Софи Оксанен е родена на 7 януари 1977 г. във Финландия. Дете e от смесен брак, баща й е финландски електротехник, а майка й - инженер от Естония.
Според световната критика именно Оксанен прави най-големия международен пробив в литературата през последните години. Книгите й са издадени на повече от 40 езика и са спечелили почти всички големи литературни награди („Чистка“ и „Когато изчезнаха гълъбите“ са преведени и на български от издателство "Персей"). Тази седмица писателката беше гост на Софийския литературен фестивал, който се провежда в рамките на традиционния Международен панаир на книгата в НДК.
- Софи, два-три дни прекарахте в София, срещахте се с читатели - какви са първите ви впечатления от страната ни?
- О, имах само половин час за разходка по улиците. Хубаво е, че все пак си нося зимните обувки (смее се). Иначе много ми харесаха вашите зеленчуци - прекрасни са, при това през зимата. У нас внасяме от Испания, дълго пътуват и не са така вкусни.
- Обикаляте целия свят - различни ли са читателите ви в различните страни?
- Да, разбира се. Най-голямата разлика е между хората, които са имали личен опит от живота си в тоталитарна система, и тези, които са родени в демокрация. В страните, където имат пресни спомени от тоталитарното минало, не е необходимо да им се обяснява какво е цензура или колхоз.
- А къде ви изненадаха най-много?
- Може би в Исладния, където бях на литературно четене в разгара на икономическата криза. Всички говореха само за нея, затова се питах защо, само това ли ги вълнува. Направих връзката с моята Естония (майката на Софи е естонка, бел.р.) - как е изглеждала през 40-те години след големите чистки, по-късно, когато е в СССР, и как изглежда сега - и си дадох сметка, че днес страната е абсолютно различна. Попитах читателите в Исладния на какво се дължи икономическа криза при тях, а те ми отвърнаха: “Ами нашият народ ни подведе. Ние някак си не успяхме да преодолеем трудностите и затова хлътнахме надолу.” Ето, това ме изненада много. В Мексико също бях много изненадана - мислех, че мексиканците не знаят за съществуването на Естония. А се оказа, че те не само знаят къде е тя на картата, а и че сме много малка държава до един много голям съсед, точно както са и те (смее се).
- Как мислите, превърна ли се светът в глобално село, както предричаха футуролозите от края на 80-те и началото на 90-те години?
- “Село” звучи като малко, идилично местенце, уютничко едно такова. А аз не смятам, че светът е много уютно място в момента. Има толкова кризи, войни и конфликти. В същото време имаме пряк достъп до информация, какъвто никога не сме имали преди. Тъжното е, че независимо от целия човешки прогрес в света има толкова много конфликти, които се основават на невежеството.
- Казвате невежество... Вие сте дете на майка естонка и баща финландец - доколко този факт повлия на детството и формирането ви като писател?
- Може би имах късмет, че успях да видя и двете системи. По едно и също време, и отвън и отвътре - това е много добър фактор за оформянето на един автор.
- Пишете за любов, но смесвате романтиката с исторически факти от времето на Втората световна война - защо е важно за вас това?
- Просто защото не би трябвало да има войни. Постигнали сме такъв огромен напредък в Европа - свобода и достъп до информация, здравеопазване, образование, отишли сме толкова напред, че войни просто не трябва да има. А използваме такива брутални начини да общуваме помежду си.
- Домашното насилие и трафикът на жени са сред основните проблеми на съвременния свят, има ги и във вашите книги. Проблемът обаче си остава. Защо според вас е така?
- Според мен, докато има икономическо неравенство, докато има по-богати и по-бедни страни, трафикът на хора няма как да се изкорени. Докато държавите от Източна Европа не достигнат нивото на социални придобивки и реализация на страните от Запада, винаги ще има хора, които ще искат да избягат натам, и такива, които да се възползват от това тяхно желание.
- Доколкото знам, образованието във Финландия е на много високо ниво. Какво е обаче отношението на управляващите към националната култура? У нас имаме проблем с това...
- Да, чух за проблемите ви тук. Уверявам ви, ситуацията във Финландия не е същата, но въпреки това, сравнено с другите скандинавски страни, при нас положението не е така розово. Като цяло парите идват от джоба на данъкоплатеца. Единствено книгоиздаването е самостоятелен, самодостатъчен, финансово независим бизнес. Поставен е изцяло на икономическа основа. Докато всичко останало - театри, опера, балет, симфонични оркестри и т.н се субсидират от държавата.
- Какъв процент от държавния бюджет се отделя за култура?
- Не знам точно. Но ние имаме и частни културни фондации, които примерно субсидират финландската литература. Не са толкова богати, колкото са шведските, които за пример за нас, но дават добри пари. Имаме и т.нар. държавни стипендии, които са за писатели, докато творят нещо. Те са в размер на 16 000 евро, които могат да се отпуснат за половин, една, две, пет или десет години - сумата е една и съща, въпросът е как ще се разходва. Имахме система на държавни целеви помощи за писатели в продължение на 25 години, но след това я премахнаха. Истината е, че човек заспива на тези пари и не си дава труда да публикува нещо.
- Ще ви задам въпрос, който зададох и на норвежкия ви колега Томас Енгер. Представата ни тук за скандинавските страни е като за нещо бяло, спокойно и красиво, но в книгите и медиите на тези държави четем за много убийства и самоубийства. Според вас какво се крие зад красивата външност на Севера?
- В северните държави няма икономическа престъпност, породена от бедност - обири, джебчийство и т.н. Но имаме много ясно изразена престъпност, свързана с насилие. Във Финладния имаме два пъти по-голям процент на домашно насилие, отколкото в Швеция. Може би нямаме толкова много убийства в резултат на организирана престъпност, но имаме битови престъпления. И високият им брой се дължи на големия брой огнестрелно оръжие сред населението. Процентно, изчислено на всеки 100 души, сме на нивото на САЩ. Може би е така, защото всички оръжия са регистрирания, но убийствата са факт.
- Явно задължителната регистрация на оръжията не пречи на някои от собствениците им да ги използват с лоши намериния...
- За съжаление - да.
- Да сменим темата - знаете ли, че в България има паметници на загинали финландски войници?
- Не, наистина ли?!
- Да. В края на ХIХ век, през 1877 г., България все още е под турско робство, на територията ни се води война между Турция и Русия, в чиято армия има и десетки хиляди фински войници. Мнозина от тях например загиват при тежката битка за Плевен и имената им днес са изписани върху паметни плочи...
- О! Никога не съм чувала за това!
- Обичате исторически факти - приемете го като подарък, може би идея за следващ роман...
- Ще видим, това е интересно да го знам.
- Какво според вас означава да си модерен писател?
- Боя се, че не бих могла да обобщя, тъй като представлявам един малък език. Не мога да изразя гледната точка на автор, който използва един от големите световни езици като средство за писане и изразяване.
- А каква е червената лампичка, която винаги трябва да свети в главата на писателя днес?
- Да пише, наблюдавайки света - това е тежък 24-часов труд.
- И наблюдавайки света, как изглежда той през декември 2014 за Софи Оксанен?
- Мисля, че 2014 е повратна, защото би трябвало да е отворила очите на много западни и северни държави по отношение на съвременна Русия. Знаците бяха на лице през последните няколко години. Но Западът предпочиташе да държи очите си комфортно затворени и да имитира някакъв вид приятелство с Русия. Свидители сме на съвсем видимо завръщане на руския империализъм. Може да звучи тъжно, но е вярно.
Виолета Цветанова, в. "Труд"
Вашите коментари