Анализът на социалната действителност в България, направен от АФП едва ли е изненада за някого. Освен, може би за ... социалния министър и неговия партиен началник. Преди борени дни, бившият президент - Георги Първанов, самодоволно обяви Ивайло Калфин за „най-добрия министър“ в кабинета на Борисов, но така и не се разбра въз основа на какво прави подобни нелепи обобщения. Нещо повече – Първанов си позволи да атакува част от колегите на Калфин от същото правителство. А най-смешното е, че иде реч за критика срещу министри ,които НЕ могат да бъдат заменени от почти никой от членовете на генералско-милиционерската върхушка на АБВ. Просто, защото в ръководството на нещото АБВ доносниците се прескачат, на всеки сантиметър. Самият Георги Първанов беше доносник и в качеството му на агент Гоце беше доста съмнително дали достъпа му до секретна информация на партньорите ни от НАТО е бил законен. Нищо, че се водеше Главнокомандващ на българската армия два президентски мандата.
Работата става като във вицовете за пенсионерите – искат, но не могат. Ако ще цялата доносническа камарила на АБВ да занимава медиите ден и нощ с личните си терзания по въпроса за интеграцията на България в Евроатлaнтическите структури, геополитическите реалности няма да се променят. По необходимост се предполага, че един военен министър или министър на външните работи трябва да има достъп до секретната информация на НАТО. А такъв за доносници на комунистическите служби е съмнително, че ще бъде получен! Дори и да бъде измислено дипломатическо решение, подобно на онова с казуса около президента Гоце, практическото решение ще бъде далеч от идеалното. Въпросните два мандата, българският президент беше държан на санитарен минимум разстояние от еропейските столици и от Вашингтон . На Гоце не му личеше да страда от тази изолация, просто защото тя го устройваше, покрай брътвежите му за несбъднатите руски енергийни шлемове. Но, устройва ли България?
За добро или за зло, единственото, което могат да направят в камарилата на АБВ е да продължат с ... доносите. И те, в интерес на истината, точно това правят. Дори вече няма значение дали го правят по навик или по задължение. Даже адресът на потребителя на „информацията“ им е същия, въпреки че и СССР, и Варшавският договор, и СИВ се преселиха в гробището на историята!
Колкото до добрите (без кавички) министри? Предполага се, че те нямат нужда от „похвалите“ на доносници. Не е ясно само как така са се съгласили да работят в едно правителство с Гоцев Калфин, но това е друга тема!Или не съвсем!
Антон Луков
Вашите коментари