Георги Марков и Владимир Костов бяха жертви на дезинформацията, че са били двойни агенти
Студената война беше много по-гореща, отколкото хората помнят или вярват, твърди шефът по сигурността в радио „Свободна Европа” (РСЕ) в интервю, дадено специално за в. „Труд”
- Г-н Къмингс, как Студената война създаде феномена радио „Свободна Европа”?
- Това е добър въпрос, който беше засегнат в много книги, в това число и в моята книга „Cold War Radio”. В този формат интервю няма как да навлезем в детайли относно политическите решения, които повлияха за създаването на радио „Свободна Европа”. Писал съм за това в моя блог: coldwarradios.blogspot.com. Ясно е, че без Студената война, със завладяването от комунизма на страните от Източна Европа, нямаше да има РСЕ. Затова предполагам, че вие можете да кажете, че радиото беше дете на Студената война.
- Във филма „Чуй”, който получи наградата за дебют на фестивала за анимационно и документално кино „Златен Ритон”, вие твърдите, че американският народ дълго време не е знаел за това, че радиото е спонсорирано със средства на ЦРУ. Как ще обясните този „парадокс”? И какви са дивидентите от това незнание?
- Това също е дълга история. „Свободна Европа” беше част от прикритите дейности на ЦРУ, насочени срещу заплахата от комунизма в Европа, но не може да се отъждестви с официалното информационно радио на американското правителство „Гласът на Америка”. До 1967 г. американското общество в по-голямата си част не беше запознато с връзката между радио „Свободна Европа” и ЦРУ. Американското правителство по закон не може да извършва пропаганда в САЩ. По този начин РСЕ беше използвано като инструмент да сплоти американците след политиката и дейностите на американското правителство през 50-те и 60-те години.
- Как РСЕ успя да пробие Желязната завеса и какви бяха последствията от този пробив? Какво е обяснението за влиянието на радиото отвъд Желязната завеса, въпреки че е било заглушавано от ДС?
- Заглушаването не беше 100% ефективно поради ограниченията на техниката за заглушаване. Ако някой желае, би могъл да намери време и място да слуша РСЕ в България или други държави от Източна Европа. Българските радио слушатели са слушали например румънските музикални радиопрограми, които не са били заглушавани. Студената война продължи около 40 години и въздействието на РСЕ повлия на няколко поколения радиослушатели. Влиянието зад Желязната завеса беше количествено измерено от политолози в Западна и в Източна Европа, но колко точно е привнесено спрямо политическа дейност и решенията за прекратяване на Студената война, продължава да бъде въпрос, чиито отговор не е изцяло намерен.
- По какъв друг начин ДС е пречела на нормалното функциониране на РСЕ? Например знаете ли за някои специални случаи, когато агенти на ДС са се целили в български журналисти, които са работили в РСЕ?
- Българските разузнавателни служби следяха радио "Свободна Европа" от началото на съществуването му до рухването на комунизма. Едно от кодовите имена на РСЕ беше „Латерна”. Разбира се, убийството на Георги Марков в Лондон и опитът за убийство на Владимир Костов в Париж са най-известните случаи. Други радиоводещи бяха заплашвани да спрат да работят или техните семейства в България бяха заплашвани със затвор или загуба на работата си заради изселниците, работещи в РСЕ. Имам предвид известния писател Димитър Инкьов, който е бил жертва на неуспешен заговор за отвличане. Имаше многобройни планове агенти да проникнат в „Свободна Европа”, но като цяло тези усилия бяха неуспешни.
- Докато работехте в РСЕ, сте имали възможност да контактувате с български журналисти. Как оценявате техния професионализъм и лоялност? Сред тях е имало членове на БКП и понякога дори офицери от ДС. Каква информация съдържаха кадровите им досиета в РСЕ? Тези връзки бяха ли известни на радиото?
- В повечето случаи, ако това беше известно предварително, хора с комунистически бекграунд или офицери от разузнаването не бяха наемани в "Свободна Европа". Аз не работех за радиопредаванията, така че не мога да съдя за техния професионализъм. Тяхната лоялност беше извън всякакво съмнение, с изключение на един случай на служител в Мюнхен, който се завърна в България след няколко години в българския отдел на радиото. Очевидно е бил вербуван от ДС и му е била възложена задача да се присъедини към РСЕ. Той дойде в РСЕ в Мюнхен и по-късно се върна в България, където даваше интервюта за медиите относно “Свободна Европа”.
- Има ли интересни персонални истории от РСЕ през онези години, които бихте искали да споделите?
- Мисля, че случаят с политическия беглец Стефан Свидлев заслужава да бъде разгледан отблизо. Срещнах го в Мюнхен веднъж, когато преживяваше сериозни лични проблеми. Неговият случай беше наистина тъжен. Той беше истинска пионка на Студената война, използвана и от двете страни.
- Според вас, кои бяха най-интересните политически ситуации, инициирани от влиянието на РСЕ в социалистическите страни? По какъв начин комуникирахте с хората от ДС тогава?
- Може би най-важното влияние на РСЕ в социалистическите страни беше простото послание, че „не сте забравени и един ден вие ще бъдете политически свободни”. Никога не съм комуникирал персонално с офицери на ДС или техни колеги от разузнавателните служби в Източна Европа.
- Спомняте ли си кога и как срещнахте Владимир Костов? Какви бяха първите ви впечатления от него?
- Срещнах го в Мюнхен, в началото на 1980 г. Стори ми се сериозна личност и способен журналист. Но той никога не е бил мой личен приятел.
- Знаехте ли предварително, че той е бил офицер от Първо главно Управление на ДС, или го научихте за първи път лично от него? Бяхте ли изненадан?
- Не знаех за неговото минало, свързано с разузнаването, докато не бяха публикувани неговите мемоари и той публично го призна. Аз тогава го интервюирах и го питах защо не е казал на РСЕ това, когато беше нает на работа. Той обясни, че е бил посъветван в Париж да не разкрива миналото си на офицер от разузнаването пред другите в РСЕ. Така че когато неговите мемоари излязоха, ние в Мюнхен бяхме изненадани, че той е бил офицер от разузнаването, преди да се присъедини към нас.
- Всъщност той бил ли е двоен агент? Можем ли да направим паралел с казуса на писателя дисидент Георги Марков и присъствието му в радио Би Би Си?
- Костов никога не е бил двоен агент. Марков умря преди аз да се присъединя към РСЕ и също не е бил двоен агент в Би Би Си. Двамата бяха жертви и на дезинформацията в продължение на години, включително на твърденията, че са били „двойни агенти”.
- Как опитът за убийство на Владимир Костов в Париж е свързан с реалното политическо убийство на Георги Марков? Бяха ли ДС и КГБ замесени и в двете истории? Излезе ли цялата истината за тези два инцидента?
- Костов беше нападнат в Париж преди Марков. И двамата бяха жертви на употребата на рицина като отрова. Костов оцеля от атаката, тъй като сачмата не навлезе достатъчно дълбоко в тялото му, за да освободи цялата отрова. Марков нямаше този късмет и умря четири дни след като беше нападнат. Има достоверни доказателства за намесата на ДС в двете атаки. Но подробните разузнавателни досиета бяха унищожени, а някои от офицерите в разузнаването и държавните служители, които бяха замесени, отдавна са починали.
- Разузнавателните агенции понякога допускат стратегически и тактически грешки. Бихте ли си спомнили за такива грешки от страна на ЦРУ и КГБ или ДС, извършени през годините, когато сте работил в РСЕ?
- Например провалът на румънската тайна служба “Секуритате” в бомбардирането на сградата през 1981 г., за което те ползваха легендарния терорист, известен като Карлос Чакала. (Бел. ред. - латиноамериканският екстремист днес е осъден на доживотен затвор в Париж; първите разследвания за връзките между Карлос Чакала и „Секуритате“ започват през 1990 г. на базата на доклад на полк. Серджиу Ника, според който Чаушеску е поръчал на Чакала най-малко 7 атентата за милиони долари, извършени в периода 1981-1983 г.; сред тях е и бомбеният атентат на 28 февруари 1981 г. в радио "Свободна Европа" в Мюнхен, когато, вместо да бъде разрушена румънската секция на радиото, пострада чешката). Беше провал, защото РСЕ не спря да излъчва, въпреки че имаше големи поражения на сградата. Освен това духът на работещите в радиото се повиши след атентата, тъй като всички ние чувствахме, че сме били жертви и работихме още по-усилено, за да противодействаме на персоналните и институционални заплахи.
- Кои стари грешки от миналото се повтарят в т.нар. нова Студена война днес? Ако перифразираме Горбачов, кои са правилните стъпки, за да се избегне превръщането на Студената война в „гореща” днес?
- За съжаление този въпрос е извън професионалния ми опит. Но се чудя дали Студената война някога е свършвала, или може би просто е била спряна за известно време: „крачка напред, две крачки назад” (бел. ред. - заглавие на популярно съчинение на Ленин от 1904 г.). Студената война беше много по-гореща, отколкото повечето хора помнят или вярват.
- Кои бяха най-големите илюзии на комунизма? Ако перифразираме манифеста на Карл Маркс, дали неговият „призрак” не преследва все още Запада?
- Мога само да отговоря, че според мен Западът все още е преследван от „призрака” на комунизма. Минали са само 25 години от рухването на комунизма в Източна Европа и СССР. СССР имаше над 70 години история, когато рухна през 1991.
Вашите коментари