Това, че Съветският съюз се разпадна преди четвърт век без гражданска война, че Русия в последствие намери пътя към пазарната икономика, и че Източна Европа влезе в състава на Евросъюза, трябва да се смята за подарък от историята.
И въвлвечените в кримската криза играчи не бива да пропиляват този подарък. Това пише в Ханс Вернер Зин* в анализ за най-реномираният сред финансовите изадния The Wall Street Journal.
Анексирането на Крим е явно нарушение на нормите на международното право. Полуостровът е предаден от Русия на Украйна през 1954 година, в рамките на Съветския съюз. След 1991 година остава в състава на Украйна. С тази ситуация се съгласяват и двете страни. Прекрояването на граници по решение само на една от страните е неприемливо за Европа.
Но следва да се има предвид, че днешната криза е предизвикана от Запада. Опитите за заиграване, които през последните години предприе НАТО по отношение на Грузия, Молдавия и Украйна, по същество са заплаха руският Черноморски флот да бъде обкръжен, още повече, че той разполага само с едно пристанище.
Ако американският президент Барак Обама смята, че Русия е само регионална държава, и тя следва да се примири с тази си роля, то той много бърка. Русия протестира също толкова настойчиво, както правеше това САЩ по време на Карибската криза. Москва използва като инструмент в Крим референдума, но ситуацията можеше да се развие и далеч по-неприятно.
Германия, виновна за смъртта на милиони руснаци през Втората световна война, а по-късно получила шанса за обединяване на разделената си територия и заради поддръжката от страна на руските политици, просто е длъжна да се заеме с деескалацията на конфликта с Русия. Обаче се вижда, че някои противници на компромиса във Вашингтон, Брюксел и Москва имат свои планове. Може НАТО и да е готова за военни действия, но не само поддържащите властта в Кремъл са наясно, че международните конфликти са най-ефективния начин за отвличане на вниманието от вътрешни проблеми. Добре е, че федералното правителство в Германия се опитва да оказва успокояващо влияние, като едновременно с това не поставя под заплаха солидарността на западния алианс.
Ако Русия се реши на нови анексии, ще трябва да въведем още санкции. Но в тази посока следва да се действа внимателно – нито една разумно мислеща страна не може да иска дестабилизацията на Русия и воденето на жестока търговска война.
Русия и без това е отслабена от отлива на капитали. Тази страна зависи значително повече от Запада, отколкото той от нея, макар някои страни от ЕС и в частност Германия, да обезпечават 1/3 от потребностите си от нефт и газ с внос от Русия. Около 60% от руския износ отива за страните от ЕС, и едва 7% от експорта на ЕС за трети страни е предназначен за Русия. Икономическата дестабилизация на Русия обаче ще доведе до радикализация на страната и ще върне света отново в епохата на студената война. През 1991 година в Украйна с големи усилия беше избегната гражданската война, но сега тя отново е в списъка с възможните сценарии за бъдещето.
Как може да се направят неизгодни за Русия последващи анексии и как може да се подобрят шансовете за мирно регулиране на кризата, без да се нанасят щети на Русия, Украйна и ЕС? Отговорът се съдържа в това, да се сключи споразумение за свободна търговия с Русия и Украйна в рамките на нов международен договор за бъдещето на Украйна.
През 2010 година президентът Владимир Путин предложи да се създаде свободна зона за търговия, простираща се от Владивосток до Лисабон. И какво се случи с това предложение? Вместо неговото развитие ЕС започна работа по сключването на споразумения за свободна търговия с Грузия, Молдова, Украйна и Армения. Това само подсили нервността на Москва, защото подобна ситуация съдържа заплахата за издигане на митнически бариери пред Русия.
Свободната търговия със страна като Русия, която е ориентирана на износ на суровини и се явява като допълнение в производствената специализация на Запада, обещава сериозни търговски преимущества, които са далеч по-значими, отколкото доминирането в търговията между сходни икономики. Политиците от Евросъюза в момента водят преговори за сключване на договор за свободна търговия със САЩ, което ще е от полза за всички участници в договореностите. Но включването на Русия в споразумението за свободна търговия може да се превърне в истински рог на изобилието, и да доведе нови страни в процеса. Свободната търговия – това не е антагонистична игра; в нея трябва да печелят всички. Тя дава възможност за специализация и разделение на труда, които са източника за разцвет на цивилизацията. В свободната търговия може да участват даже и страни, които са на коренно диаметрални полюси в своята политическа система. Свободната търговия създава взаимно изгодни връзки по цял свят, като така само укрепва мирното развитие на планетата ни.
Германия днес няма определена политика спрямо Русия, макар канцлерът Ангела Меркел добре да познава страната. В интерес на запазването на мира в Европа Берлин отдавна трябваше да започне да провежда стратегия, която да убеди органите на ЕС в необходимостта от създаването на добросъседски отношения с Русия, както и с Украйна и другите страни, явяващи се буферни между силовите блокове.
В случай на политическа стабилизация предложението за сключване на договореност за свободна търговия между Русия и Запада ще доведе до запазване на мира, ще донесе икономически преимущества за Европа и ще способства за провеждането на политики от типа “промени, чрез сближаване” – нещо, което Вили Брандт успешно реализира в отношенията между някогашните ГФР и ГДР.
* Ханс Вернер Зин е президент на Ifo Institute for Economic Research, Германия.
Вашите коментари