Премиерът Бойко Борисов и правосъдният министър Христо Иванов демонстрираха пълно разминаване по въпроса за извънредното законодателство, което да позволи прокуратурата да "разваля" сделки между юридически лица при необходимост от защита на държавния и обществен интерес.
В петък премиерът Борисов първи обяви идеята за ново извънредно законодателство, което да възстанови, отнетото през 1997 година, право на държавното обвинение да се намесва в търговски сделки. "Днес синдиците са там (КТБ-бел.ред.), и ако трябва ще променим още веднъж закона, защото преди време, когато са текли приватизациите, тогавашният парламент отнема правото на прокуратурата да разваля сделки, за да запази разбойническата приватизация", заявява Борисов, очевидно визирайки старта на масовата приватизация по време на кабинета "Костов".
В понеделник правосъдният министър Иванов се противопостави на идеята за законодателни изменения в тази посока. "Извънредното законодателство винаги е лоша идея..., натоварването на прокуратурата с такива правомощия не е добра идея. Трябва да направим функцията й много изчистена и ясна, а не да се връщаме към утвърдени модели от едно отминало време", коментира Христо Иванов пред бТВ.
По-рано и неформалният лидер на Реформаторския блок Радан Кънев се противопостави на идеята. Вероятно за да изпревари критиците на идеята, в понеделник главният прокурор Сотир Цацаров побърза да уточни, че приема увеличаването на правомощията на държавното обвинение, но при едно условие. "Всеки акт на главния прокурор, пък бил той и акт, с който се спират сделки в интерес на националната сигурност, би следвало да подлежи на съдебен контрол", посочи Цацаров, с което контрира в аванс критиците на идеята.
Така или иначе, прокуратурата ще трябва да се съобрази с волята на законодателя. Именно това повдига въпроса - какво следва от разноговоренето по темата в управляващото мнозинство?
Първо. Пълното разминаване между Борисов и Иванов, освен, че демонстрира нагледно хаос в комуникацията, при това на възможно най-високо управленско ниво, потвърждава безпринципността на управляващото мнозинство.
Второ. Не говори добре за професионализма на всеки един министър, който публично се противопоставя на "главата" на изпълнителната власт, т.е. на собствения си премиер. В цивилизования свят при принципни различия в провежданата политика на едно правителство, обикновено подчиненият се оттегля. Доколко принципен обаче е Христо Иванов се видя с оставането му от служебното правителство "Близнашки" в редовния кабинет на Борисов, за когото само преди година и половина бе оприличавал като част от олигархичния модел на управление, настанил се трайно у нас.
Трето. Лидерът на Движението за права и свободи Лютви Местан вече обяви, че депутатите на либералната партия ще подкрепят законодателното предложение на премиера. В случай, че Реформаторският блок вземе решение и категорично се противопостави на идеята на лидера на ГЕРБ, то очевидно на Борисов ще му се наложи отново да разчита на подкрепата на ДПС.
Четвърто. За никого не би било изненада, ако Борисов се "изплаши" и за пореден път се откаже и от въпросната законодателна реформа. Ако това се случи, обаче, премиерът открито ще признае, че за разлика от първия мандат на ГЕРБ, то в настоящата ситуация властта му все повече се изплъзва, което много скоро може да прати кабинета "Борисов 2.0" в историята. /БГНЕС
Вашите коментари