Откакто се помня Баба Марта и мартениците са нещо изключително популярно в Западните покрайнини. Тази традиция не е прекъсвана и по времето на социалистическа Югославия.
Тогава роднини и приятели на моите родители от България ни изпращаха картички с пожелания „Честита Баба Марта!“.
На всеки 1 март ние отивахме на училище закичени с мартеници, дори и нашите учители не пропускаха да си сложат мартеница. В Западните покрайнини предпочитаме традиционните мартеници с червено и бяло. Като ученици нашият учител Никола Денков ни караше да рисуваме и дори имахме изложби с рисунки на мартеници. Изложбата във фоайето на основното училище „Христо Ботев“ беше едно от най-важните събития.
По това време имаше и много развито трансгранично сътрудничество между Цариброд от една страна и Драгоман, Годеч и Сливница от друга. Ученици от там идваха на гости в царибродското училище и ни носеха подаръци мартеници.
Ние, българите от Западните покрайнини, сме свикнали с мартениците. Сръбските власти не успяха да унищожат тази традиция. Но по времето на Слободан Милошевич от 1990 до 2000 г. този обичай замря. Може би една от причините бе, че училищата вече не бяха български, както по наше време.
През последните 10-15 години традицията отново се съживи. За това спомогнаха и многобройните гости от България, които посреща Цариброд. Днес на 1 март всички са закичени с мартеници и това е много хубаво. Те могат да бъдат видени навсякъде като едни цъфнали цветя в града ни, който не е така замрял, както беше по време на войните и разпада на Югославия /1991-1999 г./
Сърбите нямат мартеници, но ми прави впечатление, че и в Пирот ги търсят. Местните граждани си ги поръчват на българските търговци. Генът си е ген, въпреки сърбизацията и асимилацията.
Нашите традиции, включително носенето на мартеници и оброчните камъни, за които подготвям специално изследване, са най-силното ни оръжие, което ни е опазило от асимилацията. Те са залегнали толкова дълбоко в душата хората, че не могат да бъдат изкоренени. Нито Белград, нито Сръбската православна църква могат да ни отнемат паметта и традициите. В Поморавието не го осъзнават, но на 1 март пиротчани искат мартеници. Това е нещо, което е закодирано в паметта. Сега да кажат колко са сърби? /БГНЕС
----------------------------
Зденка Тодорова, журналистка и активистка за правата на българите в Сърбия. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.
Вашите коментари