Асен Кузев е обикновено варненско момче, чийто живот се променя след екскурзия до Кувейт, където живее майка му.
Изненадващо той е арестуван на тамошно летище с обвинение за източване на над 100 кредитни карти в съучастие с още няколко българи през март 2013 година.Кузев избра да се свърже единствено с „ШОУ“, за да разкаже ексклузивно за ареста, обвинението и перипетиите, през които преминава той и цялото му семейство.
- Асене, разкажи ми какво се случи, че те задържаха в Кувейт? Преди време излезе съвсем оскъдна информация...
- Първо да кажа, че 10 месеца вече стоя в Кувейт, обвинен за престъпление, което не съм извършил! На 26 март миналата година аз и баба ми - Мария Добрева Андреева, летяхме от летище „Сабиха“ в Истанбул до Кувейт, за да посетим семейството ни там. Майка ми Маргарита Асенова Кузева работи в Кувейт от 4 години и живее там с доведения ми баща -Амар Ал Муфти, който е сириец с американско гражданство.
Причината за посещението ни беше рожденият ден на малката ми сестра Лайла Ал Муфти на 4 март. Искам да ти кажа, че това е четвъртото ми поред посещение в Кувейт. За първи път бях тук през 2012 година – от 12 до 22 януари. Вторият път, когато дойдох, беше същата година – за два дни през април. И третият път – този на 25 януари 2013 година, който промени изцяло живота ми! Тогава бях за един месец в Кувейт, като заминах на 26 февруари 2013 година. Точно заради напускането ми или по-точно това, че съм бил в един полет с тримата истински извършители на престъплението, за което ме обвиняват, бях задържан!
Мотивът е, че извършители са българи и са напускали страната със същия полет, с който съм летял, и аз и едва ли не това ни прави съучастници! Всяко едно мое посещение тук е заради семейството ми, а тукашните власти ме обвиняват в престъпление, което не съм извършил, и представят като доказателства някаква абсолютна измислица, скалъпена по невероятен начин! Това, което имат срещу мен, са две размазани снимки на някого, който според тях прилича на мен. Или по-точно, те казват, че това на снимките съм аз, при положение, че дори нямат снимка в лице! Така даже не могат да направят анализ на биометричните данни и да се докаже, че това на снимките не съм аз, а е друго лице…
- А ти познаваш ли въпросните българи, за които говориш?
- Не! Единственото, което ме свързва с тях, е, че съм напуснал страната на 26 февруари 2013 година, с един и същ самолет, с който са летели и те.
- Разкажи за самото задържане...
- Както казах, стана на 26 март миналата година, след като пристигнахме с баба ми на летището и се запътихме към гишето за попълване на документите, за да ни издадат визите. След като си подадохме документите, ми казаха да седнем и да чакаме. Седнахме и започнахме да чакаме. След около 1 час чакане вече се бях изнервил след дългия път и започнах да протестирам, а също така и да ги питам какъв е проблемът и защо трябва да чакаме толкова време. Но те отново ни казаха да чакаме. И така, около 3 часа сутринта при нас дойдоха петима полицейски служители, които ми казаха да ги последвам. На баба ми пък, която стоеше стъписана, казаха, че е свободна да напусне летището. Останах силно учуден и отново ги попитах какъв е проблемът, но те за пореден път останаха безмълвни.
Заведоха ме в една стая, където задържат нелегалните имигранти. Оттам ме преместиха в една килия, което вече силно ме накара да се притесня, най-малкото, защото не знаех каква е причината да ме задържат и изобщо – какво се случва!? Започнах да звъня на когото се сетя за помощ –
българското посолство в Кувейт, посланика ни, адвокати…
Нямаше обаче никакъв отговор, защото часът беше вече 4 сутринта. След няколко часа при мен дойде доведеният ми баща Амар Ал Муфти, който също беше шокиран от случилото се. Все пак ме успокои, че е станала някаква грешка и всичко ще се оправи. Каза ми, че в 7 часа, когато дойде адвокатът на семейството ми, всичко ще е наред и ще бъда свободен.
Около 9 часа все още бях в същата килия и чаках. Тогава при мен дойдоха някакви следователи и ми казаха, че ме местят в следствието, където ще бъда запознат с причината за задържането ми. Оковаха ме с белезници и така ме закараха там. В следствието видях майка ми, там също беше и българският консул - Димитър Димитров, както и адвокатът на семейството ми - Ахмет Ал Рашейди. Влязохме аз, адвокатът ми и консулът в една стая, пълна със следователи, които извадиха някакви документи. Оказа се, че те съдържат обвинението срещу мен.
Показаха ни няколко снимки на някакъв човек, който седи пред банкомат, и ме попитаха дали това съм аз. А снимките бяха толкова неясни, че даже не може да се идентифицира лицето на човека. И тогава вече ми казаха, че при последния си престой в Кувейт съм бил извършил престъпление от рода на финансова измама с банкови кредитни карти, заедно с още двама българи с имена Иван Пламенов и Иван Христов. Въпросните лица аз не познавам, никога не съм виждал и по никакъв начин нямам каквато и да била връзка с някого от тях!
- Къде са направени всъщност тези снимки?
- Снимките от престъплението са направени от видео камери на банкоматите, не знам точно къде се намират те. Това е станало на дати между 21 февруари 2013 до 26 февруари същата година. Правени са по-различно време на денонощието. При всички положения, за някои от снимките имам алиби и свидетели, с които съм бил по същото време, когато са били снимани извършителите на престъплението.
Независимо от това, ни изпратиха при прокурор за разпит. Когато отидохме при прокурора, се оказа, че не мога да бъда разпитан без присъствието на преводач, който да е лицензиран в Кувейт. Затова на същия ден ме затвориха в следствен арест към затвора, докато не намерят преводач. Искам да ти кажа, че
преживяването беше ужасно
защото още през първата нощ в затвора бях жестоко малтретиран. Не знам колко дълго беше, но ми се стори, че ме бият цяла нощ! А целта беше да призная нещо, което не съм извършил. След четири денонощия се оказа, че не могат да намерят преводач и да превежда се зае българският консул. Той още на първия ден си предложи услугите, за да може веднага да се разреши случая, но кувейтските власти отказаха. Явно, за да бъда изтезаван в затвора... Иначе просто не мога да си го обясня…
Когато ме изведоха от затвора за разпит при прокурора, адвокатът ми каза, че мога да бъда освободен под гаранция на стойност 24 000 евро и глоба от 1000 евро. Тогава майка ми взе назаем пари от зетя на втория ми баща. Впрочем, доведеният ми чичо Хасан Ал Султан помогна и плати гаранцията още на същия час.
На разпита ми зададоха три въпроса: бил ли съм в уречения час на това място, познавам ли Иван Пламенов и Иван Христов, и аз ли съм човекът на снимките. Отговорът ми беше категорично „не“ и на трите.
След като разпитът приключи, бях освободен под парична гаранция, без право да напускам страната. Тогава адвокатът ми каза, че са назначили дата за дело - 22 ноември 2014 година, когато трябва да се явя пред съда. А ме разпитаха на 31 март 2014 година! Тоест – това означаваше, че трябва да стоя там 7 месеца. Помолих адвоката да се опита да изтегли датата по-рано, като той успя и изместиха делото за 16 юни миналата година.
- И какво се случи тогава?
- В деня на делото влязохме в залата и съдията ми зададе същите въпроси, които прокурорът ме беше питал. Отговорът ми беше същият: не съм бил на това място, не познавам тези хора и не съм аз на снимките. Така, както е истината! След това адвокатът ми представи защитата ми в писмен вид и с това заседанието приключи. Назначиха дата за следващото заседание на 22 септември 2014 година. Адвокатът ми обаче отново успя да се пребори за по-ранна дата, защото ние искахме колкото се може по-бързо да приключи този абсурд!
Така на 18 август се оказа, че съдията-докладчик е в отпуск и се яви някакъв негов заместник. Той изиска от адвоката ми да представи документ, че другите заподозрени не са в страната и отново отложиха делото – за 22 септември 2014 година. На поредното заседание, което беше и третото четене на случая ми, адвокатът ми представи изискания от съдията документ, а именно - че заподозрените Иван Пламенов и Иван Христов не са в страната. Съдията каза, че разделят случая от мен и другите заподозрени и отново отложиха делото с нова дата - 10 ноември 2014 година. Тогава отново го отложиха, този път за 24 ноември. Тогава съдията трябваше да каже:
виновен или невинен
Но понеже не е прочел случая, становището му беше, че според него аз съм виновен! Мотивът – защото вярвал на криминалното следствие. И все пак каза, че делото не е в неговата компетенцията и го прехвърли на друго съдилище.
И сега чакаме от два месеца да се насрочи дата, на която ще се види какво ще става. А ние вече имаме всички доказателства – именна, данни и т. н. на останалите заподозрени, както и на този, за когото ме мислят! Аз, първо, имам алиби, защото по време на извършването на престъплението доведеният ми баща имаше рожден ден и бях в къщата на чичо ми с цялото семейство. Около 15 души кувейтци, които могат да потвърдят това. А на 25 февруари, когато са направени тези снимки, бяхме на гости в една от лелите ми, отново цялото семейство.
През другото време не помня къде съм бил, но и няма как да изкараме записи от камери, защото те се пазят 6 месеца. А оттогава са минали вече 2 години. Нямаше как по-рано да направя нещо в тази посока, защото разбрах, че съм заподозрян в престъпление едва след като кацнах на летището в Кувейт на 26 март 2013 година и ме задържаха.
- Каква е сумата, която е източена от банкоматите от карти?
- Откраднатата сума, която всъщност ние я платихме като гаранция, е 25 000 евро. Най-тежкото наказание, което предвижда законът за това престъпление, е до 7 години затвор. Единственото, което знаят за мен, е това, че съм бил тук и казват, че съм бил заедно с тях. Но даже не са си направили труда да запознаят българските власти със случая. Аз даже исках от посланика да се свърже с Интерпол и да започнат съвместно разследване. А ние направихме собствено разследване и
успяхме да разберем кой е човекът, с когото са ме объркали - казва се Делчо Делчев и е от Стара Загора, както и останалите двама
На практика в самолета, когато сме заминавали, сме били 180 пътници, от които само четирима българи. А за отиването си в Кувейт, тези тримата са закупили билетите си от Истанбул, от едно и също място, само че на различни дати. Първият си го е взел на 15 февруари 2013 година и е летял на 18-ти.
Вторият го е взел на 18-ти и е летял на 19-ти, а третият – закупил на 19-ти и летял на 20-ти. А моят билет е купен по интернет и на 31 февруари предишната година и летях от София, транзит през Истанбул, за Кувейт.
При заминаването, когато незнайно как ни свързват. Когато съм напуснал страната, съм минал през чек-ин в 12,42 часа, а тези тримата са минали един след друг – във 1,25, 1,26 и 1,27 часа. А що се отнася до снимките, за които казват, че аз съм на тях, имат час, когато са направени на чек-ин, преди да напуснат страната. И там часът е 1,34, което е невъзможно, след като на компютъра показва, че съм минал чек-ин 1 час преди да са направени самите снимки! И на тях са трима души заедно, един след друг, точно както показва компютърът – че тези тримата са и минават чек-ин един след друг. Да не говорим, че единият от тях си е качил снимки във Фейсбук, които си е направил в Кувейт. Но разследващите тук вече са затворили случая и не правят нищо, защото са сметнали, че всичко е приключено за тях.
- Как успя да се сдобиеш с цялата информация?
- Всичко открих сам, с помощта на някои познати. Аз този Делчо го открих през турските авиолинии. Помолих да разгледам списъка с пътниците в самолета, защото бях сигурен, че има и друг българин, който е бил с Иван Христов и Иван Пламенов. Именно заради този човек аз сега съм в това положение!
- Как си ти всъщност през всичките тези месеци, заточен в Кувейт?
- Ами доста неща ми коства цялата тази история.
Загубих работата си, годеницата ми ме напусна…
Да не говорим, че още в началото от стреса припаднах на няколко пъти. Побеля ми косата, в буквалния смисъл, а брадата ми оплешивя на няколко места! Ходих на лекар и ми поставиха диагноза алопеция вследствие на стрес… Но ми е най-болно, че това абсурдно задържане се отрази изключително негативно на майка ми. Горката жена, какво трябваше да преживее!… И още го преживява. Но вече и тя претръпна, след 10 месеца чакане. Като ме задържаха, решихме да скрием от роднините ми какво става, за да не се тревожат излишно.
Дядо ми обаче видял по телевизията и получи мозъчен кръвоизлив! Беше в болница доста време, едва оцеля… Истината е, че всички преживяхме голям шок и бяхме много уплашени от случилото се. Аз все още не мога да спя по цели нощи! Какво ли не преживях през последните 10 месеца, че даже вече не знам още какво може да стане!…
Гледам да не драматизирам много, защото все пак съм на свобода и не чакам процеса в затвор, но съм потресен от българското отношение по въпроса - никаква подкрепа и даже никаква заинтересованост по отношение на случая ми! Наистина се надявам тукашните власти да разберат, че държат вече 7-ми месец невинен човек не в затвор, но така се чувствам, след като не мога да напусна страната или по-точно да се върна у дома, и все още чакам дело и произнасяне на решението на съда. Но си мисля, че без намесата на България по казуса те могат да си отлагат колкото си искат и едва ли не да ме изкарат виновен...
Интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ, БЛИЦ
Вашите коментари