От няколко години от Белият дом наблюдават с растящо чувство на неудовлетвореност как Турция – предполагаем американски съюзник в битката срещу Ислямска държава (ИД) – е оставила ключова част от южната си граница символично охранявана.
При затворени врата официални американски представители призоваваха президента Реджеп Тайип Ердоган да направи нещо за спиране на бойците от чужбина, които пристигат в Истанбул, след това минават през границата в Сирия, за да попълнят редиците на джихадистката групировка. Те също така искат Ердоган да блокира камионите с муниции и експлозиви, които с грохот прекосяват границата и да разбие мрежата от турски посредници, които участват в търговията с контрабанден петрол – операция, от която т. нар. халифат инкасира по около 1,5 млн. долара дневно. Всичко без резултат.
Но след раздвижването в резултат на атаките на ИД в Париж миналия месец, след като стана ясно, че един от нападателите е пътувал от Сирия до Европа през Турция, САЩ огласиха своите опасения,с което обвиниха турския лидер в двойна игра. "Имал съм многократно разговори с президента Ердоган за необходимостта да бъде затворена границата между Турция и Сирия", заяви президентът на САЩ Барак Обама на 1 декември във френската столица. "Ако налице има чуждестранни бойци ... които се завръщат в родните им страни, те са потенциални кандидати за извършване на терористични атаки като тези, които видяхме тук."
Американските отношения с Турция отдавна изпитват затруднения, като се върнем до войната с Ирак от 2003 г., когато Анкара отказа да позволи на американските войски да започнат част от нашествието с от турска територия. Но с появата на ИД и войната в Сирия отношенията се влошиха значително. Турските власти многократно отричат, че подкрепят радикалната ислямистка групировка, въпреки твърденията за обратното: преди около шест месеца при нападение на САЩ срещу ИД в Сирия бил осигурен достъп до документи, разкриващи силни връзки между Турция и ислямистките бунтовници в Рака. Така или иначе, анализаторите смятат, че Анкара гледа на ИД, както и на другите джихадистки и бунтовнически групи, борещи се в Сирия, като на "полезен враг" във войната срещу основните си противници-сирийския президент Башар Асад и кюрдските бунтовници, намиращи се от другата страна на границата. Но тъй като Турция, поради близостта си до Близкия изток, е съюзник от голямо значение в НАТО, Белият дом не е бил в състояние да прегъне Ердоган. "Фактът, че Турция има обща 800-километрова граница със Сирия , и е преден пост на НАТО най-близо до конфликта в Сирия, поставя Ердоган над закона", отбелязва Стивън Кук, експерт по Близкия изток в Съвета за външни отношения.
Но сега Обама може би има някои средства за постигане на целта. В края на ноември Турция свали руски военен самолет, който бомбардираше подкрепяните от Анкара бунтовници, действащи в близост до турско-сирийската граница. В отговор разгневеният руски президент Владимир Путин забрани вноса на турски селскостопански стоки, спря проект за газопровод на стойност 10 млрд. долара, по който да бъде доставян руски газ към Европа през Турция и поиска извинение от Анкара. Ердоган защити свалянето на самолета и свика извънредна среща на НАТО, на която припомни на партньорите от алианса тяхното задължение по силата на договора да защитават Турция, в случай че конфронтацията ескалира.
Въпреки че Обама публично потвърди подкрепата на САЩ за Турция, американски служител, пожелал анонимност, каза пред „Нюзуик“, че свалянето на самолета е повишило загрижеността на Анкара от бъдещо руско отмъщение. В резултат на това, каза служителят, "те ни търсят, за да бъдат успокоени нещата" между тях.
Да бъде постигнато това няма да бъде лесно. Докато пряка руска военна конфронтация с Турция изглежда малко вероятна, то волевият Путин няма настроение за помирение с Анкара. "Те ще съжалявате повече от един път за това, което са направили", обеща Путин в Кремъл в своето обръщение към нацията на 3 декември.
Някои анализатори смятат, Путин ще изисква отмъщение на Ердоган в Сирия, където турският лидер подкрепя туркменските групи, борещи се да свалят Асад с надеждата, че Анкара може да упражнява известно влияние в страната след свалянето на тиранина. Но докато Путин подкрепя във военно отношение Асад , казват те, е малко вероятно той да бъде напълно отстранен от власт. Така че единственият начин Ердоган да може да има думата в бъдещето на Сирия е като си осигури място на масата за преговори.
Но Сьонер Кагаптай, експерт по Турция във вашингтонския институт по политика отбелязва , че мястото на Турция на масата за преговори ще бъде осигурено само ако нейните туркменски протежета успеят да задържат контрола върху териториите си в северозападна Сирия. Само че след свалянето на самолета руската бойна авиация засили въздушните си удари срещу тези бойци. „Сега мечтата на путин е да изтласка от сирия тези бунтовници, а това е сценарий, който означава пълно поражение на турската политика в Сирия“, написа Кагаптай в War on the Rocks, страница в интернет, , концентрирана върху въпроси на национална сигурност. Колкото повече руснаците бомбардират, допълва той, толкова по-вероятно е да има нова вълна от бежанци към Турция, които ще се прибавят към намиращите се вече там около 2 млн. сирийци, които вече са избягали през границата.
Ако враждата с Турция продължава според анализатори е възможно Путин да предостави оръжия и на кюрдските бунтовници в Сирия, за да им помогне да поставят под контрол100-километровата гранична лента по границата с Турция, от положението по която е недоволен Обама. Това ще даде на сирийските кюрди контрола на цялата граница с Турция - кошмарен сценарий за Ердоган, който се бои, че кюрдите в Турция може да се присъединят към своите братя и образуват държава.
И Ердоган има възможности. Той може да отмъсти, като затвори Босфора, тесният канал, който отделя Европа от Азия и осигурява на руския Черноморски флот единствената възможност за излаз на Средиземно море. Той също така може да позволи на мюсюлманските бойци от турските чеченски и севернокавказки общности да пресекат в Сирия, за да се бият срещу руснаците като негови пълномощници.
Но докато насоката на враждата между Путин и Ердоган остава неясна, Белият дом чувства, че може да окаже натиск на турските си съюзници да подсигурят по-добре границата си със Сирия. Американски представители казват, че администрацията сега иска Турция да разположи около 30 000 войници от своята страна на границата със Сирия, за да бъде пресечен потокът от бойци и петрол веднъж и завинаги.
Изглежда, че Турция се вслушва. На 3 декември турският премиер Ахмет Давутоглу каза, че Анкара ще направи всичко, на което е способна, за да контролира границата със Сирия, включително като изгради „физически бариери“ за затварянето й. Но той успокои критиците да не очакват бързи резултати. Всяко гранично споразумение ще трябва да даде възможност за транзит на сирийските бежанци, каза той, добавяйки, че бойци на ИД от района също ще се опитват да нарушават границата. "Няма нищо по-трудно от защита на граница, от другата страна на която няма политическа власт", каза Давутоглу. С действие, което изглежда като ход за успокояване на американците, Анкара неотдавна изпрати няколкостотин турски войски в Северен Ирак да обучават кюрдски войници за евентуална контраофанзива, за да си възвърнат контрола върху гр. Мосул от екстремистите от ИД , които го превзеха през юни 2014 г. "Това е част от борбата срещу ДАЕШ ", заяви високопоставен турски чиновник пред Ройтерс на 4 декември, като се използва арабското съкращение за ИД.
Представители на САЩ приветстваха приноса на Турция в битката, но администрацията на Обама все още е загрижена от по-нататъшните действия на Турция. В крайна сметка, последния път, когато Турция направи такова обещание, той се провали: През юли, след месеци на дискусии, Ердоган и Обама се споразумяха за план, който предвиждаше САЩ и турските сили да бомбардират ИД, проправяйки пътя за подкрепяните от САЩ сирийска бунтовници да превземат контрола на граничната ивица. Но Ердоган очевидно имаше нещо наум, притеснен, че премахването на ИД ще е от полза само на врага на Турция Асад, както и на сирийските кюрди. Дни по-късно турското разузнаване пропусна ислямистки бунтовници, позволявайки им да отвлекат група обучени от американци сирийски бойци само минути, след като влезли в страната. Не е изненадващо, Анкара отрича информацията. Но така или иначе, представители на американската администрация казват, че двойната игра на Турция продължа.
В САЩ сега се надяват на това най-сетне да се сложи край./БГНЕС
.........
Коментарът на Джонатан Бродър е публикуван в сп. „Нюзуик“.
Вашите коментари