Станахме свидетели на "явлението" Динко и другите пишман бабаити, които веднага бяха поставени на пиедестал, засипани с похвали, канени по студия и прочие, заради самоволното им справяне с бежанци.
Това се случва основно поради факта, че върховенството на закона у нас фигурира само на хартия, а доверието към държавата като блюстител на реда и сигурността на гражданите почти не съществува. И щом държавата е неспособна и нехае започваме да се възхищаваме на първата проява на „сила”, пък било и тя неправомерна, докато самите ние отказваме да бъдем силни и да променим системата, в която живеем. А тя е сбъркана из основи и всички го знаем.
Обществото ни е болно от криворазбрано родолюбие, граничещо с арогантност, необоснована ксенофобия и пошлотия.
За жалост езика на омразата е един от най-говорените у нас. Рядко се прави разлика между турци, евреи, араби къде поради невежество, къде поради нежелание. Заветните слова на Дякона, който въплъщава будната българска мисъл и родолюбие, се тълкуват на всеки както му изнася.
Днешните ценности и идеали коренно се различават от тези на предците, чиито героични постъпки и свята памет иначе обичаме да почитаме по празници. Налице е масовия феномен "трапезен патриотизъм", изразяващ се във всеобщо окайване, раздаване на справедливост, присъди и закани. Без реални действия.
Наскоро изказаните реплики за добронамерена и толерантна България в студиото на BBC от български политик изветряха още щом бяха изречени. Словесните декларации за жалост се различават от действителността.
Препоръчвам хората, които сляпо мразят и слагат бежанци и престъпници под един знаменател, да четат повече. Например за разликата между икономически мигрант и бежанец преди да говорят на килограм или пък да се запознаят с Хартата на основните права на ЕС.
Време е за смелост, но не изразена в свободия и анархия, а такава от съзидателен и колективен характер. Време е да се осмелим да пречупим собствените си предразсъдъци, национални комплекси и да се опитаме поне малко да бъдем част от Европа не само териториално, но интелектуално, духовно и морално. Време е да си отговорим на въпроса дали искаме да живеем в България на 21-ви век или да go back to Bulgaria от Средновековието.
Хаго Бабикян
Вашите коментари