Скандалът около новината, че Facebook е извършила психологически експеримент, без да уведоми за това участниците в него, през последните дни не слиза от новинарския поток.
Наред с вълната от възмущение, изразявана от страна на мнозина потребители, вече започват да се чуват и коментари “оправдаващи” действията на компанията. Все пак, казват защитниците на Facebook, идеята на социалната мрежа е да печели, а за това се налага да ви накара да прекарвате повече време в нея.
Новината всъщност веднага поражда асоциация с една руска приказка, писана в по-ново време. Героят на приказката е незабележимият и не дотам сръчният дърводелец Урфин Джюс, който съвсем случайно се сдобил с вълшебен прашец. С помощта на този прашец можело да се съживяват бездушните предмети. Дърводелецът решил да използва тази чудна възможност, за да си издялка армия от дървени войници и да им вдъхне живот, а те се превръщат безропотни изпълнители на всички заповеди на вече бившият дърводелец. С помощта на бездушните дървени дебили господарят им почти успява да си осигури диктаторска власт над цялата държава, макар че на самите човечета подобно нещо хич не им било нужно. На тях изобщо нищо не им било необходимо. Все пак били дървени.
Как се заплита “социалната мрежа”
Да проследим датите. През 2003 година с нищо незабележимия студент Марк Цукърбърг измисля интернет сайт, на който по двойки се публикуват снимки на състудентите му от университета, като целта е да се сравняват по “външна привлекателност”.
Това е просто е един сайт – играчка, нищо повече. За да я “захрани” с нужните снимки обаче, Цукърбърг хаква (или просто получава нерегламентиран достъп и я копира) университетската база данни с информацията за студентите. Този акт изобщо не е посрещнат с одобрение от страна на администрацията на учебното заведение и Цукърбърг едва успява да се спаси от изгонване от университета.
Тук идва “вълшебният прашец”. На провинилия се студент освен, че му се разминава изгонването, му позволяват да работи върху мрежата на университета. Нещо повече – през 2004 година, мрежата вече има име – нарича се Thefacebook, и се разпростира и в още няколко американски университета. Това не би било възможно да се случва, без знанието на ръководствата на университетите, които са били напълно наясно със скандала около създателя й.
През същата година Цукърбърг се запознава с някой си Шон Паркър. Именно Паркър, по думите на самия Цукърбърг, пръв вижда “истинския потенциал” на Facebook и започва да привлича инвеститори. Бизнесът буквално започва сам да се развива. Първи в социалната мрежа прави инвестиция системата за разплащания PayPal, а после и гигантът Microsoft налива в нея 140 милиона долара.
Разбира се, всичко може да се обясни с прозорливостта на първите инвеститори, налели милиони във все още неочевидния бизнес. Но може да има и друго обяснение.
Например, може да си спомним, кой е въпросният Паркър. В младостта си момъкът се увличал по хакерски афери. Както и много от хакерите-аматьори е заловен, и за да избегне наказание, се съгласява да сътрудничи на… Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ).
Забележително е, как така инвеститорите “гласуват доверието си” на Facebook, и през 2005 година в компанията са налети големите пари. Веднага след това Паркър напуска компанията. Но и до днес “е особено близко” до развитието на социалната мрежа.
Как работи “социалната мрежа”
За никого не е тайна, че чрез Facebook може да се следи активността на потребителите. Дори и най-невнимателните сигурно са забелязали, че влизайки в някой съвсем външен за социалната мрежа сайт, регистриран потребител на Facebook може да види собственото си име сред посетителите на сайта, макар че сам по никакъв начин не се е идентифицирал.
От това следва, че интернет ресурсите, съдържащи форма с препратка към него в социалната мрежа, получава данните за посещаващите сайта потребители на Facebook. А социалната мрежа от своя страна, научава за потребителите си, кой, кога, какво и колко често посещава извън Facebook.
Но това далеч не е всичко.
Основната идея, заради която е създаван Facebook и заради която в нея са вложени стотици милиони долари още в началните й стадии, това е събирането на персонални данни за потребителите, анализ на активността им в самата социална мрежа и връзките помежду им.
Невъзможно е да се оцени колко възможности предоставят тези данни на политическите, икономическите и военни анализатори, както е прието да се наричат сътрудниците на разузнавателните служби, които не се занимават пряко с операции на терен.
Колкото по-голям е обемът на наличните за анализ данни, толкова по-благодатна е работата. Следователно социалната мрежа има нужда от много потребители. Затова и Facebook още от самото начало получава активна поддръжка от страна на водещите американски средства за масова информация, а в Холивуд снимат и филм, на който връчват няколко “Оскара”.
Всичко това не са нови неща. Новото е, че в последно време Facebook не само не крие, но като че ли нарочно демонстрира с какви методи за следене на потребителите си разполага.
Освен “изтичането” на експеримента с “управлението на емоциите”, което разбира се, не е случайно, има още един подобен пример от тази година.
През февруари, за Деня на св. Валентин, Facebook за няколко дни пусна забавната услуга за подбор на най-подходящ партньор измежду приятелите на потребителите си.
Онези, които обърнаха внимание на принципа, на който работеше тази услуга, са забелязали през какви етапи преминава “подбора”. В полето за статус, след натискане на бутон “търси”, последователно се появяваха съобщенията: анализиране на данните на приятелите, техните “харесвания”, споделеното от тях, записките им и т.н.
Едва ли този алгоритъм е разработван специално за тази закачлива услуга. Просто към “празничния” интерфейс е закачен вече съществуващ и работещ в системата за анализ алгоритъм, който за няколко дни беше демонстриран пред всички.
Случат показа на всички, които са се заинтересували, какъв мощен инструмент за наблюдение и анализ представлява самият Facebook, и какви сложни алгоритми и изчислителни мощности се използват за това.
Освен тази демонстрация, вече знаем, че има експериментално потвърден факт за възможността на Facebook не само да следи потребителите си, но и да влияе на поведението им. Facebook се е превърнал в място, където с помощта на “вълшебен прашец” може да се вдъхне живот на виртуална армия от не дотам въодушевените потребители. Регистриралите се в социалната мрежа потребители получават възможността да се движат и говорят из виртуалното пространство. При това, не както им се ще, а с ценните напътствия на ония, които държат флакона с вълшебния прашец.
Кой е разработил и създал всичко това. Твърди се, че е Цукърбърг и приятелите му. Да, идеята вероятно е негова.
Но както в приказката дърводелецът Джюс, макар и да е изработил сам дървената си армия, не е той притежателят на вълшебния прах.
Защо ни показаха как ни следят?
Защо все пак Facebook малко по малко започна да ни показва как използват данните на потребителите си, за да ги следят?
Една идея – смисълът на всичко това е, да се покаже на заинтересованите структури, че дори и да са наясно със следенето, това по никакъв начин не оказва влияние на пълнотата и ценността на получаваните данни, както и за ефекта от провежданите в мрежата кампании.
Тази увереност е жизнено важна за Facebook. Ако ценността му като инструмент за анализ и въздействие върху потребителите попадне под съмнение, великолепната бляскава икономическа история на компанията може да поеме по друг коловоз.
И наистина, вижте какво се получи. Facebook пусна акции на борсата през май 2012 година на цена, която означаваше, че борсовата му стойност се равнява на 104 милиарда долара. Обаче, буквално на следващия ден стана ясно, че представените от компанията пред борсата данни са съмнителни. В резултат на това цената на акциите падна с 13%. После акциите продължиха надолу и през годината имаше моменти, в които поевтиняваха до наполовина от началната цена.
Тук пак се посипа вълшебния прашец – на екраните се появи филмът “Социална мрежа” и спечели няколко награди “Оскар”, а после всички водещи агенции ден и нощ разказваха как Facebook се е превърнал едва ли не във водещ фактор за арабските революции в Алжир и Египет. Накратко, цяла година постоянно се говореше за компанията.
Цените на акциите й тръгнаха нагоре.
И днес Facebook представлява истинско икономическо чудо от типа “това се случва само в приказките”.
По данни за 2013 година приходите на Facebook са 7,87 милиарда долара, а чистата печалба – 1,5 милиарда долара. При това, една акция на компанията се търгува на борсата за цена от 50 долара, което означава капитализация (пълната борсова стойност на фирмата) в размер на 130 милиарда долара.
С други думи, мултипликаторът (съотношението на стойността към финансовия показател) по доходност е равен почти на 90 единици, а по печалба – над 16 единици. Тоест, компанията е оценена на 90 пъти по-висока цена, отколкото заработва за година.
Личи си, че на някого му е много необходима. Като вълшебен прашец за вдъхване на живот у виртуалните дървени войници, вероятно.
Затова, всички любители на селфита, настроения, мнения и “харесвания” – усмихвайте се, наблюдават ви.
Игор Агапов/Лента.ру
Вашите коментари