Църквата се бори за своите имоти, а не за своето призвание в родолюбието и любословието. Ето, за това говори т.нар. "ръкополагане" в Стара Загора на Бойко Борисов за премиер от митрополит Галактион.
Църквата се е вторачила в своите имоти, а я няма в религиозното образование, в социалното състрадание и в подпомагането.
Да, знаем за дядо Добри от Байлово, за отец Иван от Нови хан, но къде са, например, сиропиталищата, които Синодът издържа? И кои са, всъщност, публичните лица на Църквата? Дядо Галактион ми е ясен не само от "ръкополагането", но и от други подобни негови постъпки, но не виждате ли, че дори по националната ТВ предаванията за църквата са превърнати в трибуна на отрицанието на миналото на българския народ? За сметка на това в ефира изобилства от злободневни политически тенденции като русофобията, например. А не идват ли от същия този ефир и конюнктурните внушения за смяна на 3 март като национален празник? И защо, в чия услуга?
Не във висшия клир в наше време са българските праведници и мъченици, те са сред бедните пенсионери, безработните млади специалисти, прокужданите от отечеството лекари, математици, информатици. Тук е днес огромната разлика между божия храм и божия народ…
Нашите духовни водачи се появяват във времена на неизбежни преобразования в бита и съзнанието. Когато Кирил и Методий създават нашето четмо и писмо. Когато Отец Паисий Хилендарски със своята история възвестява освобождението на българския народ. Когато Възраждането излъчва забележителни деятели на прехода от Средновековието към времето извън Османската империя. Когато Българският Великден призовава за възстановяването на независимата българска църква по етническите очертания на народността. Когато Априлското въстание въздига над робството удивително младите Апостоли на бунта и свободата. Когато Васил Левски в своите писма изразява идеите за етническия състав на българската нация в чистата и свята република…
Днес дори тези исторически опори на националното достойнство и народното самосъзнание са подложени на отрицание. Небългарски президент ли нарече петвековното турско робство "присъствие"? Не друг ли български президент подкрепи някакъв австрийски гражданин да се откажем от нашата писменост, за да ни разбирали в Европа? Небългарски писател ли определи подвига на Христо Ботев като безсмислен и ненужен? Небългарски педагози ли изхвърлиха от образованието основни уроци по класическа и съвременна българска литература, за да отворят място на чуждестранни образци, твърде отдалечени от нашата традиция? Ето защо се получава вакуума, аз го наричам почти в превод, пустинното място в нашия живот. Там всеки ден, от сутрин до вечер, без милост и без пощада, действат нискокачествени обществени фигури, платени с чужди пари, да изменят същността на българския народ. Да му припишат живот като, например, в прословутия Биг Брадър – безсрамни сексуални изповеди, тъпашки разсъждения за "епохата на соца". Впрочем, какво стана с така шумно афиширания замисъл да ползват разсъжденията на един велик писател – Оруел, от една велика негова книга – "1984"? Те не бяха чели книгата, а и нямаше как да я разберат, но очевидно бяха решили да ударят с чуждестранни критерии нашата собствена история. Ето това е една от кризите, които разрушават обществото ни. От Биг Брадър ли ще излезе новият духовен водач? От богословите ли, където един уж устат професор явно протестира срещу Народното събрание, а тайно се надява да получи някоя държавна службица? И май че ще я получи… Няма да се роди духовен водач измежду платените социолози, продажните телевизионни коментатори, прескачащите от партия в партия фигури… Сменете канала, обърнете погледите си в друга посока! /БГНЕС
----------------
Никола Инджов, писател.
Вашите коментари