За съжаление нямаме полезни ходове в ситуацията около "Южен поток". Посещението на премиера Бойко Борисов в Брюксел тези дни може би ще донесе някакво решение, но като цяло нямаме никакви ходове.
Беше пропуснато дори изработването на обща позиция в парламента. Не случайно Пушкин има следната мисъл - когато много искаш нещо, то се случва. В случая излиза, че ние не искаме, пък Европа и Путин са ни виновни.
Всъщност какво се случва - Путин направи едно транспозициониране на т.нар. Голям шлем с няколко стотици километра на юг. Той започна този процес през 2009 г. с началото на проекта за ядрена централа в Турция - "Аккую", който замести АЕЦ "Белене". Петролопроводът "Самсун-Джейхан" пък ще замести "Бургас - Александруполис", а "Южен поток" ще стане "Син поток 2" или "Южен поток 3".
Путин избра Азия вместо Европа поради факта, че Европа не го желае. Освен това много хора не могат да разберат руския характер. Русия е горда държава, а в момента е унизена. Путин, когато е унизен, става много решителен - няма цена, която да го спре, когато е засегнато достойнството на руснаците.
Ако погледнем реално, Русия може да се подчини на третия енергиен пакет на ЕС без проблем и да договори достъп на трети страни до газопровода. Всъщност битката не е за тръбата в България, нито за тази в морето. За да влезеш в тръбата, трябва да докараш отнякъде газ, тоест битката е за входа на тръбата, а той е в руския курорт Анапа.
"Газпром експорт" е изключителен представител на всички, които добиват газ в Русия, т.е. те са единствените оторизирани да изнасят. Другата възможност е да допуснеш някой от Азербайджан да доставя газ, но тогава може да се окаже, че капацитет няма. Обаче не - Русия не иска да приеме европравилата заради собствения си специфичен характер.
Провалът на "Южен поток" ще ни се отрази най-вече чрез пропуснатите ползи. Не е най-важно колко струва тръбата, а каква ще бъде нормата на възвръщаемост на вложените инвестиции и за колко години те ще се изплатят.
Всичко останало са резултативни величини. Все още никой не знае каква е цената на проекта, нито какви ще бъдат транзитните такси. В момента печелим около 150 млн. долара годишно от транзит и ще загубим и тях.
Какви щяха да са ползите? Не харчим нищо, дори собственото ни участие го плащат руснаците, а заемите към тях се плащат от вече работещия проект, който се превръща в машина за пари. Междувременно се очаква "Южен поток" да донесе паричен оборот от 400 млн. евро на година, каквито са изчисленията на Русия.
В първите 15 години, когато ще се изплаща инвестицията, приходите ще са почти нетни, но после остава само печалба. Сега какво ще стане - режат тръбата, не транзитираш нищо, нямаш печалба.
Ако оставим настрана пропуснатите ползи, не би трябвало да говорим за загуби. Досега са вложени пари, сключени са договори. Очаква се серия от съдебни искове и те няма да са от Русия към България, а от засегнатите компании, които е трябвало да работят за проекта. Исковете ще бъдат и към Русия.
Проф. Атанас Тасев, в. "Труд"
Вашите коментари