Съвременната руска действителност е странна смесица от различни епохи, в които имперските символи се съчетават със съветски, а в капиталистическите отношения се вплитат елементи, присъщи изключително за социалистическото общество.
Традиция от друга епоха
Ярък пример за последното са съботниците. Всяка година с настъпването на пролетта властите започват да зоват гражданите, да излязат и да почистят териториите около жилищата си, да приведат в ред паркове, детски площадки и т.н.
От само себе си се разбира, че този вид труд се полага доброволно и без заплащане. Такава особеност, нехарактерна за капиталистическите порядки, се възприема нормално, заради поколенията съветски граждани, които бяха свикнали да участват в съботниците.
Според общоприетата терминология, съботникът е съзнателно организиран безплатен труд в полза на обществото, полаган в свободното време, най-често в почивните дни. По времето на СССР много често се използва словосъчетанието „Ленински комунистически съботник“. Обяснението за това е, че в мащабите на Съветския съюз това мероприятие се провежда традиционно в дните около 22 април – рождения ден на Ленин. Всяка година се провеждат не само по един, а по няколко съботника, но в по-малки мащаби.
Фразата „ленински съботник“ поражда грешното схващане, че вождът на световния пролетариат е автор на самата идея за „празниците на освободения труд“. До голяма степен много хора смятат, че „Съботниците започват от момента, когато Ленин се хваща за дървената трупа“. Истината изобщо не е такава.
Три влака за една нощ
През пролетта на 1919 година Съветска Русия се намира в много тежко военно и икономическо положение. Един от сериозните проблеми е лошата работа на железниците, заради липсата на достатъчно парни локомотиви.
За да се подобри работата на жп транспорта група работници от депото в Москва вземат решение да работят допълнително, след края на работната им смяна, при това – безплатно.
Първото такова мероприятие се провежда в нощта срещу събота, 12 април 1919 година. До 6 часа сутринта, след 10-часова работа, 15 работника успяват да ремонтират три локомотива. Решено е, че такива акции ще се провеждат всяка седмица, до пълната победа над Колчак.
Известни са имената на участвалите в първия съботник – 13 комунисти (Е. Апухтин — шлосер, И. Е. Бураков — шлосер, Я. Ф. Горлупин — шлосер, М. А. Кабанов — шлосер, П. С. Кабанов — шлосер, А. В. Каракчеев — шлосер, Я. М. Кондратьев — машинист, В. И. Наперстков — шлосер, Ф. И. Павлов — котелен майстор, П. С. Петров — шлосер, А. А. Сливков — машинист, А. И. Усачёв — шлосер, П. И. Шатков — шлосер) и 2 съпричастни с тях (А. В. Кабанова — общ работник, В. М. Сиделников — шлосер).
Първият съботник е класическа „инициатива отдолу“, искрен порив на неравнодушни хора. И среща отклик и разбиране. Аналогично мероприятие се провежда на 10 май 1919 година, когато на съботник излизат 205 души, което привлича вниманието на журналистите и политиците.
Именно след съботника от 10 май 1919 година Владимир Ленин пише статията „Великият почин“, която става идеологическа обосновка на новото движение.
Съботниците Ленин нарича проява на героизъм от трудещите се маси, започнали практическото строителство на социализма. Ентусиазмът, проявен от работниците във време на война и разруха, вождът нарича проява на новото, комунистическо по дух отношение към труда.
Движението набира скорост и в началото на 1920 година е взето решение за провеждане на Всерусийски съботник. „Празника на освободения труд“ логично е планиран за 1 май – Международния ден на трудещите се.
Как Ленин се хваща за „тáлпата“
Съботникът от 1 май 1920 година запечатва за историята една скромна... трупа, лежаща някъде на територията на Кремъл. Съвсем логично на първия в историята Всерусийски съботник излизат и ръководителите на Съветската държава, решавайки с личен пример да подкрепят идеята.
Работят на територията на Кремъл, която не е почиствана практически от времената, когато са водени боевете в Москва по време на Октомврийската революция. Юнкерите, отбраняващи Кремъл през 1917 година, използват всички налични средства за издигането на барикади, в това число и дървени трупи. Според една от версиите, тези трупи са били приготвени за сглобяване на някаква нова конструкция, а според друга – просто ненацепени дърва за отопление.
Обстановката в страната е такава, че до май 1920 година, пренеслото се в Москва съветско правителство няма нито време, нито сили за да изчисти територията на Кремъл.
Затова благоустрояването на кремълската територия става задача номер 1 за работниците от Совнарком за 1 май 1920 година.
Разбира се, това не са хора, които всеки ден пренасят дървени трупи, затова работят съвместно с базираните в Кремъл курсанти от Първи Кремълски картечен курс. Тези още съвсем млади тогава хора по-късно ще разказват за участието си в този съботник.
По свидетелства на очевидци, Ленин се включил в пренасянето на трупите наравно с всички останали. Трупите не били никак леки и се налагало някои да бъдат носени от 5-6 човека.
Ленинският принос едва ли е бил голям – колко може да вдигне 50-годишен човек, който само преди 2 години е оцелял след сериозно прострелване?
И въпреки това, Ленин действително работи няколко часа на съботника, но се наложило да го напусне по много уважителна причина – трябвало да присъства на церемония по първа копка на паметник на Карл Маркс.
Как Илич се превръща в богатир
Няма нищо чудно в това, че първият в държавната власт е участвал в мероприятие, което по-късно ще се превърне в историческо. Въпросът е до колко полезен е бил Илич и колко трупи е помогнал да бъдат пренесени.
Във времената на съветската пропаганда броят на трупите, тежестта им и личният принос на Ленин растат с всяка изминала година. В крайна сметка, с течение на времето Ленин се превръща едва ли не в някакъв Терминатор, който сам е пренесъл половин борова гора. Подобно митотворчество, разбира се, става повод за много скептицизъм, даже ирония, които водят чак до мита за “надувната талпа”.
Обаче, в интерес на истината, в Москва през 1920 година да се намери камуфлажно дърво е равносилно на това, Ленин да пренесе цялата купчина дърва в Кремъл. Всъщност, митологията около първомайския съботник от 1920 година започва да се изгражда по-късно, а в онзи ден за пиар никой и не си е мислил. В подкрепа на това е и фактът, че Ленин, пренасящ с още няколко души тежкото дърво, е заснет само на един кадър. Това е съвсем нищо, ако ще се създава пропаганден мит.
Тази липса на фотографски документи обаче става повод за това, съветските художници да създадат цяла галерия от картини по темата “Ленин и трупите”, в които се ръководят само от собственото си въображение. Ако се съберат всички такива картини на едно място, човек наистина може да остане с впечатлението, че Ленин направо е сложил в малкия си джоб всички участвали в мероприятието.
Скептиците посочват и още един факт – броят на хората, които твърдят, че са преки участници в носенето на дърва, заедно с Ленин, наброяват стотици. Разбира се, че кандидати за слава винаги ще има – все пак става дума за съботника в Кремъл, който се е превърнал в историческо събитие.
Полезно наследство?
Що се касае до самите съботници, без никакви съмнения, колкото по-далеч във времето след 1920 година отиваме, толкова повече доброволното полагане на труд в свободното време се превръща в доброволно-принудително провеждане на мероприятия, най-вече с цел пропаганда.
В Съветския съюз основно през април се провеждат Всесъюзните съботници. В памет на първия съботник от 1919 година, разбира се. В съветските предприятия трудещите работят извънредно без заплащане, а по телевизията се леят новини за небивали трудови успехи в “празника на свободния труд”. Българските другари от социалистическата епоха не остават назад от съветските. На моменти в социалистическа България петилетките се изпълняват едва ли не за два съботника време.
В същото време обаче, масовият ентусиазъм тотално липсва – съботниците се приемат ако не негативно, то поне като досадна традиция.
Гражданите, които не са заети пряко в промишленото производство, както и учениците и студентите в дните на съботниците се занимават с вяло почистване на градинки и улици.
Днес реалностите са други. Традицията на безплатния труд трудно се вписва в капиталистическите реалии. Но в нея няма нищо лошо, даже ако някои държавни мъже решат да се включат с личен пример.
Вашите коментари