Интервю на МИЛЕНА БОЙЧЕВА (в. "Труд") с проф. Симеон Хаджикосев, литературен историк, професор по антична и западноевропейска литература в СУ "Св. Кл. Охридски", за разцеплението на обществото, опростачването, обезлюдяването и световната политика в патова ситуация
- Проф. Хаджикосев, последният ни разговор беше през юли 2013 г. - в разгара на протестите. Запомних вашата фраза: "Мен въобще не ме вълнува проблемът дали и кога ще падне правителството на Орешарски. Мен ме вълнува и терзае проблемът дали ще оцелее България, дали ще я има." Сега по-малко тревожен ли сте?
- Не тревожен, а по-скоро отчаян. Това е поне две степени отвъд "тревожен". Благодаря, че започвате с мой цитат, но аз сега бих цитирал великолепен млад политолог, който май не е от "правилно" мислещите - Иво Христов. За сегашната ситуация в България той казва: "В момента пребиваваме в трета национална катастрофа. Със сигурност най-тежката национална катастрофа." Мисълта му бе, че единствено някакво чудо (чудеса все пак се случват в историята) може да ни измъкне от тази дупка. И това, уви, идеално се напасва с онова, което гледах днес по телевизията - за депопулацията. Т.е. обезлюдяването, стопяването на България. Е, как да бъдем оптимисти?
- Защо се получи такава пропаст между културните пластове на обществото, които все повече изтъняват, и останалите широки обществени слоеве?
- Много е трудно да се отговори ясно и категорично на този въпрос. Първото, което ми идва наум, е, че българското общество през епохата на прехода силно се разслои социално-класово. През социализма имаше относително голяма кохерентност. Имаше голям слой от средна класа съобразно тогавашните условия. Предполага се, че бедните тогава не са били повече от 3-4%, а за висша класа изобщо не може да се говори. Имаше партийно-държавна номенклатура. Сега богаташите са 3-4%, средна класа - около 10-15%, и преобладаващата част от българския народ, която живее около чертата на бедността. Това разслоение слага отпечатък и върху начина на мислене. Богатите и тези, които живеят обезпечено, разсъждават различно от ония, които се чудят как да преживеят. Така че, ако проведем паралелен разговор с представителите на беднотията и с тези на охолната част на обществото, ще получим съвършено различен отговор на повечето въпроси. И ако все пак се интересуваме от насоката, тя е все по-голямо изпростяване на българския народ.
- В това число и богаташите?
- Разбира се. Преди 20 века римските императори са измислили великолепната формула на управление чрез Panem et circenses ("Хляб и зрелища"). Тая формула я прилага и съвременното либерално-буржоазно общество. Ето, по телевизията вървят непрекъснато най-различни формати - кой от кой по-неинтелигентен, по-глупав, по-затъпяващ. В момента ми хрумва и за т.нар. Книга на рекордите на Гинес. Ами това е анамнеза на съвременното световно общество - на човешкото скудоумие. Скудоумие е точната дума. Всякакви най-разнообразни кретенски рекорди. Сред които, разбира се, се вмъкваме и ние, българите. Тия дни гледах как в най-бедния, най-обезлюдения български град Видин, последната столица на последното българско царство през ХІV век, целият град се беше стекъл на площада, за да извърти най-дългата мартеница на света! Какво е това, ако не е скудоумие! Разбира се, хората, които участват в такива рекорди, гледат на тях много сериозно. Възможно е видинчани да станат носители на този рекорд, защото на света май само в България и в Румъния се правят мартеници... Конкуренцията е слаба.
- Къде виждате мястото на по-извисените хора?
- И тук нещата не са оптимистични. Защото едно от най-печалните завоевания на прехода е духовното разцепление на българския народ. Никога в многовековната си история той не е бил така разединен. Непоправимо и невъзвратимо. Разцепление духовно, идейно, политическо. На по-голямата част от българската интелигенция не й е уютно в България. "Правилно" мислещите са с евроатлантическа ориентация. Немалък процент от интелигенцията е с леви убеждения. И като казвам леви, не означава приобщеност към политическа партия. Просто социално ориентирани. Евроатлантистите изповядват определено антируска идеология. А ляво ориентираните не са в състояние да забравят какво българинът дължи на Русия. И като освободителка, и като носителка на православието. И при спорове тези две позиции са непримирими.
- Особено се разгорещяват около 3 март. А покрай войната в Украйна по форумите настанаха велики стълкновения.
- Не познавам форумите. За мен т.нар. фейсбук е истинският рак на модерните комуникации. Изключително отрицателно явление, което канализира духовната енергия на обществото и я отпраща в глуха линия. Отреагирва се в спорове, разпри, псувни в мрежата. Което е много жалко.
- Но не може да се избяга от него.
- Моята работа не ме прави зависим, слава Богу. Разбира се, интернет е един прозорец към света и съвременният човек очевидно не може да мине без него. Но в случая нямам предвид интернет, а социалните мрежи.
- Вие отлично помните христоматийното писмо на Волтер до Русо, в което казва, че властниците, причинили на човечеството долини от сълзи, са били велики невежи. Как кореспондира това съждение с днешната действителност?
- Никак не кореспондира. Волтер не е обичал Русо, меко казано. Не го траел, не го дишал. Те са били два съвършено различни полюса - идейно, духовно, физически, ако щете. Волтер гениално го е иронизирал в това писмо "Прочетох с интерес вашето писание ("Емил, или за възпитанието" - б.а.) и трябва да ви кажа, че аз, който отдавна съм престанал да ходя на четири крака, имах желанието да се възвърна към тази природна походка..." Волтер, Дидро, д"Аламбер, Хелвеций са били привърженици на идеята за просветена монархия... Има все пак нещо общо между двете епохи, разделени от 200 години.
- Кое е то?
- Общото е между идеята на масоните и на просветените философи за "революция отгоре". Руската "бархетна революция", "нежните революции" в социалистическите страни - всички те вървят от горе надолу. А не както във Великата френска революция и Октомврийската революция, които тръгват от долу нагоре.
- Не разбирам паралела.
- Просто сега светът от горе надолу не го управляват философите, а транснационалните монополи, които имат своите подставени правителства. Дори управленците на най-могъщата световна сила САЩ едва ли са самостоятелни в политическите си решения. Даже президентът Обама (доста по-интелигентен президент от Джордж Буш), макар и по-дълго престоял на слънце, както се шегуваше негов колега, надали може да вземе някакво съдбоносно решение. Както и бившата комсомолка Ангела Меркел. Защо? Сега светът, освен че е безнадежден в политическо отношение, е в абсолютно патова ситуация. Ето кризата в Украйна, от която няма благоприятен изход. Поради което са вързани и ръцете на Обама, и на Меркел, и на френския президент Оланд (едно джудже в сравнение с велики френски президенти като Дьо Гол), както и на Владимир Путин. Нямат полезен ход... А вие ме питате дали съм оптимист.
- Според природните науки такава ситуация не може да просъществува дълго. Все ще има някакъв изход. Човешкото общество също е вид природа.
- Така е. Но политиката в никакъв случай не е природна наука. Кой беше казал, че тя е реализация на възможностите. А пък войната, което е по-важно, е продължение на политиката с други средства. Така че в този конкретен случай няма полезен ход. Защо? Едно време двете супер сили ги сдържаше огромният атомен заряд. Вярно, оттогава много се промениха нещата. Няма го вече СССР. Русия все пак е нещо друго. Тя е в много сериозна криза, но така или иначе на всеки здравомислещ политик му е съвършено ясно, че са възможни само малки локални войни. Без употреба на ядрено оръжие.
- Кого обслужват тези войни? Кой има полза от тях?
- Вероятно някой има полза. Ако става дума за политика, мисля, че дестабилизацията в световен план (наблюдаваме го не само в случая с Украйна) е в услуга на световния N1 - САЩ. Така мисля аз. Предполагам, че не само аз.
- Но нали всяко действие ражда и противодействие? Пардон. Физиката също е несъотносима към политиката.
- Къде, какво противодействие?
- Имам предвид терористичните действия, явления като "Ал Каида", "Ислямска държава" и пр., от които западният свят е настръхнал.
- Не съм чел книгата на американския историк Хънтигтън, който предвижда, че ХХІ век ще бъде век на конфронтация между исляма и християнството. Добре е да я прочета, защото ми се струва, че напоследък тази прогноза се оправдава. Това, което наблюдавахме с безсмислената екзекуция в Париж, показва, че очевидно има някакъв латентен, трудно преодолим конфликт между двата типа цивилизации. Но това е сложен разговор. А и аз не съм специалист. Но така или иначе ми се струва, че нещата не опират само до тази показна екзекуция на редколегията на някакво мизерно вестниче "Шарли ебдо". Те имат много по-дълбочинни измерения. Видях по телевизията как в един град в Ирак тези юначаги от "Ислямска държава" влизат в музея и потрошават ценни експонати от античността. Как ще се развие този конфликт - не е ясно. Но Западът трябва много добре да разбере, че с ислямистите разговорът е различен от този с Путин, един интелигентен държавник. Докато ислямистите не бива да ги дърпат за опашката. "Да, ама у нас е разрешено - бият се в гърдите французите. - Няма нищо, с което да не можем да се подиграваме." Не може да се подиграваш с религиозните чувства на една цивилизация от различен тип. Ако се подиграваш - плащаш кръвен дан. Така е.
- Накрая да си кажем нещо по-обнадеждаващо. Даже и песимистичният социолог Иво Христов вижда светла пролука в тъмното ни бъдеще - макар и малката вероятност олигархията да се вразуми, ако осъзнае заплахата да бъде погълната от по-силните си себеподобни ...
? Право е момчето. Но въпросът е има ли светлина в тунела. Ами още древните римляни са го казали. Dum spiro spero. Докато дишам, се надявам. Говорейки такива тъжни неща, оглеждайки безрадостните перспективи пред България и пред целия свят, все пак си мисля, както е казал един поет, когото цитирам на шега: "Но животът е прекрасен!" Ето пролет се е задала, хващаме се за зелено... Аз имам своите лични планове. Чакам да излязат от печат 9-и и 10-и том на моята "Западноевропейска литература". И да не забравяме чудесното римско Dum spiro spero!
Проф.Симеон Хаджикосев е роден на 7 март 1941 г.
Литературен изследовател, критик, писател, преводач, полиглот. Специалист по западноевропейска и съвременна литература. Преподавател в СУ “Св. Климент Охридски".
Автор на повече от 30 книги и на монументалната поредица “Западноевропейска литература”, чиито 9-и и 10-и том са под печат. Те съдържат уникалното българско изследване "Ранен европейски модернизъм (1848-1914)".
Негови са мемоарните книги “Записки на конформиста” и “Записки на вътрешния емигрант”
Член на международния ПЕН клуб.
Вашите коментари