Старата поговорка казва, че за да разбереш един човек, трябва да походиш поне километър, обут в неговите обувки.
Може би, американците – нация от щастливци – трябва да опитат да погледнат света от гледната точка на руския народ и Владимир Путин. Както казва поетът Робърт Бърнс “...и отстрани да видиш себе си”. На 35 години Путин е изгряваща звезда в КГБ – елитната полиция на свръхдържава и световна империя. По това време СССР почти тройно превъзхождаше по територия САЩ. Европейската му част се равняваше на половината от Стария континент. Съветската империя се простираше от река Елба в централна Германия до Беринговия пролив. Включваше 13 часови пояса.
От север на юг СССР се простираше от Северния полярен кръг до Близкия изток. Извън собствените си граници империята имаше военни бази от Камран във Виетнам до Тартус в Сирия и Сиенфуегос в Куба. А сега си представете, какво са преживели гордите руски патриоти и националисти през последните десет години на ХХ век.
Първо, европейската империя внезапно и напълно се разпадна. Източна Германия, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България се отърсиха от влиянието й и се присламчиха към Запада. Червената армия се прибра у дома непобедена, но нежелана и даже ненавиждана. Съперничещият си с НАТО Варшавски договор беше прекратен. Източна Европа, която руснаците смятат, че са освободили от фашизма с цената на колосални човешки усилия и загуби, се отрече от Русия, започна да възхвалява американците като освободители и се нареди на опашката за членство в алианса, оглавяван от САЩ и имащ за основна цел сдържането на Русия.
После, когато Германия се обедени, Съветския съюз започна да се разпада. Путин нарича това великата трагедия на ХХ век. Една четвърт от страната, в която той е израснал, и половината от народа й бяха загубени. Десетки милиони руснаци бяха оставени да се скитат по вече чужда територия.
Литва, Латвия и Естония си отидоха първи, оставяйки на Русия Калининград – малък анклав на Балтийско море, старият пруски град Кьонигсберг, изолиран и затиснат от Полша и Литва. Русия няма друг изход на Балитка, освен Санкт-Петербург на брега на малкия и тесен Фински залив. Великият руски флот на адмирал Сергей Горшаков остана в историята.
И това е само началото. После си заминаха Белорусия, Украйна и Молдова. Русия загуби не само балканските си съюзници Румъния и България, но и всичките си балкански граници. Само малкото парче земя Приднестровие остана лоялно на Русия, но и него никой не го признава. В Кавказ бяха загубени Грузия, Армения и Азербайджан. Русия загуби границите си с Иран, Турция и Близкия Изток. Когато се отцепиха Казахстан, Таджикистан, Узбекистан, Киргизия и Туркмения, Русия на практика се лиши от половината си граница с Китай. Вместо господство на Каспийско море, Русия сега се осланя на северното си крайбрежие. Азербайджан, Таджикистан и Казахстан вече имат претенции за каспийските находища на нефт.
После НАТО започна да настъпва на изток, към парадния вход на Москва.
Членовете на НАТО Литва, Латвия и Естония държат източните брегове на Балтийско море, а членовете на НАТО Румъния и България пазят западните брегове на Черно море. Турция държи южната част на Черно море, а стремящата се да стане член на алианса Грузия – източната. Ако Украйна бъде допусната в НАТО, както това иска Джон Маккейн, Черно море ще стане натовско езеро.
Когато Путин обяснява анексирането на Крим и казва, че не иска в двестагодишното руско пристанище Севастопол да го посрещат натовски военни, нима не е прав?
Понесените от Съветския съюз мащабни териториални загуби са като ампутация, която Америка би понесла, ако през 1865 година 11 Щати от Конфедерацията се бяха отделили успешно. Ситуацията при нас би била сравнима с руската, ако загубим всичките си щати в Южния Атлантик, Карибско море, Мексиканския залив, и ако на пристанищата в Норфолк, Чарлстън и Нови Орлеан се развеят чужди флагове, пише Патрик Бюкенън за "The American Conservative". А как бихте реагирали, ако Съветския съюз беше победил в студената война, и беше изгонил всички американски бази от Европа, след което да включи Куба, Венецуела и Никарагуа във Варшавския договор?
Виктория Нуланд казва, че сме похарчили 5 милиарда долара, за да излезе Украйна от сферата на влияние на Русия. Как бихме реагирали ние, ако се събудим и научим – както през февруари научи Путин – че проамериканско правителство в Мексико е свалено от финансирани от Пекин улични вълнения, а в страната е установен прокитайски режим, който иска да излезе от НАФТА и да встъпи в икономически съюз и военен алианс с Китай?
Рейтингът на американския президент, който изпрати флота във Веракрус - както това прави Уилсън през 1914 година, - и който реши да изпрати през границата войски на чело на които стои някой нов генерал Джон “Блекджек” Пършинг, ще надвишава 70% - точно както днес рейтинга на Путин превишава 70% одобрение от руснаците. А ако такава операция доведе до превземането на полуостров Долна Калифорния, както Путин превзе Крим, такъв американски президент ще си гарантира непременно втори мандат.
Вашите коментари