По правило хората се делят на три типа по това, как се отнасят към работата си. Това отношение се оказва, че в голяма степен е повлияно от родителите им, сочат данните от изследване, проведено от учени от Мичиганския университет.
Хората, които просто работят, за да печелят за покриване на житейските си нужди, почти винаги избират такава сфера на изява, в която се чувстват по-близо до онова, което ги привлича извън офиса.
Зрелите хора, ориентирани към кариера – типичните работохолици – ценят високо престижа и социалният статус, които се повишават в процеса на професионално израстване, затова често самоуважението им е основано на това, как се справят с работата си.
А има и такива хора, които вършат работата си, защото просто искат да променят света към по-добро.
В хода на първото емпирично изследване за източниците на тези три типа поведение в работата, учените установили, че ключов фактор се явява това, какво виждат юношите като отношение на родителите им към работата.
Но тук не става въпрос за праволинейно пренасяне на ценностите от родители към деца. Хора, които смятат баща си за човек, ориентиран към кариера, е много вероятно да се ориентират към повтаряне на модела. Докато майките, градящи кариери не оказват никакво влияние на отношението на децата към труда. Учените обясняват това явление с нормите в поведенията на половете, характерни за днешните поколения.
Майките обаче оказват голямо влияние върху това, дали децата им ще са трудолюбиви. Онези, които са изградили здрави връзки и в юношеството си са били близки с майките си, в зряла възраст е малко вероятно да се отнасят към работните си задължения само като към нещо, което вършат за заплата. Вероятно това поведение се дължи на факта, че така са научили да ценят на първо място социалният аспект на жизнения опит, а не инструменталният.
Ако и двамата родители демонстрират еднакво отношение към труда, в по-голяма степен това способства на предаването на ценностите на децата. Но само в случай, че децата биват насочени да работят нещо, което им е призвание. Живеем в капиталистическо общество, което цени най-вече парите и кариерата. Ако детето расте с родители, които смятат своята работа за призвание, тогава е много вероятно в зряла възраст, то да последва своите мечти, игнорирайки социалният натиск.
В същото време и децата могат да оказват влияние на отношението на родителите си към работата. Ако на хората е позволено да водят децата си на работното си място, това помага да се възпитават ориентирани към кариера деца, а освен това повишава и ефективността на труда на техните родители, пише американското издание The Atlantic.
Вашите коментари