Чавдар Трифонов е роден във Варна през 1975 г. Председател е на сдружение „Възход за Варна” и управляващ директор на компании-лидери в земеделския бранш - „Севан” и „Хранекспорт”.
На извънредните кметски избори миналата година във Варна той беше приятната изненада - съвсем малко не му достигна да участва на балотажа. Демократ по убеждения, Чавдар Трифонов никога не се е занимавал с политика, но винаги е имал мнение за случващото се в обществото. Завършва Математическата гимназия „Д-р Петър Берон” и Икономическия университет в града. По-късно специализира в чужбина. Като истински варненец служи във Военноморска база Варна. След трагедията, която сполетя Аспарухово на 19 юни, той се включи като доброволец в разчистването и като дарител във възстановяването на квартала.
- Г-н Трифонов, предстоят избори. Първо парламентарни, после местни. Ще се кандидатирате ли за кмет на Варна отново?
- Смятам, че винаги съм бил последователен и принципен в поведението си и в комуникацията. Така че след като съм казал веднъж, че ще го вървя този път, отговорът е – да. Ще се кандидатирам за кмет на Варна! Ще бъде дълго бягане, а не спринт.
- А получихте ли покана да водите или да участвате в депутатска листа за парламентарните избори?
- Подобни разговори имаше. Не мога да кажа, че е било покана, но разговори имаше. Винаги съм бил категоричен, че това, което знам, мога и искам да се занимавам, е местната власт. Там са ми силите и там мога да бъда максимално полезен на Варна и варненци. Затова ще се боря за кметския пост. Не считам себе си за достатъчно готов за законодател и нямам за цел да вляза в политиката на всяка цена.
- Напоследък се случиха разтърсващи събития и във Варна, и в държавата. Да обсъдим първо банковата криза! Според Вас, реагираха ли адекватно политиците и институциите в България?
- Кризата започна с атаката към Корпоративна търговска банка и последвалото поемане на контрола в институцията от страна на БНБ. Това си беше чиста проба саморазправа между бивши корпоративни и политически партньори. Съвсем безотговорно политици, бизнесмени и управляващи отвориха кутията на Пандора. За наша радост, към днешния ден успяваме да удържим ситуацията. Създалата се миналата седмица паника около Първа инвестиционна банка, е изключително показателен признак за разклатеното доверие в държавните институции и в политиците, че могат и искат да се справят с кризата. Допълнително масло в огъня наляха непремерени изказвания от страна на политици, които преследвайки тесни лични и партийни интереси, представиха състоянието на финансовата и банкова система като много по-влошено, отколкото е. Добре е, че тези процеси бяха овладени и накрая стигнахме до единна позиция на всички политици и институции в България за това, че банковата система е стабилна и финансовото състояние на страната е много добро.
- А от кризата във Варна с пороите, причинили жертви, имаше ли опити отделни политици да се възползват?
- Не мога да твърдя, че е имало опити за възползване. Ясно е, че повечето от обществено активните политически фигури минаха през района на бедствието, снимаха се в калта, някои помогнаха, кой с каквото може. Проблемът не в това дали някой може да яхне кризата, а дали всички институции направиха достатъчно, за да я овладеят. Дали реагираха максимално бързо и адекватно. Моето мнение е - не!
- Вие участвахте като доброволец във възстановяването на Аспарухово. Координацията между институциите беше ли на необходимото ниво?
- Целият екип на сдружение „Възход за Варна”, както и много доброволци, участвахме във възстановяването на Аспарухово. И всеки помогна с каквото може – с труд, с техника, с лични финанси, с транспорт, с храна и вода. Ринахме кал, рамо до рамо с пострадалите – с гребла, с лопати и дори с части от мебели… Благодаря на всички, които се включиха! Не го правихме за камерите, а за хората там. Защото никой не е застрахован от подобно нещастие. Утре може да се случи на мен, на вас или на мой близък. Тогава ще разчитам на същите хора, на които до вчера помагах. За съжаление, общото ми впечатление беше, че организацията на дейностите в Аспарухово не беше на необходимото ниво. Много енергия се изхаби в опити за координация между отделните групи доброволци и институциите. Нямаше общ план, нямаше единоначалие - както в първата нощ след бедствието, така и през седмицата след това. Трябва сериозно да се ревизират, разучат и изпитат плановете за реакция при бедствия и аварии.
- Според Вас, конкретно кой трябваше да направи тази организация?
- Трябваше да я направи стопанинът на район „Аспарухово” в лицето на Община Варна. По закон, кметът на общината е отговорен, както за превенцията, така и за организирането и координирането на спасителните и възстановителни дейности. Категорично кметът не се справи с тези си задължения и за съжаление, освен на природното бедствие, станахме свидетели и на административно такова. Липсваше ясно формулиран и оповестен план за дейностите. Колкото и да се харесва на хората и на медиите, мястото на кмета не е в наводнените улици и къщи, облечен съвсем неподходящо за ситуацията, а в щаба, откъдето създавайки стройна организация, ще бъде максимално полезен на варненци. През дните след бедствието организацията се подобри, но все още не е задоволителна. Например, ставаме свидетели на акции по евакуация, комисии минават да правят оценка на щетите и т.н, и всичко това става в обстановка на хаос. Хората не знаят каква е процедурата, уведомяват ги с мегафони от автомобили, по стълбовете се разлепят заповеди, чието юридическо съдържание въобще не искам да коментирам. Можеше информацията да се поднесе много по-ясно и достъпно до хората. В края на краищата и медиите не служат само за пиар. Можеше в тях да бъдат обявени не само конкретните дейности по райони, но и сроковете, плюс отговорниците. Всичко това е въпрос на организация.
- А можеше ли въобще да бъдат избегнати и едната, и другата криза?
- Разбира се. Въпреки, че са съвсем различни. В основата на кризата в Аспарухово е природно бедствие. Колкото до причините за това как обилният валеж прерасна в катаклизъм, отнел човешки животи, мисля, че те са ясни на всички. От много години никой не е обръщал внимание на свлачищата, незаконните строежи, нерегламентираните сметища, изсичането на горите – всичко това създаде предпоставки за една „перфектна буря” и съответно видяхме печалния резултат.
А банкова криза всъщност няма. Има разпадаща се държавност и липса на доверие в институциите от една страна, както и разчистване на бизнес и политически сметки, което повлече една от най-големите по активи банки в страната.
- Да се върнем отново към местните избори. Вие се кандидатирате за кмет, но кметът управлява заедно с институцията общински съвет. Как смятате да работите със съветниците, за които се предполага, че повечето ще са същите. И ще подкрепите ли листа с кандидати за общински съветници още преди изборите?
- Първо, силно се надявам следващият общински съвет да работи по-добре, да загърби тесните партийни и корпоративни сметки и така да се ползва с по-високо обществено доверие. Не сме решили още дали ще има наша, гражданска листа от кандидати за съветници. Много вероятно е да имаме такава.
- Това е новина!
- Нямаме окончателно решение за това. Този въпрос предстои да бъде решен в следващите месеци и засега говорим по-скоро за идея. Но във всички случаи се надявам следващият общински съвет, кметът и администрацията да бъдат отговорни и грижливи стопани на града.
Разговора води: Антон Луков
Вашите коментари