Дошло е време да довършим работата, започната в началото на XIX век от френския император Наполеон I и продължена през ХХ век от немския канцлер Хитлер: завоюването и подчиняването на Русия от Европа.
Твърде дълго само приказваме за тези две важни начинания, които се провалиха до голяма степен заради лошото време. Березина* и Сталинград са навлезли в езика ни като синоними на хаос и разгром. Време е да избавим европейското съзнание от този комплекс за малоценност, който възниква при споменаването на Москва. С други думи: трябва да превземем Москва. През XIX век САЩ са само второразрядна провинциална държава, която не разполага с ресурсите за прехвърлянето на войски и нови оръжия, от които толкова се нуждаел Наполеон, за да свали тирана Александър I с неговия коварен главнокомандващ Кутузов. Това пише в шеговит материал Патрик Бесон за френския „Le Point”.
През ХХ век неприятна тактическа грешка, която за съжаление е исторически обусловена, попречи на Хитлер да се обърне за военна помощ към САЩ, защото американците (за щастие не много дълго) бяха съюзници на руснаците. Сега не може и дума да става за нещо подобно. Лидерите и средствата за масова информация на Европа, а и могъщата Северна Америка, най-после се придържат към една и съща позиция спрямо Русия - презрение, отвращение и ненавист. И дори за най-слабия натовски стратег е ясно като бял ден, че в тези невероятно благоприятни условия остава само едно – да се напада. Attack. Attack Russia!
В основата на всяка война трябва да залегнат нравствени и хуманитарни мотиви. С добри намерения е застлан пътя към ада – така се казва в художествен стил, а Андре Жид най-рано от всички осъзнава злобната сатанинска природа на руската държава. В политиката е същото. Особено във външната политика.
Целта на колонизирането на Африка изобщо не е била експлоатация, а грижа за хората и тяхното просвещение. Когато били излекувани и просветени, само ги помолили да внесат своята скромна лепта в развитието на европейската икономика. Е, нищо, че някои заплатили за това с главите си.
Нравствени и хуманитарни причини за нападение срещу Русия има повече от достатъчно. Първо, това е Украйна – новият обект на страстите на Запада и Америка. Украинците, след 2010 година, станаха като босненците и косоварите от 90-те години – прекрасни същества с възвишени чувства и чисти помисли. Да ги лишат от Крим, който три пъти по-дълго време е бил руски, отколкото украински, се превърна в жестока обида и силен удар по умственото и психичното равновесие на украинците – тези нови примери за героизъм пред лицето на цялото човечество. Работата обаче не е само в това. Русия от години вече ни дава поводи, за да нападнем, да я превземем и да я унищожим. Достатъчно е да влезете за малко в интернет: онеправданите блондинки от Femen, изпратените зад решетките милиардери, даването на убежище на американския предател Едуард Сноудън, прегръдката на Путин с френския дезертьор и лош данъкоплатец Депардийо, и т.н., и т.н.
Така че, да не повтаряме грешката, която стана съдбоносна за предшествениците на Обама и Аштън, т.е. - Наполеон и Хитлер! Трябва да действаме веднага, ако не искаме да затънем под Сталинград или да измръзнем край Березина. Честно казано, у мен обаче изникват съмнения... Дали пък не закъсняхме прекалено и тази година, и за да не попаднем под ударите на лютото руско време, да не оставим нападението за 2015 година? Защото не бива да позволяваме на руснаците да ни унижат за трети път! Абсолютно е недопустимо!
* В края на ноември 1812 година армията на ген. Котузов настига оттеглящите се френски части в района на река Березина (на територията на днешна Белорусия). Руската армия смазва противника, който е зле подготвен за условията на руската зима.
Вашите коментари