"Червени боклуци!" скандират в опиянение протестиращите, очите им възторжено блестят, изпълнени с надежда, че ще изчистят до стерилност политически омърсения български парламент... Искрено им пожелавам да успеят.
По същия начин скандирахме и ние с жена ми и децата ни в края на 1989 г. Тогава България беше диктаторска комунистическа държава, член на СИВ и "Варшавския договор" и боклуците бяха наистина отровно "червени".
През 1991 г. СДС спечели изборите срещу БСП, както каза Сашо Йорданов: "С малко, но завинаги..." Но скандирането "Червени боклуци!" не само че не изчезна от живота ни, но и разшири приложението си. Спомням си как генералният секретар на Съвета на Европа, очарователната французойка Катрин Лалюмиер посети България на 24 и 25 юни 1993 г., в разгара на абсурдните протести на СДС срещу своя създател - президента д-р Желев. Тогава до президентството пред археологическия музей имаше палатков лагер, а всяка вечер се провеждаха големи митинги. Г-жа Лалюмиер естествено подкрепи Президента в усилията му да защити правовата държава и изнесе на всички една показна лекция по демокрация. Между другото тя каза, че и пред сградата на Съвета на Европа в Страсбург понякога се събират протестиращи, които опъват палатки. Органите на реда ги оставят няколко часа, докато представят исканията си, след което ги поканват любезно да напуснат и ако те откажат, ги изгонват заедно с палатките им. Свободата означава и лична отговорност пред обществото и никой няма право да нарушава свободата и правата на другите. Колкото до Едвин Сугарев, г-жа Лалюмиер изрази мнението, че гладната стачка е негово право, но като народен представител, той има много по-ефективни начини да информира обществеността за своите искания и да влияе за тяхното реализиране.
Същата вечер на поредния протестен митинг г-жа Лалюмиер бе наречена "комунистка", всички одобрително скандираха "Червени боклуци!" и всичко това естествено се появи на другата сутрин в текст и снимки на първите страници на всички вестници. Един ден по-късно започна юнската сесия на ПАСЕ в Страсбург. Като ръководител на българската делегация, бях поканен в кабинета на генералния секретар. Когато влязох, видях пръснати на огромното бюро злополучните български вестници с безумните твърдения. Г-жа Лалюмиер ми зададе само един въпрос: "Г-н Панов, и Вие ли смятате, че аз съм комунистка?" Тогава за първи път в живота си разбрах точното значение на израза "потънах в земята от срам".
Затова, въпреки дълбоката политическа и ценностна криза, която преживяваме днес, е добре да не забравяме, че все пак вече сме свободна и демократична държава, член на ЕС и НАТО и трябва да се научим поне да сортираме разделно боклуците си. А във времето на плурализъм, в което живеем, политическите боклуци отдавна не са само червени. Дори и в този толкова "олигархичен" парламент, който очевидно няма да завърши мандата си, има и боклуци с други разцветки, освен червената. Има например "Кафяви боклуци" от Атака, има и други - "ИФ-ЦЦ-ББ боклуци", чийто истински цвят е неопределен, защото е кодиран от прокуратурата.
Но политически боклуци има не само вътре в Народното събрание, но и блуждаещи около него. Къде са СДС и НДСВ, които вкараха България в ЕС и НАТО? Спомня ли все още някой от протестиращите, че през 1997 г. за СДС и през 2001 г. за НДСВ гласуваха по два милиона избиратели. Какво ще правим днес със "сините" и "жълтите" боклуци, които разпарчетосаха мощните си политически партии на десетки клонинги и мутанти и пропиляха огромния кредит на обществено доверие, с който разполагаха?
Изборите отново чукат на вратата ни и както е тръгнало ще се провеждат на всеки шест месеца. А ние още не сме си отговорили на основния политически въпрос: какво ще правим със сортираните разделно политически боклуци. Всичките ли ще ги изгорим на кладата? Ще рециклираме ли някои от тях и кои ще бъдат те? Или ще почнем да произвеждаме веднага нови политически боклуци. Въпросът наистина е сложен и протестиращите едва ли ще могат да отговорят. Но "Нова българска медийна група" и "Икономедиа и приятели" сигурно могат да им помогнат. Макар и представители на различни школи, те са основните специалисти както по генно модифицирано производство и преработка на политически боклуци, така и по формирането на общественото мнение по тази толкова деликатна тема. Разчитаме на тях. /БГНЕС
Аспарух Панов е български политик. От 1994 до 1996 г. е вицепрезидент на Либералния интернационал. Панов е координатор на проектите на фондация "Фридрих Науман" за България и Македония.
Вашите коментари