимално необходимото, за да не се наруши възприятието.
Когато готовият филм е показан предпримиерно пред фокус-група, режисьорът се сблъсква с още един сюрприз – американският зрител не се оказва готов да приеме смъртта на Джон Рамбо в края на филма. Както и в книгата на Морел, в първата “редакция” на филма Рамбо също загива от ръката на полковник Траутман. Но негативната реакция на публиката кара режисьора да преправи края – Траутман отвежда Рамбо със себе си, което повече прилича на хепи енд.
“Рамбо: Първа кръв” излиза през 1982 година и се оказва супер успешен като финансови постижения. При разходи по заснемането му около 15 милиона долара, филмът носи приходи от над 125 милиона долара.
Сигурно този дъжд от долари е основната причина, Джон Рамбо да загуби трагичността на образа си, описан в романа на Дейвид Морел. Вместо това се появява другият Рамбо – супергероят, който Роналд Рейгън нарича символ на американската армия.
Парите окриляват и писателя Дейвид Морел. След успеха на “оживелият” Рамбо той пише още две книги за него – “Първа кръв. Част 2” и “Рамбо 3”.
Ако девиз на първият филм е “Войната на един човек”, то за втората и трета част много подходящ би бил девиза “Нищо лично, просто бизнес”.
Днес, 6 юли, изпълнителят на главната роля, пресъздалият образа на “образцовия американски войник” Майкъл Силвестър Гарденцио Сталоне, или както е известен Силвестър Сталоун, навършва 68 години. Честит рожден ден, Рамбо!
Вашите коментари