Изтичащата 2014 г. беше година на сбъднатите желания. Проблемът е, че никой не желае да плаща цената.
Ето я и първата добра новина - протестите в България се увенчаха с успех и правителството на Пламен Орешарски предсрочно приключи земния си път. Или май вече не е толкова добра тази новина? Протестиращите би трябвало да са щастливи, но някак си все още отказват да повярват, че сбъднатия сън е реалност, която с нищо не е по-различна. На практика, #КОЙ не стана ТОЙ, просто защото отново няма персонификация на НЕГО! За сметка на това се сдобихме с толкова шарен парламент, че би трябвало всички да са доволни.Почти!
В крайна сметка, КТБ фалира, но фалитът беше за сметка на всички ни! И за чуждите грешки, довели до края на една частна банка, беше прилежно платено с нашите пари – на данъкоплатците. Нещо повече! И Цецо спаси кожата. За сега! Сигурно, защото най-много е ...слушкал. Ако слушка и за напред, от кожата му няма да направят сватбарски тъпан, обещаха онези, които търсеха #КОЙ, но сега са много изненадани, че откриха СВОЙ в лицето на същия този Цецо!
И съдебната система преживя година на никакви реформи. В случая е най-добре да се използват понятия от вечността, а не отрязък от време с едни нищо и никакви 365 дни. Защото съдебната система си съществува сама за себе си едва ли не от началото на времето, но дали съществува за да правораздава в името на справедливостта, е съвсем друг въпрос.
Колкото и странно да звучи, проблемът пред Българската православна църква е същият като в съдебната система. И тази година не стана ясно дали поповете боготворят повече творението в лицето на самата Църква, отколкото Твореца, създал и хората, и църквите им. Какво да се прави - навик! Едва ли не, от векове всички църковни конфликти се обясняват с бъдещето на Църквата, а не с настоящето на енориаршите.
Може пък това да е пътят към собственото безсмъртие. Онова, за частно ползване, от което има смисъл единствено за теб самия. Формулата е проста - не променяш нищо около теб, въпреки, че светът се променя. Стига ти да ревеш като магаре от сутрин до вечер, че България загива, но е достатъчно да си осигуриш място при зрителите на първия ред. А Дарвин с неговата теория за еволюцията, да се жалва на Арменския поп!
Уви. Като се замисли човек, то и в българската политика е същото, като в българската съдебна система или Българската православна църква. В условията на родната действителност, единствената гаранция за дълговечност на дадена политическа кариера е отказът от реформи, колкото и те да са необходими. Явно, това е начинът 10 пъти да спечелиш избори и да нямаш нито един довършен мандат. Важното е да си в играта, а дали въобще има смисъл да се играе тази игра по такива правила - няма смисъл да се мисли по темата.
И това ако не е ирония? Институциите в България искат да са вечни, а ние искаме да работят като нови. При така стеклите се обстоятелства, на българите им остана едно-единствено пожелание за 2015 г.– дано Бог да помогне да НЕ се сбъдне нито едно пожелание, загнездило се в главата на политици, протестиращи, съдии или попове.
Тогава може и да е оправим. Ама надали!
Антон Луков
Вашите коментари