Няма нищо необичайно, особено, ако попитате Дейвид Камерън, в предоговарянето на членството на Великобритания в ЕС.
Държавите се договарят в голяма част от времето. ЕС се променя често. Държави се присъединяват, държави се стремят да се присъединят, а Обединеното кралство обмисля да напусне. Някои страни споделят една валута, други имат собствена. Единствената разлика в настоящите опити Камерън да получи това, което иска, е, че всичко ще завърши накрая с референдум за оставането на страната в Съюза, пише в свой коментар британският вестник "Индипендънт".
Камерън и неговия антураж залагат да получат споразумение, което да намали обезщетенията за имигрантите. Без съмнение, когато бъдат попитани, британците ще се противопоставят на имигрантските преимущества. Но това никога не е будило такова безпокойство, дори и за евроскептиците, разтревожени от пристигането на имигранти, целящи да запълнят работните места на местното население.
И все пак, Камерън ще получи някои отстъпки, заради врявата, която вдигна. Тогава той ще постави въпроса пред избирателите – оставаме или излизаме? Не е като да си купиш пакетче фъстъци и да вземеш решение въз основа на това дали някога пак ще пазаруваш от същия магазин. Не, предоговорянето ще изиграе значителна роля в референдума.
Исканията на Камерън и решението да свика референдум имат отношение и към вътрешната политика на партията му. А за радост или за тъга, Торите са в очакване на резултатите от преговорите, преди да обявят своята позиция. Двамата потенциални кандидати за лидери на Консерваторите Тереза Мей и Борис Джонсън ще кажат „да” или „не” , когато Камерън приключи кошмарните дискусии. Някои се обявиха за напускането на страната при сегашните условия, но подсказаха, че ще размислят, ако премиерът успее да промени нещо.
След като Камерън се върне от срещата на върха на лидерите на ЕС тази седмица, той ще направи изявление в Камарата на общините. Всички места ще бъдат пълни с депутати, готови да го питат за грешните и правилните страни на неговите преговори. Камерън се нуждае от подкрепата на депутатите си. Страната може да почака.
Но той може и да не получи подкрепа, отчасти защото перспективата за референдум причинява объркване в двете страни, които той трябва да привлече. В Европа, Меркел се чуди колко капитал ще й бъде необходим, за да помогне на Лондон да предоговори членството си в ЕС. Други страни, които губят повече от исканията на британеца, не са толкова сигурни. В някои отношения Камерън ще пожъне по-голям успех, ако не проведе или забави референдума в края преговорите. Защото референдумът, а не преговорите, по своята същност буди по-голяма несигурност.
От друга страна Торите се чудят защо Камерън не е по-упорит в това фундаментално предоговаряне, предвид факта, че има преимущество под формата на евентуалното напускане на Великобритания. Значителен брой от депутатите, включително и някои министри от кабинета, искат Камерън да се старае повече.
В резултат на това, премиерът е обвиняван и от ляво, и от дясно в неправилно държание по време на преговорите. Но той не може да направи нищо, за да привлече страните, с които се договаря и, в същото време, да убеди консерваторите, че съгласува огромна реформа.
Има сериозни аргументи за много по-съществени реформи на ЕС от тези, които Камерън предлага. Някои от промените може би ще се случат във времето, по-тясна интеграция на страните, промени в това какво ЕС трябва и не трябва да прави като граничния контрол. Тези неща не са включени в плана за референдума на Великобритания. Референдумът е отклоняване от по-сериозните проблеми с вдигане на доста шум.
Като се има предвид разделението в партията му и истинската заплаха в лицето на ЮКИП преди изборите, Камерън няма друг избор, освен да предложи плебисцита, който в действителност не иска да проведе.
Няма никакъв смисъл да спори. Лидерите предлагат референдуми, когато са твърде слаби да не го направят. Те никога не предлагат гласуване от внезапен глад за демокрация. Но не е най-благоприятният начин да задейства кампания, върху която никой лидер няма да има контрол. /БГНЕС
Вашите коментари