Д-р Глинка Комитов: Парите от здравни вноски да отиват само за лечение

07:38, 17 Март 2015

Интервю на ДИАНА ТЕНЧЕВА (в. "Труд") с новия управител на НЗОК д-р Глинка Комитов за първите му задачи на поста, как ще се справи с очакваните над 200 млн. лв. преразход до края на годината и за последиците от готвените реформи

- Д-р Комитов, първото, с което впечатлявате, е вашето име. Защо родителите ви са ви кръстили на руския композитор Глинка?

- Защото майка ми, която е романтична натура, се е интересувала от класическа музика. Всъщност цели 12 години родителите ми ме изпращаха на частни уроци по пиано и затова кандидатствах в консерваторията. Но също така - с биология и химия, кандидатствах и медицина. Майка ми и баща ми много се зарадваха, защото ме приеха в консерваторията, но след седмица пристигна известие, че съм одобрен и за медицина. Аз исках да се отдам на музиката, но родителите ми ме насочиха към медицината и се оказаха по-прозорливи. Така музиката ми остана хоби, заради което у дома имам пиано и пет китари. Освен с музика се занимавам с писане на текстове, на стихове.

Знаете ли, че по едно време мислех да си сменя името, но хората ме научиха с него. Много българи си плащат тока и парното, като посочват на гишето някакви десетки цифри, а аз само казвам първото си име - Глинка, друг няма. И сметките веднага излизат (смее се).

- Кое е първото, което сте си поставили за цел на свършите като шеф на НЗОК?

- Да проверя дали е възможно всички разходи за дейностите на лечебните заведения да се вмъкнат във финансовата рамка, заложена с бюджета на НЗОК за 2015 г., за да не се наложи да се мисли за актуализация. С други думи - трябва да се запозная със ситуацията в детайли, не че общо не знам за какво става дума. Ще видя също доколко е възможно да мотивирам служителите на касата не само в Централното управление, но и в регионалните структури, че да отиват на работа с желание, да се отнасят уважително и с внимание към хората, които обслужват, и да се връщат у дома с чувство на облекчение.

- Как ще постигнете подобна мотивация, при положение че заплатите им са ниски?

- Където и да съм бил на работа, от практическия си опит знам, че няма ли високо възнаграждение, няма и мотивация. Т.е. ако човек не е доволен от доходите си, няма как да си върши добре работата.

- Значи ли, че ще вдигнете заплатите на служителите и най-вече на инспекторите, които могат да ви помогнат да извършвате по-добър контрол, обявен от вас за приоритет N1?

- Надявам се. По принцип повишение би трябвало да има за всички, но то не може да се постигне без съкращения.

- Т.е. ще има съкращения за сметка на по-високи възнаграждения?

- Да, в това съм абсолютно сигурен.

- За колко процента става дума?

- За минимум 10 на сто от щата.

- Сигурно имате предвид и незаети места в това число?

- Само закриването на незаетите щатове няма да е достатъчно. Пък и когато ще увеличаваш възнаграждението на някого, той трябва да го усети, не просто да е с 2 лева.

- Предшественичката ви д-р Румяна Тодорова прогнозира в интервю за „Труд“, че в най-добрия случай преразходът в лечението на българите през т.г. ще е 200 млн. лева. Как ще се справите?

- Имам основание да вярвам на нейната прогноза. Но тук ще отворя скоба - тя е направена на фона на стара нормативна база. През миналата сряда Министерският съвет прие нова методика за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, което включва всички пера в бюджета, разбира се, и тези двете - за лечебни дейности в заведенията за болнична помощ и за медикаменти, допринасящи винаги за формирането на дефицита в края на годината. С новата методика се дава възможност да се съставя листа на чакащите, като по този начин да се преодоляват фиксираните месечни бюджети. Второ - могат да вземат в аванс 5% от бюджета за следващия месец, които впоследствие обаче се налага да се компенсират. И трето - особени тежки и сложни случаи могат да се докладват на районната каса, а чрез нея и на надзорния съвет на НЗОК, който да прецени дали да ги заплати с допълнителни средства.

- Много сериозна е надлимитната дейност, отчетена от болниците за първите три месеца от бюджетната година на НЗОК, която започва от декември. Съответно с 35 млн. лв., 38 млн. лв. и 40 млн. лв. Какво ще правите?

- Пак ще кажа - преди да измине и второто финансово тримесечие на годината, няма как да се даде точна прогноза как ще се развиват разходите до края на 2015-а. Защото, ако възможностите на новата методика се използват, би трябвало те да намалеят и заложените средства да стигнат.

- При избора ви в парламента д-р Хасан Адемов (ДПС) прогнозира, че ако НЗОК спре да плаща на лечебните заведения, когато те надвишат лимита си, болниците ще заведат дела в съда за договорираната, извършена и фактурирана дейност и ще ви осъдят, тъй като по закон тя трябва да се плати. Как гледате на подобна перспектива?

- Нямам противоречие с начина на мислене на д-р Адемов, тъй като има достатъчна съдебна практика. При спор с НЗОК именно по този въпрос съдът е отсъждал все в полза на лечебните заведения, като той никога не се е интересувал дали има достатъчно средства в бюджета на институцията или не. Задължително е, ако дейността е реално извършена, да се заплати. Неслучайно нашите контрагенти, и по-точно Българският лекарски съюз, подписват договори за обеми и цени, а даже и да не се надхвърлят обемите, касата трябва ги плати. Д-р Адемов е прав.

- Ако болниците започнат да изискват масово надлимитната си дейност чрез съда, пак стигаме до опцията за минаване на бюджетната рамка и актуализация на парите за здраве за годината?

- Отчетената дейност ще се изплаща след проверка, която може да е съвместна - с лекарския съюз. А ако е реално извършена, ще бъде платена.

- Притесняват ли ви листите на чакащите, които ще се формират?

- Те са въведени още през 2007 г., т.е. не са нещо ново. Напротив - сегашният екип на МЗ ще доуточни някои от термините, записани в наредбата за достъп до медицинска помощ. Ще се поясни какво означава думата капацитет - а освен материален и човешки се има предвид, че той е и финансов. Справянето с листите на чакащите може да стане само ако има радикална промяна в законодателството. Т.е. те ще изчезнат само тогава, когато сегашният неадекватно финансиран пакет за медицинска помощ от НЗОК се раздели на две - основен и допълнителен, като за лечение по базовия пациентите няма да доплащат нищо. А знаете ли каква е равносметката в момента - при 53 от всичките 299 клинични пътеки пациентът доплаща. Само при една от тях - N28 (тя е гастроентерологична), пациентът дава от джоба си средства за 15 позиции при изпълнението на лечението по нея.

- Д-р Тодорова прогнозира още, че преразходът за онкомедикаментите в болниците ще е от 85 млн. лв., още толкова ще е и при лекарствата за домашно лечение. Вие какво мислите за подобни разчети?

- Още със закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. заложените средства за онкотерапия в болниците са 175 млн. лв., а през м.г. за тази дейност бяха изразходвани 220 млн. лв. Т.е. още от самото начало се тръгва с 45 млн. лв. по-малко. За разлика от болничната помощ тук много малко може да се направи за ограничаване на разходите, освен ако не се промени нормативната уредба и не се наложи прогенерична политика (б.р. - по-широка употреба на генеричните медикаменти, които имат същите качества като оригиналните, но са с изтекъл патент). Втората мярка ще дойде чрез наредбата, налагаща задължителна отстъпка, която да дават фармацевтичните компании на здравната каса.

- Казахте, че дори ще проверявате даренията, които правят пациентите на болниците. Какво ще последва, като научите кой болен какво е дарил, докато животът му е бил в ръцете на лекарите...?

- Ще проверяваме даренията само на здравноосигурените пациенти, за които лечебното заведение ползва публичен ресурс. Ако такива болни са го сторили, трябва да имаме законовата възможност да видим каква сума са превели безвъзмездно. Аз вече съм дал необходимото предложение, което да се разгледа между двете четения на промените в Закона за здравното осигуряване, та контрольорите на НЗОК да получат разширени правомощия.

- Добре, и какво като научите кой какво е дарил?

- Няма да последват наказания, защото болниците имат право на дарения. Но искаме да установим за какво се харчат парите от здравноосигурителните вноски. После ще направим анализ на разходите в съответното лечебно заведение, които са покрити не само с пари от НЗОК, но и от осигурените лица. А според предложенията, които ще влязат в Закона за здравното осигуряване, е това да се проследи как се разпределят и как се разходват средствата от здравни вноски. Което в момента не се прави. НЗОК знае колко дава на определено здравно заведение, но какво се случва по-нататък с тези средства, не знаем. Не знаем каква част отиват за заплати, каква за консумативи и каква за непреки разходи като ток, вода, телефони.

- Т.е. ще констатирате как се изразходват парите от здравните ни осигуровки.

- Идеята е да се стигне до предложението за решение, независимо дали става дума за държавна, общинска или частна болница, собственикът на лечебното заведение сам да плаща стопанските си разходи.

- Ще прецените дали занапред стопанските разходи да се покриват с пари от здравните вноски?

- Или обратно казано - приходите от НЗОК за лечебната дейност да отиват само за медицински грижи. Надявам се това да се случи, но без да е решено, не мога да го заявя.

- Кой ще ви бъде заместник, д-р Комитов?

Д-р Димитър Петров е доста подходящ.

- По-трудно ли е на новия пост, отколкото очаквахте?

Не съм наивен човек, знам къде отивам. Наясно съм, че когато тръгваш към ешафода, не те очаква добро. Но дойде време и аз да поемат своята отговорност при управлението на публичните средства. Дано да успея.

- Днес (вчера, б.а.) бяхте при здравния министър. Какво ви каза д-р Петър Москов?

- Говорихме за промените в Закона за здравното осигуряване. Имахме и спорове, но стигнахме до разбирателство в 2/3 от точките. И ми пожела успех.

Вашите коментари