- Наблюдаваме една много интересна политика в Министерство на отбраната. Целият фокус на отбранителната политика е съсредоточен в това да се закупят американски самолети за авиацията.
В същото време няма бюджет за заплати, за пенсии, горивото е свършило и няма как да се провеждат учения, съкращават се хора.
- И за храна няма.
- Това не го знаех. Що за национална сигурност е това, проф. Йончев?
- Не можем да се отнесем сериозно към тази ситуация, за съжаление. Натискът да похарчим още пари за армията не идва от България. Той не е вътрешен натиск. Ние нямаме образ, картина, каква армия ни трябва и за какво да я използваме. Армията не е самоцелен инструмент. Тя е част от цялата система от елементи, които гарантират сигурността на обществото. Националната сигурност в момента е джунгла, в която политиците се губят много лесно. Нейното изясняване не е работа нито на депутатите, нито на магистратите. Тя е работа на науката. Както казват философите, всеки следващ ден трябва да бъде в рамките на очакваното. Ето това е сигурността.
- Могат ли политиците да ни гарантират утрешния ден в този смисъл?
- Не, не могат. В момента се използва реториката от Студената война, но такава война в момента няма. Една и съща ситуация в света не се повтаря, така както и едно дете не може да се върне в утробата на майка си. Просто тази реторика доказва, че елитът няма поглед към проблема. Ние решаваме днешните проблеми с инструментите от миналото. Вървим с гръб към бъдещето.
- Например?
- Злощастният закон (Закон за управлението и функциониране на системата за защита на националната сигурност, б.а.) не е редно да се нарича „Закон за националната сигурност“, защото там не са определени кои са елементите на националната сигурността и как са свързани. Не е разпоредено да се направят подзаконови нормативни актове, които да осигурят взаимодействието, защото това е най-важното – за какво използваш отделните елементи. Тези неща ги няма там. За да бъда по-ясен, ще го обясня така: Ако в един организъм белият дроб има план за развитие, който не е съгласуван с останалите органи на тялото, накрая има опело. На мен ми е омръзнало да гледам разни служби да тичат с папки и да искат закон. Какъв е този организъм, при който всеки един орган независимо един от другите иска да си решава проблемите. Това е много болен организъм. Той не може да работи. И при това положение дали някой ще иска да купи 16 нови или 8 стари самолета е несъстоятелно, защото няма идея за какво ще ги ползваме. Желанието да се пазарува – това е нещо, което се диктува от търговски интереси, от лобистки интереси, но не и от интереси на обществото.
- Ако лобистките интереси са водещи, какво правят българските политици и управници?
- Когато дойде някой на власт у нас, и по специално в областта на националната сигурност, може да очакваш някакви назначения, някакви харчове, някакви ангажименти към други държави – сделки, бази. Това означава, че не ние сами си решаваме проблемите на националната сигурност. И понеже сме в една конюнктура, в която не съществува реална заплаха за териториалната цялост разговорите за сигурността могат да бъдат много добро основание да се похарчат пари, да се получат печалби и да се впишем в тази лакомия на съвременния либерален свят. За съжаление е така и има достатъчно елит, който е готов да играе тази игра за сметка на хората и не виждам как ще се промени това.
- Но става дума за национална сигурност.
- Не бива да надценяваме думи като „национална сигурност“ и спекулациите с тях. Има достатъчно сериозни учени, говоря за школата в Копенхаген, които обясняват членоразделно повече от 20 години, че заплахите нямат обективен характер. Заплахата е нещо, което някой формулира и ако може да я вкара в дневния ред на обществото я превръща в елемент на националната сигурност, в резултат на което то става много важно, насочват се средства. Тоест то става елемент на политиката. Тя обслужва определен елит, тя няма нищо общо с ежедневието на гражданина.
- От каква сигурност се нуждае гражданинът?
- Ако погледнем статистиката колко жертви от насилствена смърт даваме годишно, а те са повече от 1500 по различни поводи ще видим, че за 25 години това количество е огромно.
- Колкото един средно голям град.
- Да. А същевременно имаме само един пострадал от терористичен акт - в Сарафово. От друга страна нека сложим на кантара колко говорим за тероризъм, колко харчим в тази насока. Но нас ни казват, че онова е важно, борбата със световната организирана престъпност, с тероризма, с „Ислямска държава“. А това, че аз не мога да мина на този светофар от единия тротоар до другия, без да бъда смачкан – това не ги вълнува.
- Казахте „Ислямска държава“. Каква е реалната заплаха за нас, за Европа, за света от нея?
- В момента „Ислямска държава“ не е заплаха за западните страни, за нас още по-малко. Тя има една по-различна природа. Там се прави един исторически цивилизационен експеримент, подобно на това, което са правели християните - „обетованата земя“. Те искат да покажат идеалното ислямско общество, което се подчинява на изконните правила на исляма. Това е някаква цивилизационна реакция на огромния натиск, който се получи към ислямския свят през последните години. Това е търсене на автентичност.
Затова си мисля, че „Ислямска държава“ към момента не може да се причисли към стратегическите заплахи. Тя не изисква някакви специални действия.
- На коя идеология прилича това, което се развива там?
- Не знам какво е там реално, но виждам каква е тяхната амбиция. Понеже познавам идеите на XVIII век на Уахаб и те много напомнят на идеите на протестантите и Мартин Лутер. За да го обясня по просто църквата е посредник между вярващия и Бога. На посредника обаче плащаш комисиони. Мартин Лутер казва „няма да плащаш“. Главата на семейството казва „довечера четем псалм 406 и общуваме с бога. За какво са ми тия?“ Същото прави и Уахаб „не ни трябват джамии, не ни трябват молли. Вярващият чрез свещените книги директно общува с Бога“. Не случайно това се случва през XVIII век.
- Една военна наземна военна операция може ли да сломи ИДИЛ?
- Идеологията е дълбока, тя е по-силна и тя няма да изчезне с една сухопътна операция. Но идеологията се износва, когато започваш да я реализираш. Всяка идеология.
- Ако ги оставим да я реализират...
- Да, тя сама ще тръгне надолу. Но сега те са в романтичния си период, а освен това господ им е дал някакъв природен ресурс и те могат да си решават текущите финансови въпроси и са спокойни, че няма да има нахлуване по земя.
- Може ли тази идеология на ИДИЛ да обхване българските мюсюлмани?
- Много трудно. При нас както християнството, така и ислямът са по-скоро битови. То отчита културните традиции, които идват от преди монотеистичните религии. Ние тук сме смесили всичко заедно и имаме голяма търпимост. Там където живеят заедно християни и мюсюлмани празниците много често се споделят взаимно. Те не гледат на другата вяра като на враждебна. При условие, че спазваш религиозното приличие. У нас не е прието да се подиграваш на другата религия. Има търпимост и тя е в следствие на вековното съвместно живеене.
- Свидетели сме на голяма нетърпимост към ромите, към други етноси. Тя как се обяснява? Възможно ли е насилие?
- Има напрежение, защото липсва държавата. Иначе това са два различни етажа. На първия етаж, на битово ниво българите и другите етноси са свикнали да живеят заедно. На втория етаж винаги ще чуете страховити речи и предсказания. За да влезеш в конфликт трябва да заемеш позиция, а вековният опит е показал на българина, че веднъж взел позиция, ситуацията може само за един ден да се промени и ти да изгубиш. Затова като в „Суматохата“ на Радичков българинът предпочита да гледа какво ще стане. Не му се влиза в суматохата. За нас опасност може да има само ако службите проспят някакво организирано действие от чужбина. Тук пристигат пари, минават всякакви хора.
- Защо българските политици не канят експерти да им пишат законите, документите?
- Но приемат пари за експерти. Защото част от заплатата им е дадена за техничсеско обслужване, но не се е родил българин, който ще търси акъл от друг и да му плати за това. Кой е този, че ще му дава акъл? Те наистина нямат представа за какво им е този закон. Но все пак е нещо положително, че поне говорят за закони, защото преди това казваха, че няма нужда. Тези пък които са на чужда хранилка още повече го твърдяха. Както казват македонците „Дръж народа в мъгла, за да му е ясно положението“. То при тези, военните сделки комисионите са до 20-22 на сто. Това са все пак „Военни“ сделки. Толкова е хубаво всичко да е в мъгла.
Емил Спахийски, в. "Труд"
Димитър Йончев е роден на 4 ноември 1944 г. в гр. Павликени.
Завършва военното училище „Васил Левски“, гр. Велико Търново през 1967 г. със специалност „инженер по ДВГ“ до 1990 служи в Българската народна армия.
Преподавател във висшето образование от 1978 г. досега, включително във Военната академия „Г. С. Раковски“ и Академията на МВР.
Професор в Центъра за изучаване на рисковете и сигурността на Нов български университет, където води курсовете „Теория на разузнаването“, „Културна антропология на насилието“, „Секретология“ и „Обща теория на сигурността“ и др.
Доцент от 1988 г.; професор от 2005 г.;
На 24 януари 2012 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“.
Вашите коментари