Милена Славова: Ченге искаше да донасям за приятели от „Кравай“

Милена Славова порасна хронологично преди седмица, но душата й на бунтар не е мръднала ни на йота през годините и си стои все така във върховна кондиция. Преди броени дни легендарната рокаджийка и бандата й направиха невероятен лайв в столичен клуб.

- Милена, каква е равносметката: какво не успя да свършиш, от какво си доволна?

- Доволна съм - въпреки житейските криволичения, които съдбата ми е поднасяла, не съм се променила. Имала съм много трудни моменти, но съм отстоявала това, което съм отвътре, и не съм се пречупила. С това се гордея сама пред себе си. Хората, които ме познават, го оценяват, за което им благодаря. Какво не съм могла да свърша ли... Аз съм човек, който иска да разбира и да умее всичко. Но тъй като с компютрите продължавам да съм на "вие", страдам много от липса на реклама. През последните години за изпълнители, които не могат да ми стъпят и на малкия пръст, се шуми много повече именно по тази причина. Дори във Фейсбук нямам време да пиша и мразя компютрите понякога. Имам приятел, който ме качи в Туитър и за една вечер събрах към хиляда последователи. В първите часове нямаше нито един от България - все големи музиканти от Европа. Следват профила ми и вече имам предложения за обща работа. Хубавото е, че колегите ме търсят. Иначе във Фейсбук все ме питат как съм. Преди дни някакъв човек ме спипа в месинджъра, че съм на линия и ме заговори. Приятелите, с които бях, ми рекоха: "Недей да отговаряш на всички, това е ангажимент". Но аз отвръщам, когато мога. И този въпросният човек ме пита: "Миленче, високо ми е кръвното, какво да направя?!".



- Каза, че не си се променила въпреки трудностите - какво ти дава сила?

- Колкото повече проблеми имам, по-силна ставам - не знам как. Вместо да се огъвам, стискам зъби. Докато не свърша докрай, каквото трябва.



- Има ли интересна история около появата ти на бял свят?

- Майка ми разказва, че съм била много усмихнато и хубаво бебе. Всички се спирали да ми се любуват. Имам брат, който е 7 години по-голям. Отначало нашите не са ме искали. Защото не били готови за второто дете. Живеели на тясно, работели много, едва са намирали кой да гледа брат ми и затова често е гостувал при баба ни в Лясковец. И когато майка ми забременяла, се допитала до леля ми, която я посъветвала да ме роди. Много обичам леля ми - светла й памет.



- На кого си кръстена?

- На никой. Буквата М е на баба ми Милана. Докато баща ми веднъж се спускал със ските, го осенило името Милена. Първоначалната идея била да съм Диана.



- Какво беше детството ти?

- Много весело, все с момчетата играех. Нямаше момичета в махалата. Аз съм родена при басейна "Спартак" - и това тогава беше краят на София. Нашият блок беше последен и нататък имаше само криви къщи. Където сега е НДК, свършваше цивилизацията. Гори и храсталаци. Диво. От време на време минаваше влак, който зареждаше зеленчуковата борса. Играехме по релсите. С прашки също - направих си моята сама. Биех с нея мухите. Играехме и футбол. Бях вратар "напред". Така веднъж счупихме ключицата на Мартин Захариев. Той беше от нашия блок, но винаги риташе за другия отбор. Бяхме по трима-четирима в екип. Избираха ме от първите, защото бях много добра. Всички от махалата ме знаеха. При равенство децата от единия тим се надупваха и им биехме дузпите в задниците и обратно. Но на Мартин му забиха силен шут и милият падна и белята с ключицата стана. Нямах кукли, не ми бяха интересни, само с момчетата движех. Правехме бомбички от кибритени клечки в тръби с изстърган барут, който нагрявахме на огън.



- Беше ли отличничка?

- С брат ми се биехме често - виках му, че е зубрач, защото имаше само шестици. Аз имах отлични оценки само по рисуване, физическо и трудово. Веднъж, докато си пишеше домашното по геометрия, ми се ядоса, че го наричам "зубрач" и хвърли пергела по мен. Заби се в крака ми. Болеше, но сама си го извадих. Двамата бяхме като Том и Джери. Той не приемеше нищо мое на сериозно. Когато се научи как се бият чембери, се упражняваше върху моята глава. От един момент нататък не му позволявах да ме използва като опитна мишка.



- Кога откри своята женственост?

- Дълго време си мислех, че съм момче. До момента, когато заиграх народна топка с оранжев пуловер. И при едно от хващанията на топката, забелязах, че ми растат гърди. Ужас, си казах тогава. Беше някъде в 4 клас. Имах се за момче - в мазето дори пълзях по стените. Бях станала толкова добра, че можех да лягам под тавана хоризонтално. Когато вече бях по-голяма и започнах да си шия странни дрехи, татко се закани да се отказва от мен пред кварталния милиционер.



- Как се срещна с музиката?

- В 5 клас вече исках да свиря на китара. Събираха се големите пред блока и дрънкаха. Може би това ме увлече. Пееха мръсни парчета, тогава нямаше други. "В Южните Карпати едно дърво се клати" - страшен хит. Гледах ги къде какво натискат и накрая изнудих майка ми да ми купи китара от ЦУМ за 55 лева - "Ромбус". Бяха много пари. Приятел ми я настрои, аз не знаех, че трябва. И се учех сама. Никога не съм ходила по учители.



- Имахте ли грамофон?

- Това беше за богатите, имахме само радио. После майка ми купи ВЕФ, беше супер модерно да имаш транзистор.



- Усетиха ли вашите, че имаш талант на певица?

- Баща ми беше планински водач и сме ходели лятото на екскурзии в Рила и Пирин. Вечер се събирахме около огъня и той свиреше на хармоника, всички пеехме. Леля им казваше, че пея вярно. С времето постепенно осъзнавах, че мога. Бях в 9 клас, когато купихме магнетофон -"Унитра".



- Кога усети бунтарят в себе си?

- Още в 7-8 клас. Харесвах все неща, които тогава бяха забранени. Накарах братовчедка ми да ми ушие гащеризон - като на пилот, с цип отпред. И ходих с него на училище. Учителката по руски каза, че съм фашистка. Твърдеше, че съм фашизирала децата и само ме тормозеше и гонеше от час. Продължих да държа на своето. Веднъж се заяде с веждите ми - била съм ги скубела. Луда някаква. Реших, че няма да й се дам. Обявих мълчалива стачка. Дума не й обелих и ми пишеше двойки. Викна ме на поправителен, пак мълчах и накрая ми писа тройка. Това беше в 139-о училище.



- Тогава всички пътища са водели към "Кравай", нали?

- Първо на "Синьото" по обяд и на "Кравай" вечерта. Дотогава не можех да си намеря себеподобни. А там сякаш попаднах в семейството си. На "Кристал" се събираха тези, които работеха по чужбина. Аз бях в 10 клас, вече манекенка на младежко-спортна линия.



- Как се озова на подиума?

- Имах контролно по литература - бях втора смяна - и преди да тръгна, баща ми прочете във вестника, че в младежкия дом "Лиляна Димитрова" правят прослушване за момичета модели. Вече случайно ме бяха снимали в някакъв филм. Веднага хукнах към кастинга, за да отърва контролното. Харесаха ме, макар да бях най-ниската. Снимах каталози за "Руен" и "Младост". Ходехме на турнета, ревюта. Докато пееше някоя звезда, ние се преобличахме. Припявах в гримьорната и Богдан Томов ме чу и ме свърза с продуцента на братя Аргирови



- Тогава кои звезди са пеели на ревютата?

- Кичка Бодурова, Богдан Томов, Орлин Горанов и Кристина Димитрова. Когато завърших училище, група "Кукери" правеха прослушване за бек вокал, защото отиваха на турне в СССР. И ме харесаха и взеха за 47 концерта там. От улицата изведнъж се озовах в зали с по 3500 човека. Не ми се прибираше.



- Беше ли вълнуващо?

- В една от републиките човек ни спря, започна да говори нещо на руски, да се удря по главата и да гледа удивено. Оказа се, че две войни бил изкарал, но такова чудо като мен не бил виждал. Бях с шарена коса. Тогава фризьорите нямаха фантазия. Исках кичури, но не такива, дето ги вадят от водната шапка, а дебели по 2 пръста. Настоявах и те ми ги правеха. После с пълнителя на флумастера ги оцветявах върху русото в различни цветове. Като се върнах тук, продуцентът на братя Аргирови - Киро Мъглата - ме викна в националното радио да записваме авторски парчета. Беше ме срам, притеснявах се, но го направих. Някаква комисия ги спря. Защото беше комунизъм. Киро избяга в Норвегия и останах сам-самичка, без да има кой да се грижи за музикалното ми бъдеще. Много исках да съм на сцената. Тогава ходех на "Кравай" нонстоп и си сформирах първата група. Рок трио "Милена" - с Васо Гюров и Вълко, който група "Тангра" ни го открадна по-късно. После взехме друг китарист и барабанист и станахме "Ревю". По онова време на "Кравай" Денис Ризов свиреше в "Оазис". И имаха картички, а това си беше голяма работа. Свиреха метъл, а аз пеех ню уейв и пънк.

Всички живеехме заедно, като едно семейство от сутрин до вечер - на купони, на репетиции. Тогава нямаше мобилни телефони и се разбирахме от вечерта къде ще се видим.



- По-хубави времена ли бяха?

- Да. Имаше искрена любов между хората. Сега са по-меркантилни.



- Кога се е живеело по-трудно - тогава или сега?

- Всяко време си има кусурите. Ние бяхме по-млади, по друг начин щастливи. Сега уж има всичко, но няма емоция. Разхождам си кучетата по улицата и навсякъде боклуци, а се води престижен квартал. Но пък точно в този момент приятел ми казва, че в Туитър са ме намерили много известни музиканти. И си казвам: "Колко години живях в Лондон, търсех път към тези хора и не се свързах. А сега за една нощ са ме добавили сред приятелите си, докато аз газя в тази кал". Говоря за "Найтуиш" и "Мегадет".



- Колко голям беше първият ти хонорар?

- 35 лева като манекен. Когато бяхме на турне, си събирах повечко. Първите ми ботуши струваха 120 лева - суперскъпо от "Валентина". Но чизми над коляното. Всички припадаха по тях. Ние от "Кравай" бяхме против забраните, против системата.



- Притесняваха ли ви?

- Ченгета идваха и ни вадеха душата всяка вечер. Разкъшкваха ни, проверяваха ни паспортите. Това преди 89-а година. Мен са ме прибирали много пъти в подземията на НДК. Разпитваха ме. Като видеха, че за тях не съм интересна, ме пускаха. Не припарих до национална медия като музикант тогава. В този период ме караха да стана слушалка, да портя приятели и колеги. Беше един тип, който преди три години видях случайно. Навремето работеше в ЦК и ме примами да си купя кола, защото разпродаваха гаража им. И обеща, че ще ми уреди един от автомобилите. Отидохме да говорим в къща към Павлово, огромна, с кожи, рога. Бяха няколко души. Казаха ми, че ако искам да забравя проблемите, да ме пускат по радиото и телевизията, трябва да казвам за какво си говорят аверите ми на "Кравай". И ме упоиха с някакъв чай. Но аз се усетих, че нещо става и избягах. Почувствах метален вкус в устата и почна да ми се вие свят. Баща ми ми беше говорил много да внимавам къде ходя и какво пия. Имах едно наум. Спомням си само, че хванах такси. И се намерих пред ЦУМ. Как съм платила на шофьора, нямам идея.



- След това какво стана?

- Обикалях Европа и Щатите. Свирех по фестивали. Тогава не знаех английски и това ми пречеше. През 1991 до 93-а работех във Франция с мениджър. Той ме намери в Америка, видял ме иначе в Благоевград. И с него сключихме договор - бях с "Ера" и "Пиромания". Визията ми беше уникална. Нямаше друга подобна жена. И вместо да инвестират в мен, те ме крадяха. Мениджърите. Тогава "Унисон" се хвалеха, че са най-голямата компания - бяха бъкани с пари, ако бяха ме побутнали, щях да съм Мадона на Европа.



- Тогава ли отиде в Лондон?

- Да, тръгнах сама, писна ми да ме крадат. Имах адрес на някакъв човек, при когото да отседна отначало. Но извадих късмет. На летището едни хора изпращаха картини за българското посолство и ме запитаха може ли да ги запишат на мое име. В Лондон човек от посолството си прибра картините и ме закара на адреса. Покани ме на другия ден в посолството. Намерих къде е с триста зора. Там се запознах с българи. Актьорът Жоро Стайков ми каза какво да направя и следвах неговите съвети. Емигрирах, настаниха ме да си живея в мое място.



- Защо не живееш в Лондон - акво те задържа у нас?

- Там не мога да се занимавам професионално с музика. Ще се наложи да работя и нещо друго. Не може след бачкане да ходиш на репетиции и да си мислиш, че ще постигнеш кой знае какво.



- Къде ще пуснеш новия ти албум?

- На моя сайт, ще го има и на дискове. 12 песни - бавни и бързи парчета. Всеки момент ще излезе. У нас искат само да дойдат и да откъснат изпълнителите, не са свикнали да ги отглеждат. Ти се самосъздаваш, а някой те ползва. Кой ти гледа, че нещо се е засяло и е пробило път през всички бурени.



- Би ли влязла в политиката?

- Ако вляза, ще е да променя нещо. Но в политиката идеалисти не им трябват. Не съм подкупна, с пари не могат да ме спечелят и не съм им изгодна. Иначе ме канят разни партии.



- Какво трябва да се случи, за се качи български изпълнител на световната сцена?

- Трябва да е самороден талант, на който да се помогне да се развие. С маркетинг и пари. Не успях да пробия в Англия, защото рекламата е адски скъпа. Като свирех по клубовете, пишеха във вестниците безплатно. Чуваха, че сме готини - идваха да слушат, после пускаха рецензия. Не ги познавах - журналисти от "Керанг", "Мелъди мейкър", "Билборд".



- Къде обичаш да се разхождаш в Лондон?

- Апартаментът ми е близо до Риджънт парк, но сантиментът ми остава в Хайд парк, където живеех в началото.



- Кое беше най-трудно?

- Да живееш на техните обороти, при положение, че си изпуснал 29 години. Трябваше да наваксам бързо много неща. Българите в чужбина първо са пълни с проблеми, второ са много завистливи, големи са клюкари и живеят от сплетни. У нас нямам срещи с посредствени хора. А там животът ме събра с всякакви. Запознах се и с много празноглавци. Не бях в средата си - а тук съм.



- Как е дъщеря ти Куини?

- Много е любознателна, енергична. Малка е и не знам дали ще се заинтересува от музиката. Пее вярно, но сама ще избере. Когато ходим някъде и попитат: "Това детенце кое е?", тя гордо отвръща: "Аз съм дъщеря на Милена Славова".

Тя вече започна да разбира името си. Понякога се шегува: "Аз съм кралицата на Англия".



Боряна КОЛЧАГОВА, в. "Стандарт"