Доц. Христо Кожухаров, председател на Българската психиатрична асоциация  пред в. "Труд":

- Защо пие българинът, доц. Кожухаров?

- Този, който посяга към чашката, не го прави заради един повод. Можем да разделим причините на биологични - т.е. генетични (при част от хората има заложена предразположеност към алкохола), на второ място са психологическите - човек пие, за да забрави преживяване или за да си достави емоция. На трето място са социалните фактори - някои българи пият, просто защото около тях се пие, защото е легално и лесно достижимо.

- Как индивидът, на когото му липсва нещо, смята, че алкохолът може да му го даде?

- Когато му липсва нещо, най-общо човек е фрустриран - не са задоволени важни за него потребности. Тогава той се опитва да си осигури незадоволените нужни - примерно не е постигнал очертания от представите си живот, не получава заплатата, която иска, не е на общественото положение, за което е мечтал, не е изградил искания личен живот или няма приятели, каквито желае. За всичко това трябва да се влагат сериозни усилия и се изисква последователност, нещо, което липсва на българина. Тогава заложеният в традициите ни алкохол (ние сме възпитани с него) се явява близо до нас и лесно посягаме към него. Още повече, че е евтин, а нерядко се произвежда от нас самите. Така чрез алкохола, поне привидно в началото, употребяващият го си доставя желаните емоции, които иначе няма. Постига удовлетворение, удоволствие и еуфория, не се чувства самотен, не му е нужно да контактува с хората или ако се налага - отпадат част от психологическите му бариери. Всички знаем как питиетата превръщат събеседниците в по-разговорливи и контактни.
Заради всичко това българите посягат към пиенето. Да не говорим, че подобно решение не се укорява от обществото.

- Стъпвайки на практиката от работата си със зависими, мислите ли, че ние пием повече или не в сравнение примерно с французите, които не сядат на масата без вино?
- Според статистиката за ЕС ние сме в златната среда. Начело по не напълно обясними причини излязоха унгарците, които преди доста години - още по социализма, бяха на първо място по самоубийства. Като че ли те разрешиха този проблем, но сега виждате коя класация оглавиха. Безспорно част от причините са свързани с психологията на народа. След унгарците очаквано са англичаните (на Острова наистина се пие), а след тях са скандинавците заради по-малкото слънцеогряване, отдалечеността и самотата, заради по-тежкия живот. Следващо място заемат балтийските страни. България е след тях. Аз обаче не съм убеден доколко данните са обективни, със сигурност това е видимата част на "айсберга". Отдолу има "скрито пиене", има и домашно производство на алкохол, което не е отчетено, а така нашите резултати са снижени. Що се отнася до французите - те пият повече вино, тъй като бирата и твърдият алкохол при тях са скъпи. Още нещо - при тях е създадена култура на пиене, която върви заедно с хубавата храна и комуникацията. Докато нашата консумация е много по-различна - ние повече залагаме на твърдия алкохол.

- Българките по-често ли обръщат чашите?
- В последните години категорично имаме по-голямо търсене на помощ от жени, които прекаляват с алкохола. Едното обяснение е, че наистина пият повече, но според мен - те по-често търсят помощ, за да загърбят пиенето. Докато при мъжа то е част от мачовския имидж на българина. А към него нашенецът се тласка от малък. Сетете се как близките казват на момченцето да пие, за да са му румени бузките. После мотивът е, че мъжете са силните, не показват емоциите си, затова консумират алкохол и дори се награждават с бутилки, когато излизат с приятели.
Съвсем не сме така толерантни обаче към пиещите българки. По тази причина жената търси помощ при специалист, когато вече има тежки проблеми, засягащи функционирането на организма. Например, когато вече надига бутилката в работа, а това води до дисциплинарни санкции, когато не може да изпълнява задълженията си на майка и съпруга в семейството. Българската жена също пуши много, пак заради настъпилото равенството между половете и маскулинизирането на дамите.

- Кои са уязвимите групи българи, които по-лесно се подхлъзват и по-трудно устояват на алкохола?
- На първо място са тези, които имат и друго разстройство, без значение дали е психично или соматично (б. р. телесно). Част от пациентите, които са със сериозни физически болести, консумират алкохол, за да ги притъпят. Уязвима група са и хората с невротично разстройство (като тревожното или биполярното психично разстройство, депресията). Много важно е в какво семейство е израстнал бъдещият злоупотребяващ. Ако във фамилията му пиенето е част от рутината, теоритично възможни са двата изхода. Единият е тотално отричане на "ритуала" - тъй като се е стигало до агресии или други проблеми, наследниците не пият. Вторият е несъзнателно отричайки проблема на родителите си, хората се идентифицират с него и стават зависими. Тоест причините са не само генетични, но и психодинамични. Повече пият самотни или станали самотни хора, жените, които имат често безсъние и ползват алкохола като лекарство, но от "медикамент" той се превръща във втора диагноза след тревожния синром. Често пият и хората със сериозно заболяване - например рак и др. Правят го дори диабетици, макар да е абсолютно противопоказано. Поредната рискова група са хероиновите наркомани, които са минали през метадонови програми, но след тях повишават толеранса си към алкохол. Така започват да пият такива количества, които изумяват дори нас, специалистите. Някои стигат до литри на ден.

- На какви тенденции се натъквате през последните години сред зависимите пациенти?
- Приемаме българи, които вече са във фаза на тежко физическо и психическо увреждане. Част от тях имат алкохолна деменция, други са с алкохолна депресия или полиневропатия, с много тежки физически увреди, засягащи стомашно чревния тракт като панкреатит, язви, кървене. За съжаление тези проблеми не водят злоупотребяващия до съзнанието за болест и той не прекратява консумацията. Друга тенденция е, че все повече пациенти пристигат при нас в състояние на алкохолен делир, които са силно дезориентирани и получават зрителни халюцинации. Увеличават се случаите и на алкохолна епилепсия (до припадъци се стига заради употребата на алкохол, а в даден период - и ако липсва такава).

- Кой стига чак до алкохолен делир?
- Алкохолният делир е късно усложнение при зависими пациенти. Трудно може да се предвиди кога настъпва, но обикновено протича вечер. На тези хора им се привиждат различни неща, смятат се за застрашени, виждат субекти или животни, които искат да им направят зло, нерядко чувстват, че нещо ги полазва. Понякога отключват параноидни психози - смятат, че са обект на преследване.

- Като при шизофрениците?
- Да, има такъв симптом, но не точно. Докато зависимият от алкохол е дезориентиран за време и място, шизофреникът е ориентиран.

- Казахте, че много българи пият от самота. Все по-често у нас, като в САЩ, виждаме сами хора на маса в ресторанта, сами по празниците. Защо този синдром се развива?
- Защото сме толерантни към него. Ако заведението работи в само в определени дни, ако се сервира алкохол само в определени часове или ако в ресторанта можеш да поръчаш само първото или второто питие от масата, а след третото трябва да ходиш до бара (т.е. да си в състояние да станеш и да го поръчаш), каквато практика има в скандинавските страни и САЩ, ако са приложени тези външни мерки и има контрол, тогава може би картината у нас би изглеждала по друг начин. Пак казвам - ние, българите, сме толерантни към цигарите и алкохола. Ако някой се качи пил в колата, колко негови приятели ще го спрат, ще му вземат ключовете или ще се обадят на семейството му, за да предотвратят евентуален инцидент? Малцина. Такава е културата ни. От млади мамим държавата, полицията, казваме гордо - "Няма да ме хванат. Пих и карах"... Уви, алкохолизмът е проблемът, който само специалисти като мен, не могат да разрешат. Колкото и добре да сме обучени.