За ефекта от намеренията да се тегли 16 млрд. лв. дълг трябва да се съди по това къде ще отидат тези пари. Ако се насочват към запълване на текущи "дупки", като стари задължения и дефицит, то е ясно, че не лекуваме нищо, а все едно ги подаряваме.
Ако говорим за повишаване на икономическия ръст, то той трябва да следва някакви публични инвестиции.
Ние като работодателска организация не гледаме с добро око на инвестициите с публични средства. Защото там ефективността е по-ниска. Предпочитаме да има публично-частни партньорства, за да се споделя и риска и ресурса. Но в аргументацията на нуждата от този милиарден дълг дори ги няма тези публични инвестиции. Не са ясни. Защото, ако ги имаше щяха да събудят допълнителни въпроси. Примерно, ако ще строим допълнителни отсечки от пътища и магистрали, това ли е най-добрия източник на средства?
Най-общо аргументацията за този нов дълг от 16 милиарда лева навежда на мисълта за пропилени пари без възвръщаемост. Да, те ще имат ефект към момента на усвояване, но не решават никакви проблеми на икономиката и увеличават тежестта, тъй като кредитите трябва да се връщат с лихви. Много е важно за всеки един лев, когато го даваме, било за здравеопазване, било за образование, било за сигурност, да се знае какъв е ефектът - в цифри, да има експертиза. Разбира се, те ще увеличат потреблението, но не това е целта, нали? Защото като купуваме вносни стоки печалбата изтича извън страната, без никакъв подем на икономическия растеж.
Всичко това като намерения трябва да е подкрепено с данни, защото да отиваме към такъв голям кредит не е оправдано само поради факта, че лихвите сега са на исторически ниски нива. Това не би бил рационален подход.
Разбираме, че се предвиждат и средства за нулиране на задължения на държавни структури като НЕК, които са затънали с 3.9 млрд. лв. По-голямата част от тези пари са натрупани от грешни решения - извън тези за АЕЦ "Белене" и "Цанков камък". Смятам, че те са следствие от погрешни решения на регулатора, основно по отношение на ценообразуването. И така се стига до парадокса да се купува на по-високи цени, а да се продава на по-ниски. Така се трупа този дефицит и в момента в НЕК той е 600 млн. лв. Мисля, че еднократното нулиране на дълга на НЕК не решава проблема, а го отмества. Защото не се атакува причината за дефицита - водената политика от регулатора. Смяната на тяхната политика означава промяна на методиката за регулиране на монополните услуги, всяка от тях да струва толкова, колкото е, както и да има съобразяване с необходимите инвестиции, а не да се изцеждат активите. Проблем е и крос субсидирането – прехвърлянето на тежестта от домакинствата към индустриалните потребители на регулирания пазар. Защото уреждането по този начин на социалните проблеми деформира пазара и стигаме до такива ситуации, че за да се спаси целия сектор на енергетиката от срив, отново пак данъкоплатците трябва да платят. А така не трябва да се постъпва, защото влиза в противоречие с реалното ценообразуване.
Това са логични размисли, но информацията ни за нуждата от този многомилиарден дълг все още е много оскъдна и имаме нужда от повече конкретни данни. Финансите, за разлика от изкуството и хуманитарните дисциплини, се основават на цифри, таблици и детайлни разчети. И очакваме да ни ги предоставят. /БГНЕС
--------------
Камен Колев, заместник-председател на БСК
Вашите коментари