В най-точно прогнозирания и предвидим "обрат" в историята на телевизията, главният герой в "Игра на тронове" Джон Сноу изведнъж отвори очи, въздъхна дълбоко и се върна от света на мъртвите. Такава е съдбата на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), въпреки безкрайните предвиждания на "провала" на "остарялата" НАТО, особено в последните няколко нападки от водещия републиканец Доналд Тръмп.
С короноването на нов върховен съюзен главнокомандващ в централата на НАТО в Белгия видяхме поредно предаване на властта от един американски генерал, четиризвездния от ВВС Фил „Бавана“ Брийдлав, на традиционния и отличен нов избор, армейския генерал Къртис Майкъл „Скап“ Скапароти. Скапароти има голям опит в Европа в течение на дългата си кариера, и - по-важното - изключителни дипломатически и междуличностни умения, които ще го поставят в добра позиция, когато той провежда глобални операции за внушаващата респект организацията за сигурност.
И не се заблуждавайте, НАТО наистина продължава да провежда операции на три континента - Европа, Азия и Африка - и има на разположение 3 милиона войници на активна служба, 24 000 военни самолети и 800 океански военни кораби. Това е най-силният и най-способен военен съюз в историята, с 28 членове, а скоро и с още един - малката Черна гора.
Мисиите на НАТО включват ключовата мисия за обучение и наставления на силите за сигурност на Афганистан; поддържащата мисия на Балканите, която помага за запазване на мира там (припомнете си, че преди няколко десетилетия Балканите изглеждаха като Сирия днес); кораби на мисии срещу пирати край Африканския рог и на бежански операции в Егейско море; и постоянна командна структура от над 10 000 професионалисти в Европа под директното командване на върховен съюзен главнокомандващ.
В допълнение към глобалните мисии, насочени срещу транснационални заплахи като тероризма и в подкрепа на хуманитарни операции, насочени към бежанците, НАТО има има да върши и друга работа, ако иска да бъде значима. Като при Джон Сноу, необходимо е, но не е достатъчно само да си отвориш очите и да поемеш дъх. Така че какъв е планът за новият върховен съюзен главнокомандващ?
Първо, той трябва да започне да се вглежда в киберпространството и уязвимостта на НАТО в него. Въпреки зараждащите се усилия в Естония на центъра за високи постижения за киберсигурността на НАТО, продължават да съществуват големи, зейнали дупки в готовността на НАТО, включително и в областта на офанзивни действия в кибернетичното пространство. Въпреки всички пречки пред сътрудничеството в киберпространство (индивидуална национална сдържаност при разкриване на методи от висока степен на секретност, политически различия по отношение на ползата от офанзивна кибер дейност), ще бъде необходимо в средно- и дългосрочен план не само да защити НАТО в кибер пространството, но също така да си действа офанзивно.
Втора зона на фокус за новия командир трябва да бъде Арктика. Русия изгражда действителна военна мощ в обширните участъци на Далечния север и НАТО като минимум трябва да е готова да отговори съгласувано за проучване разгръщането в региона. /БГНЕС
Коментарът е на адмирал Джим Ставридис, върховен командващ силите на НАТО в Европа (2009-2013 г.).
Вашите коментари