Тъжната равносметка е, че вече за пример могат да ни бъдат страни, които до преди десет години, смятахме за изостанали.
Грузия ни беше давана за пример по отношение на реформи в МВР. Саакашвили уволни 41 000 служители само за ден, а после за две години премахна още 31 000. Това прави близо 90% от всички служители на грузинското МВР. За определен период нямаше нито един служител на КАТ, който да следи за нарушения по улиците. Резултатите са показателни. Повишена ефективност и покачване на доверието към полицията от 10% на 84%.
Украйна реформира изцяло своята полиция. Петро Порошенко подписа новия закон преди месец. Бяха въведени нови много по-високи критерии за желаещите да служат в МВР. Всички стари кадри имат право да се пробват отново, стига да отговарят на изискванията. Необходимо е време за да може да се оцени ефективността от реформата, но експертите са на мнение, че текстовете на новия закон превръщат милиционерския репресивен орган в една модерна западна полиция. От 7.11. 2015 в Украйна вече няма милиция.
Двете бивши членки на СССР са в изключително топли взаимоотношения и обменят постоянно опит. Дори шефът на новия орган в Украйна ще бъде бившият грузински министър Хатия Деканоидзе.
Болезненото в случая е, че тези страни бяха смятани за крепости на Кремъл, но с цената на жертви и съкрушителни конфликти те успяха да извоюват своята независимост. Страни, в които комунистическата система и манталитет останаха да живеят най-дълго, се оказаха способни да се откъснат от миналото си и да погледнат напред. Тези страни се отличават по още нещо.
Те не са членки нито на ЕС, нито на НАТО. Те нямат ежедневната възможност да черпят от опита на развитите страни и да получават препоръки и съвети от „опитните“ играчи.
България е член на НАТО от 2004 и член на ЕС от 2007. Получаваме препоръки, които никой не поглежда. Дори пакетите от мерки бавим и търпим понякога санкции за това.
Всички съюзи, било то икономически, политически или чисто военни са прекрасни инструменти, които обаче сами по себе си не носят нищо, ако липсва нещо много важно, а именно политическа воля.
Съседна Румъния, с която влязохме в ЕС може да ни бъде пример във почти всички отношения. Всеки, който дори е минавал през Румъния преди 15 години, може да си спомни огромното гето, което представляваше съседката ни. Това остава обаче в историята и днес можем само да се учим и да завиждаме на будното гражданско общество, което имат. Можем да последваме и спокойно примера им за съдебна реформа.
Трите страни ги обединява нещо, което много хора пропускат. И в трите страни има приети закони за лустрация. При нас „бившите“ агенти на ДС се радват на бляскави политически кариери 25 години след прехода. Народните мъдрости понякога са прекалено цинични и повърхностни, но същевременно крият изключително фундаментални истини. Като тази за новия бардак.
Димитър Талев е лежал в лагер заради едно свое твърдение, написано през 1930 г. - "И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ..."
Липсата на всякакъв обществен дебат по въпроса за лустрацията, навежда на мисълта за пророчество в тези тежки слова. Даже нашата съседка прие подобен закон, макар и 23 години след краха на Чаушеску. А къде сме ние?
Липсата на политическа воля ни постави в срамната позиция, да се възхищаваме на страни, които до преди десетина години са били значително по-слаби в развитието си от България.
Сергей Петров
Вашите коментари