Роден е на 26.6.1970 г. в София
Завършва актьорско майсторство и режисура за куклен театър при проф. Николина Георгиева в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1994 г.
Специализира кинорежисура и кинодраматургия при проф. Людмил Стайков
Дебютира с авторската си постановка „Колко е дълга една приказка” в Театър 199 през 1996 г.
Автор на проекта „България на длан”, който пресъздава в миниатюрни копия най-известните културно-исторически паметници у нас.
По-известни представления: „Вечерен акт” по Чехов, „Охранители”, „Алхимикът” по П. Коелю, „Дуенде”
Най-новият му спектакъл е „Хензел и Гретел” в Столичния куклен театър
- Г-н Сънински, насочихте представлението си „Хензел и Гретел” не само към децата, но и към възрастните. Какво искате да разкажете на големите?
- В тази приказка разчетох кода на съвремието. Тръгнах от въпросите - кои са днес захарните къщички и защо в най-красивите от тях винаги живеят грозни вещици. Това несъответствие не е случайно. „Хензел и Гретел” е сред най-актуалните философски приказки, защото разкрива механизма на днешния свят. Той е прекалено илюзорен, външен, примамлив, а в същото време хищнически, капиталистически и измамен. Захарната къщичка е онази илюзия, която се използва за манипулация. Винаги се намира някой, който усеща какво е твоето огромно желание и ти го предоставя. И хоп, вече си в капана. Трябва да бъдем много внимателни и да не забравяме, че нищо не се получава ей така, даром.
Излезем ли от приказката, пак ще видим много захарни къщички – за България такава къщичка се оказа Европейският съюз.
- Защо?
- Защото тази захарна къщичка принадлежи на някой друг, а България е като двете дечица, които наивно се оставят да бъдат водени, въвлечени в игра, която е част от други интереси. Целият ни живот е опит да бъдем излъгани - искам да предупредя децата да внимават, да се научат да бъдат нащрек. Защото какво е гората, в която се лутат Хензел и Гретел? Тя е животът. Опитвам се да предупредя и родителите – нека са нащрек какво правят с децата си и къде ги пускат. Прекалено много измамници има в този свят. Какво е образованието ни? Една захарна къщичка отвън, лишена от смисъл вътре. Сега гледаме каква е фасадата на училището, има ли басейн, има ли компютри, какви са плочките в тоалетната. А не обръщаме внимание какво се учи! Няма никакво значение, че излизаме неграмотни, че има проблеми и в крайна сметка живеем като емигранти в собствената си държава и плащаме децата да ходят в частни училища.
Плащаме и за образование, плащаме и за здравеопазване, да ни оставят поне живи. Историята за Хензел и Гретел не е ли метафора за всичко това? Сега всички се чувстваме като тези две деца, изоставени от родителите си и хвърлени в гората. А в гората всеки си прави каквото иска. Важно е предупреждението на спектакъла, че днес всичко изглежда едно, а всъщност е друго. За съжаление, това е белегът на нашия свят в момента.
- Демокрацията захарна къщичка ли е?
- Това е най-големият въпрос. Демокрацията изглежда най-доброто решение за света, но не се е показала още бабичката, за да видим другото. Когато се предлагат такива глобални решения за устройството на света, в крайна сметка винаги има измамени. Въпросът е живеем ли по-добре. Несигурността и постоянната смяна на посоките, очакванията, работата, приятелите е адова. И богати, и бедни живеят еднакво зле заради тази несигурност в битието си. Виждаш само захарната къщичка и не знаеш откъде ще те изненада бабичката. Всичко е захарна къщичка – от телевизията до приватизацията.
- Един от тормозещите децата въпроси е защо родителите на Хензел и Гретел ги пращат в гората. Как успокоявате невръстната публика?
- Формата на спектакъла е такава, че въвлича децата в приказност и илюзия, че всичко е много красиво и завладяващо. И на този фон поднасям деликатно момента с решението на майката и бащата. Родителите са безкрайно сериозни образи. Те са притиснати в ъгъла от обстоятелствата и в оригинала репликата на майката е: „Няма с какво да ги храним, трябва да ги пратим в гората”. Бащата се противи, та това са техните деца! Но майката отвръща: „Ако искаш да правиш четири ковчега, тогава ги остави тук”. Тези реплики ги няма в спектакъла, но те са смразяващи. Беше много интересно за мен как една майка може да се превърне в мащеха. Вече го живеем този филм, знам как. Когато родителите са притиснати в ъгъла, по-добре наистина да пуснеш децата в гората, отколкото ти да си причината те да умрат от глад. Това е жалката истина. Преди две години, когато поставих „Капиталът срещу „Няма да платим”, се оказах прав, че сме на ръба на сблъсък с този див капитализъм. Сега искам да предупредя децата и родителите.
- Как да се спасим от капаните на захарната къщичка?
- Като не позволяваме да ни примами с обещания. Лао Дзъ има една мисъл: „Който няма нищо, има всичко”. Бих я перифразирал - „Който не иска нищо, ще получи всичко”.
- По отношение на политиците обаче сме длъжни да изискваме...
- Защо трябва да искаш, когато нещо ти се полага по право? Докарали сме нещата едни да искат, а други да им дават. Къде трябва да се бориш, за да получиш нещо? В джунглата. И човек, който се е родил, има неотменимото право винаги да може да си намира работа. В момента звучи абсурдно и утопично, но това именно е човешко право. Проблемът идва от това, че хората са ужасно много, а благата на тази земя са ужасно малко. Представи си десет човека - всичките умни, образовани, добри. Но има само една трохичка. Как решаваш кой да я вземе? Някои казват, че Господ ще определи. Какъв Господ? За съжаление, това е чиста и грозна математика. Оттам започват всички изкривявания – за да заблудиш другите, че ти трябва да вземеш трохичката, започваш да им правиш захарни къщички. Заблуждаваш им мозъците, защото не можеш да им напълниш стомасите. Цялото човечество трябва да насочи вниманието си към едно нещо – кой има и кой няма право да създава деца. Но това е въпрос, който никой не иска да зададе.
- Да имаш деца също е неотменимо човешко право, което не подлежи на коментар...
- А трябва. Защо най-висшето нещо – да създадеш човек, е оставено на произвола? Дали е случайно това, или просто е много изгодно да произвеждаш все повече и повече консуматори на какво ли не. Може ли човек без образование да има дете? Какво му дава той? Ако искаш, и петдесет деца роди, но първо се изучи, човече. Пък тогава ще стигнеш до идеята какво ще ги правиш тия деца. Не мога да позволя на 18-годишен неизучил се човек да има 11 деца... Оттук трябва да се тръгне, защото искам децата ми да живеят в спокойна държава. И критерият за добро образование не е дали едно училище има басейн, а какви хора преподават в него. Моля, нека управниците се съсредоточат първо над това да направят заплатите на учителите 2000 лева. Знаеш ли, че в Дания никой не се интересува от частните училища? Държавното образование е толкова добро, че никой не стъпва в частно. Заплатите на учителите са толкова високи, че напливът е огромен. Но за да станеш учител, минаваш страшна цедка.
Има закони – ако направиш нещо на учител – влизаш в затвора, ако нарушиш имуществото му - влизаш в затвора, ако драскаш по училището – пак подлежиш на сериозна санкция. Знам, че и у нас това може да се разреши за две минути с един закон, но никой няма воля за това.
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/в-к "Монитор"
Вашите коментари