Понякога започвам да си мисля, че много от проблемите, от които се оплакваме в статии като тази (например, кризата на ценностите, склонността да се поддаваме на реклами, желанието да се появим по телевизията, загубата на историческа и индивидуална памет), са свързани с неудачна формулировка в Декларацията за независимостта на САЩ от 4 юли 1776 година, в която с масонска вяра в прекрасната съдба и прогреса, съставителите й обявяват, че на всички хора се признава правото на живот, свобода и стремеж към постиг
ане на щастието.
Обикновено казват, че става дума за първото в историята официално провъзгласяване във фундаменталните закони на една държава на правото на щастие, а не на подчинение и спазване на забраните. На пръв поглед това е революционна декларация. Но, осмелявам се да отбележа, че тя води до двусмисленост заради семиотиката.
Литературата, посветена на щастието, е неизчерпаема. Започва с Епикур, а може би и още по-рано. Здравият разум обаче ми подсказва, че никой не знае какво е това щастие. Ако мислим за него като за постоянно състояние на щастие, то човекът, който не познава съмненията, болките и кризите – или е идиот, или е изолиран напълно от света и няма никакви желания. Сещам се за примера на Филимон и Бавкида, но вероятно и тях са ги болели зъби или са се разболявали от грип.
Пълното щастие, тоталното му усещане, може да продължи за кратко време и се случва епизодично. Това е радостта от раждането на дете, ликуването, когато разбереш, че онзи, когото обичаш ти отвръща с взаимност, радостта от печалбата, постигането на целите, получаването на премия, даже приятните моменти по време на пътуване, но всичко това е преходно. След тях идват периоди, в които изпитваме страх, болка, тревога или притеснения.
Освен това, когато говорим за щастието, винаги имаме предвид личното щастие, и много рядко – за щастието на човечеството. Обикновено малцина са онези, които са загрижени за щастието на другите, докато преследват собствените щастливи мигове. Даже щастието в една любов се съпровожда от нещастието на други, които са отхвърлени и малко се интересуваме от тях, докато се опиваме от победата си.
Идеята за щастието се експлоатира от рекламната и други потребителски индустрии, където всяко изречение звучи като призив за щастлив живот (крем за подмладяване, прахът за пране отстранява всички петна, диванът се продава на половин цена, около кутиите с консервирана храна се събира цялото семейство, продава се прекрасна и евтина кола, дамски превръзки, които ви позволяват да влизате без притеснение в претъпкан асансьор…)
Рядко мислим за щастието, когато гласуваме или пращаме детето си на училище. А когато купуваме ненужни вещи смятаме, че удовлетворяваме стремежът си към постигане на щастието.
Но ние не сме безсърдечни твари, затова понякога мислим и за щастието на другите. Случва се, когато в средствата за масова информация ни напомнят за бедите на околните, например на чернокожите жители на планетата, които боледуват и гладуват, за народите, пострадали от цунами. В този случай сме способни дори да пожертваме пари, или да да предоставим 0,5% от данъците си на пострадалите.
Декларацията за независимост би следвало да обяви на всички хора, че им се признава правото-задължение да намаляват частта на нещастието в света, в това число, разбира се, и собственото нещастие. Тогава много американци щяха да разберат, защо не бива да се противопоставят на безплатната медицинска помощ. А те са против това, вероятно защото тази странна идея нанася щети на персоналното им право на лично фискално щастие.
Вашите коментари