Последните събития в Европа изведоха на преден план въпросите за маргинализацията и екстремизма. На 7 декември комисията по култура и образование прие доклад за ролята на междукултурния диалог и образованието в популяризацията на основните ценности на ЕС.
Авторката на доклада Джули Уорд (С&Д, Великобритания) е убедена, че верният път е свързан с приобщаването: „Ние имаме един свят и трябва да намерим начин да се уважаваме взаимно и да сме толерантни едни към други“, заяви тя преди гласуването.
Много хора обвиняват мултикултурализма за терористичните нападения в Европа напоследък. Каква е Вашата гледна точка?
Тези атентати се извършват от едно нищожно малцинство от хора, които в много отношения са повредени. Атентатите не са въобще следствие на мултикултурализма, а на отхвърлянето. Аз представлявам северозападна Англия, където влиза Манчестър – едно изключително сплотено общество, в което хора от различни етноси работят заедно по широк набор от съвместни проекти. Това, което виждам, е положителният начин, по който хора от различен произход се обединяват, за да изградят един от най-успешните и динамични градове в света.
Какви мерки са нужни тогава, за да насърчим интеграцията и социалното сплотяване на ниво ЕС?
Образованието има ключово значение. Децата не се раждат, за да мразят, затова е важно да се захванем с нещата още от ранна възраст. Понякога се страхуваме от различията и най-добрият начин да се справим с това е да разговаряме с хората, да споделяме своите различни традиции. В училищата в Манчестър например децата почитат мюсюлманските празници, но също и еврейските, християнските и индуистките празници. Споделянето на културни практики обогатява обществото.
В някаква степен медиите легитимират расизма. Тезата е, че вината винаги е в някой друг – за кризата, за липсата на заетост и така нататък. Освен това смесването на понятията „мигранти“ и „бежанци“ също води до култура на страха. Когато обаче хората се съберат и поговорят честно за културата си, те откриват, че всички ние сме човешки същества с общи стремежи и тревоги. Това е най-важното.
Смятате ли в такъв случай, че мигрантите и бежанците обогатяват новоприелите ги общества?
Дори когато погледнем собствената си история, можем да открием много положителни примери, свързани с миграцията. Част от моите предци са избягали от преследването на хугенотите във Франция. Те са донесли богатство и умения и са помогнали за основаването на търговията с дантела в Нотингам. Погледнете и националната здравна система във Великобритания, която днес разчита на труда на мигранти. Хората от развиващите се страни и тези, избягали от ужасни беди, обикновено са много предприемчиви.
Що се отнася до маргинализацията и липсата на толерантност, трябва да се поучим от историята. Това изисква да си припомним някои трудни истини за кървавата история на Европа. Не искаме да видим завръщането на расизма. В крайна сметка когато определяш част от хората като „други“, ти правиш стъпки към геноцида. Затова казвам: да погледнем миналото и да не позволим това да се случва отново.
Вашите коментари