По-голямото присъствие на НАТО в Черноморския регион е в интерес на България.
Това заяви в интервю за БГНЕС Йордан Божилов, председател на Софийски форум за сигурност и Програмен мениджър на програми "Черноморски регион" и "Югоизточна Европа". Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто.
БГНЕС: Румънското правителство излезе с идеята за създаване на постоянна флотилия на НАТО в Черно море. Предполага се, че обсъжданията по въпроса ще започнат през февруари на срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО. Каква трябва да е активната позиция на София в тези дискусии?
Йордан Божилов: Все още няма официално съобщение и официална позиция на румънското министерство на отбраната. Има появили се материали в румънски медии, които препредават информацията. Правя уговорката, защото НАТО няма свои собствени въоръжени сили. Въоръжените сили на НАТО са тези на отделните страни членки. Като организация НАТО има органи за управление, военни и цивилни, щабове и много ограничена техника, като самолетите за въздушно наблюдение „АУАКС”. От тази гледна точка създаване на самостоятелна натовска бойна единица ще е прецедент и не съм сигурен, че тази идея, ако си я представяме като флотилия, може да бъде реализирана. България има интерес от повече присъствие на НАТО в Черно море. Тази позиция е отстоявана многократно през годините. София, заедно с Букурещ, е предлагала неведнъж в Черно море да се провежда операция на НАТО, подобна на „Актив ендевър” в Средиземно море. Последната започна през 2001 г. и нейни цели са борбата с тероризма, разпространението на оръжия за масово унищожение и други. Нещо подобно в Черно море България и Румъния са предлагали многократно, това не е било прието и не е станало политика на НАТО.
Трябва да кажем, че причината това да не се случи е сериозната съпротива от страна на Турция. Като член на НАТО тя е заемала позицията, че черноморските държави трябва сами да гарантират сигурността в Черно море от различни заплахи и рискове. Тази позиция съответстваше и на позицията на Русия. Двете дълго време имаха сходни позиции как да се реализира сигурността в Черно море, включително от гледна точка на терористични заплахи, трафик на хора и оръжия и т.н. В Черноморския регион имаше изградени няколко системи за сигурност, базирани на документи. Всички те след войната между Русия и Грузия, а после и конфликта в Украйна, спряха да работят. Това са Мерките за укрепване на доверието в черноморския регион, Споразумението за създаване на съвместните военни сили „Блексифор”, Съвета НАТО-Русия, който практически спря да функционира… НАТО прекрати цялото практическо военно сътрудничество с Русия. Така в Черноморския регион в момента има един вакуум на сигурност. Няма механизми за координация, тъй като договорите не работят, поради което е назряла необходимостта от преразглеждане на системата за сигурност в Черно море и широкия регион, който включва некрайбрежни държави като Армения, Азербайджан и Молдова.
БГНЕС: Ще повиши ли напрежението в региона при евентуални общи действия на НАТО в Черно море, които в перспектива да включат Украйна и Грузия?
Йордан Божилов: Още не се знае какво е румънското предложение. По-голямото присъствие на НАТО в региона е едно. Създаването на флотилия - е друго нещо. Конференцията от Монтрьо от 1936 г., която забранява престоя за повече от 21 дни на кораби на страни, които нямат излаз на Черно море, разглежда присъствието на страни, но не казва нищо за организации. Могат да се търсят различни начини за повече присъствие на НАТО. Трябва обаче да се има предвид, че организацията увеличи средствата за присъствие на Източния фланг. Разположени бяха т.нар. комуникационни модули в шест държави. Разработени бяха планове за действие в новоприетите членки. НАТО гледа сериозно на сигурността, което го нямаше до преди няколко години. Кризата в Украйна подтикна държавите да разработят тези мерки, за да се гарантира сигурността. Държавите, които са на източния фланг изразиха безпокойство за сигурността и териториалната си цялост.
БГНЕС: Това прави по-възможна евентуална обща инициатива, дори все още да не е конкретна.
Йордан Божилов: Ние вече имаме увеличено присъствие на бойни кораби на НАТО в Черно море – на САЩ, Франция, Германия… Дали ще има нещо повече е въпрос на дискусии и преценка коя форма ще гарантира най-добре сигурността на региона. БГНЕС: Какво е състоянието и бойната готовност на българския флот, предвид членството ни в НАТО? Йордан Божилов: България разполага с различни видове бойни кораби, но способностите на флота зависят и от различни системи, гарантиращи сигурността в териториалното море и икономическата зона – ракетни системи, бойни хеликоптери и т.н. Трябва да мислим за подобряването на военноморските ни сили, защото състоянието на техниката не е добро. Последните придобивки на ВМС са фрегати от Белгия, които макар и ремонтирани, са втора ръка. Има проблем със снабдяването с въоръжение. Нужен е комплекс от мерки. Трябва обаче да се има предвид състоянието на бюджета и да не се дава с лека ръка превес на един или друг вид въоръжени сили. Трябва да видим кои са най-иманентните заплахи за България и да отговорим на тях веднага, а не след 10 години. Това са рискове, свързани например с бежанската вълна и човешкия трафик, включително по море. Трябва да се търси с какво може да допринесе членството ни в НАТО и ЕС. България е член на двете организации. В НАТО решенията се взимат единодушно. В тях участва нашият посланик в Брюксел, министърът на външните работи или отговорното лице според формата на обсъждане. Решенията на НАТО са и на България. Въпросът е как отстояваме вижданията и интересите си. По мое мнение сред тях е и по-голямото присъствие на НАТО в Черноморския регион.
БГНЕС: Повод за притеснение ли са предстоящите руски военни учения в Черно море „Кавказ 2016” и информациите за разполагане на техника на базата в Донзулав на п-в Крим?
Йордан Божилов: Действията винаги предполагат съответни по сила и размер контрадействия. Ние не трябва да се притесняваме от самия факт, че има военноморски учения. Въпросът е какво отработва Русия – дали задачи за отбрана или такива за предно разполагане и по-агресивни действия. Докато всяка от страните спазва международните си ангажименти в Черно море ще бъде относително спокойно. БГНЕС: Отдалечава ли се възстановяването на диалога между НАТО и Русия? Йордан Божилов: До 2014 г. НАТО и Русия имаха привилегировано партньорство. Те си сътрудничиха по редица въпроси като уреждането на проблемите в Афганистан, антитероризма, гарантирането на сигурността на Зимните олимпийски игри в Сочи. Преломна точка в тези отношения беше ролята на Русия в събитията в Източна Украйна. Това накара НАТО да преразгледа и замрази военното си сътрудничество с Русия. Условието за размразяването му остава коренната промяна на ролята на Русия в отцепническите райони в Украйна. Трябва да не забравяме, че решенията в НАТО се взимат с абсолютен консенсус. Предвид отношенията в момента между Турция и Русия, възстановяването на диалога между цялото НАТО и Русия ще е много трудно. Много са плоскостите, по които можем да разсъждаваме, но аз не виждам към момента как може да се възстанови по-тясно военно сътрудничество. Едно от нещата, в които трябва да се инвестира е създаване на нова архитектура за сигурност в Черноморския регион, която да включи повече страни от региона и редица организации, които могат да гарантират сигурността в региона – ЕС, ОССЕ…
БГНЕС: Какво е състоянието на инициативата на НАТО „Партньорство за мир” в Черноморския регион?
Йордан Божилов: Продължава засиленото сътрудничество с Грузия и Украйна. На този етап не виждам НАТО да приема нови членове, тоест партньорският формат на взаимодействие ще продължи. Двете страни може да имат план за членство, но до него скоро едва ли ще се стигне, предвид създалите се проблеми в тях, ролята на Русия и присъствието на руски войски на териториите им. /БГНЕС
Вашите коментари