Г-н Симеонов, как ще коментирате днешната пресконференция на Сергей Станишев и намерението му за разговор с партньорите и останалите политически сили за предсрочни парламентарни избори?
Първан Симеонов: именно, кога ще са предсрочните парламентарни избори. Но въпреки това, горе-долу се очерта визията на г-н Станишев и тя е за есента. В известна степен дори по-рано от това, което ДПС предложи.
Стана ли по-ясна политическата ситуация в страната след двете пресконференции: на ДПС и на БСП?
Не, не стана по-ясна ситуацията и поради тази причина заради това, че нямаше ясен отговор. Имаше само стесняване на рамките, но и по друга причина – Станишев смени темата. Хвърли въпроса за задължителното гласуване, като своеобразно разлайване на кучетата в друга посока. Но генерално, за да обобщим, БСП сваля гарда или поне Станишев сваля гарда и явно ще се върви на избори още тази година. Тоест като че ли отпадна възможността БСП да пробва да удължи престоя си във властта.
Сергей Станишев изведнъж реши, че е редно да има задължително гласуване. Това беше ли послание към ДПС, че са по-малки в коалицията?
Едва ли го е решил изведнъж. С това той постигна три неща. Първо – протакане, например докато се реши въпросът за неговата лична политическа съдба и продължението на неговата лична политическа биография. Второ – смяна на темата, което даде малко глътка въздух и смени въпросите на журналистите и темите за коментар в медиите. И трето – това беше действително опит за натриване на носа на ДПС по една проста логика и тя е всяко задължително гласуване или всяко насърчаване на гласуването вдига активността и олекват партиите, които разчитат на твърди гласоподаватели, контролирани и т.н. Само че тук трябва да се направи едно много важно уточнение. По този начин Станишев казва на ДПС: „Не вие ще решавате, защото ние можем да се разберем с всички останали и без вас”. Вие виждате, моментално подобна теза защитиха и ГЕРБ и „България без цензура”. Референдум с подобно предложение предлагаше и самият президент. Тоест БСП каза: „Вие сега ще се опитвате да бъдете балансьори, от вас да зависи властта в България, но ние пресичаме тези ваши планове”. Това всъщност каза Станишев. Тази пресконференция в известна степен беше насочена не толкова към това, БСП да даде ясна хронограма, както стана модно да се казва, колкото БСП да се опита, да опровергае наложилото се мнение, че ДПС диктува. Мен, ако питате обаче, един такъв ход е доста рисков и за самата БСП, защото задължително гласуване и всичко близо до това ще намали относителната тежест и на самата БСП. Бих казал, че поведението на Станишев е от типа „добре потъваме, но ще потъваме тогава заедно”. Аз не виждам как задължителният вот би работил за БСП. Напротив, той обрича БСП на неприятна перспектива и във връзка с това си мисля, че не толкова БСП има план в момента какво да прави. Напротив, БСП е дълбоко развълнувана и не е ясно, какво ще се случва. Станишев има план и този план е по-скоро за лично политическо оцеляване, най-вероятно в Европа.
Фокус: При едно задължително гласуване, ще се повиши ли националистическият вот?
Първан Симеонов: При едно задължително гласуване може да се случат всякакви уродливи явления. Първо – трябва да кажем, че изключително спорна е самата теза, дали недоверието към политическата прослойка и институциите се лекува със задължения. Tова е все едно някой да го задължиш да обича политиците си и да избира измежду тях. Подобни ефекти са наблюдавани в Западна Европа. Това ще се изрази и в хаотичен вот, защото една хич немалка част от гласуващите ще казват, че ще избират буквално в последния момент. Това може да предизвика протестно гласуване и поява на политически образувания от типа на това, което излезе в Италия – Бепе Грило. Тъй като са задължени по някакъв начин да гласуват, хората ще търсят опция срещу всички. Във връзка с това е възможно това, което вие казвате. Вие го наричате националистически вот, но аз бих го нарекъл евентуално радикален, популистки. Той може да бъде и националистически и крайно социален, но все така антисистемен по своята същност. Не на последно място задължителното гласуване като въпрос отваря „кутията на Пандора“, защото ние една година в условията на протести слушаме всякакви такива брожения – променете Конституция; мажоритарно гласуване; намалете броя на депутатите; сега задължително гласуване. Това всичко са процедурни, а не съдържателни решения. Проблемите на България са съдържанието – политическото и икономическото, а не във формата. Проблемите са в българската икономика. Всичко останало е заблудата, че с някакви процедурни решения ние можем да променим основния проблем. Той е в това, какво произвеждаме, какъв е демографският потенциал на нацията, има ли стойност, какви са доходите? Това е основният проблем и никакво на света задължително гласуване, мажоритарен вот, нови конституции и подобни „заклинания” няма да го решат. Затова аз много се притеснявам от новото отваряне на този дебат. За мен е хиляди пъти по-добре основните политически сили да се разберат в някаква по-широка коалиционна формула за конкретни икономически, оздравителни мерки, а не в момента да променяме цялостния политически модел на страната. Аз лично смятам, че е възможно част от самата БСП да се осъзнае, че това би работило срещу нея и да се противопостави. В същото време обаче се опасявам, че повечето политически играчи ще видят в това конюнктурни политически ползи и ще тръгнат в тази посока, а тя е опасна.
Понеже споменахте за хаос, който би могъл да настъпи сред избирателите при едно задължително гласуване, дали ако то се въведе, ще увеличи бюджета за разходи на партиите? Все пак видяхме, че на изборите за Европейски парламент е имало такива сигнали за купуване на гласове.
Твърде възможно е то да увеличи бюджетът за правене на изборите, защото ще трябва да се финансира администрация, която да следи за това, да прилага, да глобява и не ми се мисли, това е страничен проблем за българското общество. Това е имитиращо решение,. Боя се обаче, че то ще се хареса на основните политически сили. Не знам, колко ще се хареса на хората.
Дали гражданите ще възприемат идеята да бъдат задължени в подкрепа на партиите?
Имаше такова предложение от президента и ние тествахме всичките. Генерално трябва да кажа, че през пролетта (месеците март и април) единият месец 49 на сто, другият малко по-малко, но близо половината от хората казаха, че подкрепят провеждането на национален референдум по въпросите дали да има електронно гласуване, мажоритарен елемент и задължително гласуване. Т.е. 50 на сто казват, че биха участвали. 30 на сто казват, че не биха участвали. Останалите 20 нямат мнение или се колебаят. Какво значи този резултат? Значи висока фонова подкрепа, принципна подкрепа, абстрактна подкрепа. Така беше и на референдума за АЕЦ „Белене“. Тогава месеци наред половината от запитаните казваха: да – ще отида да гласувам на този референдум. Накрая видяхте колко отидоха да гласуват. Ние питахме и за трите въпроса. Въпросът звучи така: Ще ви изброя три въпроса, които могат да бъдат зададени на такъв референдум, моля да ми отговорите на всеки от тях, вие лично как бихте гласували с да или с не. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно, по електронен път и т.н. – сериозна подкрепа, отново половината казват, „да”, а 25 % казват „не”, останалите се колебаят. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно - 66 % казаха „да”, едва 9 % казаха „не”, останалите се колебаят. И подкрепяте ли задължително гласуване на изборите и на националните референдуми, през март месец 47 % са казали „да”, 31 са казали „не”. И тук преобладава одобрението, но не толкова, колкото за останалите. Най-одобряван е мажоритарният избор на част от народните представители. Това говори за високо принципно одобрение на подобен род мерки. Държа да говоря постоянно за фоново, принципно абстрактно, защото към онзи момент, когато сме задавали тези въпроси,март,април, повярвайте ми, те не са се променили и досега, защото нищо не се е случвало по тази тема. Тогава не е имало актуални информационни поводи. Имало е ясно заявени от партиите позиции, а не е имало активно говорене по темата. А именно, ако се случи нещо подобно, чак тогава ще имат хората вече свои ясни нагласи по тази тема. Засега мерим само едно фоново, високо одобрение на подобен род мерки, сред които е и задължителното гласуване. Вярно, не е толкова одобрявано, отколкото примерно електронното гласуване или мажоритарният елемент, но все пак ползващо се с известно одобрение. Така че аз лично намирам в хода на Станишев опит за конюнктурно политическо позициониране спрямо наличните предпочитания на хората. Но пак казвам, това е дълъг, хлъзгав процес, с много неизвестни. Аз лично се надявам тази посока да бъде преосмислена.
Какво породи желанието на ДПС да има предсрочни парламентарни избори до края на годината?
Най-вероятно трезвата преценка, че по-нататъшно оставане в тази управленска формула носи само негативи. Най-вероятно това, защото може би икономическата ситуация няма да е толкова лека, както се вижда от евентуални спирания на фондове и т.н. Всичко това говори, че всяко по-нататъшно оставане във властта би било политическа агония. Това е на първо място. На второ място ДПС, вече го виждаме повече от два месеца, може би прави един плавен преход, ако щете, надясно, готвейки се явно за напускане на настоящата управленска формула. Явно Движението я намира за изчерпана и стратегически подготвяйки почвата за някакво друго управление, дори и дясно центристко, в което ДПС по някакъв начин да бъде допълнителен фактор. Пред тях стоеше да измислят как точно те биха подкрепили подобно управление, защото знаете, че всяка една подкрепа от ДПС понякога е контра продуктивна в имиджов план. В същото време ДПС ми се струва, че искаше отново да влезе в ролята си на диспечер, който раздава властта в България. Сега ще наклони везните надясно, през това време десните ще свършат черната работа икономически, а левите ще си решат проблемите. Те отново ще застанат на кантар, тогава ние ще наклоним везната наляво.
Това е ролята на балансьора ДПС, която бяхме позабравили. Ние бяхме свикнали да виждаме ДСП в ролята на партньор. Това, което днес направи Станишев показа, че той правилно е разчел тези планове и казва на ДПС: „не си правите илюзиите, че ще зависи от вас“. Признавам, това е доста емоционален политически момент. Аз лично прочетох обида в изказването на Станишев, той явно беше обиден от поведението на ДПС и ми се струва, че той реагира емоционално. Затова си мисля, че този ход със задължителното гласуване не работи кой знае колко за партията, а просто обслужва конюнктурата на момента. Много конюнктурен ход ми се струва, не виждам план, не виждам стратегия.
Казвате, че ДПС повече се движи вдясно. Възможна ли е тогава една бъдеща коалиция с ГЕРБ например, които спечелиха европейските избори?
Съмнявам се, че то би било наречено коалиция. То вероятно пак ще бъде наречено някакво спасително, програмно, експертно, а и това едва ли би било официализирано, просто най-вероятно ДПС би застанало нещо в ползата на ПП „Атака“ примерно сега, което виждаме. Бойко Борисов е невероятен комуникационен талант и аз съм убеден, че той ще успее да обясни и това – това е първият фактор. И вторият фактор – вие виждате политическата ситуация в страната, която изглежда такава, че много от гласоподавателите чакат изход, какъвто и да било. Виждате, че вятърът духа надясно. Тоест очевидно е, че преобладаващите предпочитания са ГЕРБ да е следващото управление. И на трето място – все пак не забравяйте, че Борисов също е играч, който често преследва лична политическа перспектива, не толкова партийна и не е изключено в един момент едно евентуално дясно-центристко управление с някаква подкрепа на ДПС, под каквато и да било форма, да бъде възможно, просто защото Борисов правилно си прави сметката, че ако примерно той играе за президент, той си има вече отделна политическа траектория. Тоест той ще бъде едно, а пък партията ГЕРБ ще бъде нещо друго. Това не го виждаме за пръв път, но пак казвам, прекалено рано е за такива прогнози. Ако се приеме задължителното гласуване, един Бог знае как ще изглежда въобще следващия парламент – дали няма да има протести, що за хаос предстои. Тази тема беше хвърляне като масло в огъня. По никакъв начин не даде план за излизане от политическата ситуация, който лично аз очаквах да чуя, напротив – заплете се съвсем нов възел от въпроси.
Дали новата политическа коалиция ББЦ, ВМРО, ЗНС и „Гергьовден“, ако дойде на власт при парламентарни избори, ще успокои недоволството на хората?
Аз лично не вярвам да дойде на власт при едни нови избори, но вярвам, че е възможно да повиши своята тежест и своята цена. Защото със следващата политическа ситуация, именно тази коалиция се очерта като алтернатива. Само че изключително много зависи от това, дали няма да се дискредитира. Вие виждате, че има сериозен медиен натиск и отделно от това, ако изборите не са скоро, може и инерцията там да поотмине. Но, ако изборите са сега наесен, както се очертава или до края на годината, аз мисля, че коалицията ББЦ и ВМРО ще продължи инерцията си и това им дава добри шансове. Пак казвам, не да спечелят изборите, макар че всичко е възможно, но да бъдат изключително важен и незабиколим фактор при следващото раздаване.
Ива САПУНДЖИЕВА, Агенция „Фокус”
Вашите коментари