На 16 май 1985 година в бившия Съветски съюз е обнародвано постановление “О мерах по преодолению пьянства и алкоголизма и искоренению самогоноварения” (“За мерките по преодоляване на пиянството и алкохолизма и изкореняване на варенето на самогон”)
С пристрастността на руснаците към алкохола са се опитвали да се борят и в царска Русия, и в Съветския съюз. Когато през 1917 година на власт идват болшевиките, по административен път е забранено производството на алкохол и това продължава чак до 1923 година.
В следващите години не веднъж са правени нови опити за борба с пиянството – през 1929, 1958 и 1978 година. Но най-известен и с най-голям обществен резонанс е “сухият режим” от 1985–1987 година, който бележи началото на перестройката и управлението на Михаил Горбачов.
За необходимостта от поредната антиалкохолна кампания пръв заговаря генералният секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов. По думите на съветския лидер, заради упадъка на морално-нравствените ценности на пристрастените към алкохола граждани се забавя ръста на националната икономика. Действително, към 1984 година, според официалната статистика, употребата на спиртни напитки достига 10,5 литра на човек годишно, а ако се вземе предвид и варенето на самогон – до 14 литра. За сравнение - във времената на царска Русия или по време на управлението на Сталин, средно руснаците са пиели по 5 литра спиртни напитки годишно. Идеята за провеждането на антиалкохолна кампания е подкрепена и от членовете на Политбюро на ЦК на КПСС Егор Лихачов и Михаил Соломенцев.
На 7 май 1985 година е прието постановлението “О мерах по преодолению пьянства и алкоголизма и искоренению самогоноварения” (“За мерките по преодоляване на пиянството и алкохолизма и изкореняване на варенето на самогон”). Документът предвижда засилване на мерките за борба със “зелената змия” (цветът на самогона е бледо-зеленикав). Освен това се налагат и мерки за съществено намаляване на производството на алкохол, часовият диапазон на продажба в магазините и затварянето на голям брой магазини, специализирани в продажбата на твърди алкохолни напитки.
С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 16 май, постановлението е обнародвано и влиза в сила. С този документ вече се въвеждат и административни и углавни наказания за неспазването на сухия режим.
Изпълнителният директор на Научно изследователския институт по история Игор Суздалцев си спомня: “През 85-та година, само месец след влизане в сила на забраната, се жених. Днес нашата сватба роднините и приятелите ни си я спомнят със смях и умиление. Нормалните хора обичат да си пийнат на сватба. Но понеже беше забранено, направихме така: всички бутилки бяха скрити и вместо тях на масата имаше чайници, в които беше налят коняк. И гостите ни пиеха чай и “замезваха” с лимонада. Защо се налагаше да се крием? Защото всички бяха партийни членове и ако на масите имаше коняк в бутилки, всички можеха да бъдат уволнени”
Значителна част от бюджетните приходи се формират от продажбата на алкохолни напитки. Вероятно съветските власти искрено са желаели да изкоренят пиянството, защото са си затворили очите за тази част от доходите за хазната. В рамките на изпълнението на "сухия закон" в СССР са закрити много магазини, продаващи алкохолни напитки. Останалите “търговски точки” имат право да продават алкохол само между 14:00 до 19:00 часа. Освен това, най-евтината бутилка водка поскъпва три пъти - до 9,10 рубли (при средна заплата по онова време от 196 рубли). Забранява се пиенето по улиците и в обществените паркове, както и във влакове и обществения транспорт. Гражданин, позволил си да наруши разпоредбите, рискува да бъде уволнен от работа, а ако е партиен член – бива изключван от партията без да се съобразяват с никакви смекчаващи вината обстоятелства.
Гражданите на СССР обаче нямат намерение да се отказват толкова лесно от употребата на спиртни напитки. Вместо “официален” алкохол мнозина минават на произведения самостоятелно самогон. Освен самогонът обаче, все по-често на масите на съветските граждани се появяват и всевъзможни спиртосъдържащи сурогати.
Антиалкохолната кампания нанася обаче удар и по лозарството и винената индустрия – имало е планове цялата индустрия да бъде пренасочена в производството на различни сортове десертно грозде. Държавата рязко намалява субсидиите за развитие на лозарството – както за посаждането на нови лозя, така и за поддръжката на вече съществуващите се отделят в пъти по-малко средства. Стига се дори до изкореняване на огромни лозови масиви. В Молдавия, например, от обработваните 210 хиляди хектара са унищожени 80 000. В Украйна са изкоренени 60 хиляди хектара лозови насаждения. А според статистиката, приходите от лозовите масиви и виното, са осигурявали 1/5 от бюджета на Украйна.
Площите в Русия за пет години намаляват от 200 до 168 хиляди хектара, а годишният добив на грозде пада наполовина – от 850 хиляди тона, до 430 хиляди тона.
Егор Лихачов и Михаил Горбачов отричат висшето ръководство на партията да е нареждало изкореняването на лозята. Самият Горбачов смята, че унищожаването на лозовите масиви е ход срещу водената от него политика.
Сухият режим си отмъщава – в бюджета зейват огромни дупки. Ако преди антиалкохолната кампания около 25% от постъпленията в хазната са от търговията с алкохол, то през 1986 година приходите в бюджета от хранително-вкусовата промишленост са само 38 млрд. рубли, а година по-късно – 35 млрд. рубли, вместо 60-те млрд. рубли, преди законът да влезе в сила. Спадът в бюджетните приходи от спиртните напитки съвпада с началото на икономическата криза от 1987 година и съветското правителство е буквално принудено “да спре да се бори” с алкохолизма.
Наричат антиалкохолната кампания от 80-те най-сериозната грешка на периода на Перестройката. Самият инициатор Егор Лихачов признава идеята си за грешка. “Аз самият бях активен организатор и изпълнител в тази антиалкохолна кампания. (…) Искахме бързо да се избавим от пиянството. Но се заблуждавахме! За да се справим с пиянството са необходими дълги години активна, умна антиалкохолна политика”.
И все пак, ефектът от сухия режим не е еднозначен. Първо, комплексът от мерки довежда до намаляване на консумираният алкохол на глава от населението 2,5 пъти, ако се вярва на държавните статистически данни. Заедно с това се отчита увеличаване на средната продължителност на живота, повишаване на раждаемостта и намаляване на смъртността. Пак според статистиката, през периода, когато действа антиалкохолният закон, се раждат 500 000 деца повече, отколкото за предходните 10 години. Нещо повече – средната продължителност на живота на мъжете се увеличава с 2,6 години, което се превръща в исторически максимум за цялата история на Русия.
Вашите коментари