Негативните оценки за положението в страната достигат до безпрецедентно високо ниво за последните 6 години - през юли рекордно висок дял от 72% от българските граждани определят положението в страната като "непоносимо/нетърпимо".
Това е скок с 15% спрямо пролетта на миналата година.
Това сочат данните от национално представително проучване на общественото мнение, осъществено от институт "Отворено общество" - София в периода 5-16 юли 2013 г.
Едва 2% от анкетираните смятат, че положението в страната е "нормално/добро". 22% го определят като "поносимо".
Увеличават се и негативните оценки за икономическата ситуация. 63% смятат, че тя се е влошила през последните 12 месеца, а 37% очакват този процес да продължи. По тези показатели негативните оценки са нараснали съответно с 10 и 15 процента в сравнение с периода преди година, сочат данните от проучването.
Близо 44% подкрепят протестите срещу кабинета 16 на сто смятат, че правителството е започнало важни реформи и не трябва да има протести срещу него. Мнението на 23% от анкетираните е, че то трябва да получи 3 месеца спокойствие и ако покаже, че не се справя, едва тогава да се протестира срещу него. Близо 17% заявяват, че нямат отношение към въпроса.
Възможността за незабавна оставка на правителството и избори през есента на тази година се подкрепя от около 37,5% от анкетираните.
Същият дял анкетирани смятат, че правителството не трябва да подава оставка.
25% пък подкрепят тезата, че правителството трябва да подаде оставка през пролетта на 2014 година и тогава да се проведат парламентарни избори заедно с изборите за Европейски парламент.
Най-слаба е подкрепата на идеята за нов кабинет в рамките на тозипарламент, като едва 12% са за подобен вариант. Тук сборът от процентите надвишава 100, защото запитаните са имали възможност да изразят различна степен на съгласие/ несъгласие с повече от една възможност, уточняват от "Отворено общество". А също - че изследването е проведено преди сблъсъците между полицията и протестиращите в София в нощта на 23 срещу 24 юли и не отчита техния ефект върху обществените нагласи.
44% изразяват неодобрение към дейността на кабинета, 33% подкрепят тази дейност, а 23% не могат да преценят.
При парламентарни избори сега 23,4% казват, че биха гласували за ГЕРБ, 22,1% - за БСП, и 5,2% - за ДПС. За всяка от останалите политически сили биха гласували около или под 2 процента от анкетираните, като сред тях най-близо до прескачане на бариерата са "България на гражданите", НФСБ и "Атака". 31 на сто заявяват, че няма да гласуват.
На директен въпрос дали биха подкрепили с гласа си нова коалиция център-дясно (Реформаторски блок), включваща ДСБ, "България на гражданите", Синьо единство, Зелените, Свобода и достойнство и други от традиционните десни партии, останали извън парламента, 7% отговарят "да, напълно", а други 12% отговарят "по-скоро да".
Данните от изследването показват нарастване на нагласите в защита на демократичните
ценности в сравнение с предходната година, коментират от "Отворено общество". На въпрос "Ще се съгласите ли да се ограничат за кратко време някои от демократичните права и свободи, за да се въведе ред и сигурност и да се стабилизира икономиката?" 37,6% от анкетираните отговарят категорично не или по-скоро не, което е увеличение с 10% в сравнение с дела на хората, споделящи това мнение през май 2012 г. (27%). Съгласие да бъдат ограничени демократичните права и свободи изразяват 47,7% от анкетираните, което е спад с над 8% в сравнение с преди една година (56%). Относителният дял на несъгласните с ограничаване на демократичните права и свободи е най-висок сред привържениците на партиите в Реформаторския блок, 53% от които са против подобно ограничаване. На обратния полюс са привържениците на БСП, 59% от които биха приели ограничаване на демократичните права в страната.
През юли едва 7% от анкетираните заявяват, че имат голямо или много голямо доверие към политическите партии. Доверието към парламента остава традиционно ниско (10%), а това към правителството (15%) спада до най-ниското си ниво от 5 години насам. Доверие към президента изразяват 30% от анкетираните, а 40% имат по-голямо доверие на европейските институции, отколкото на българските. Близо 70% от анкетираните заявяват, че днес отново биха подкрепили членството на България в ЕС и оценяват ефекта от него като напълно или по-скоро положителен. Около 19 на сто са на обратното мнение. По-добрите възможности за намиране на работа, свободното пътуване и достъпът до еврофондовете са определени от анкетираните като трите най-големи предимства от европейското членство на страната. Под 10% от запитаните смятат, че то не ни носи никакви предимства.
Мнозинството българи продължават да изразяват привързаност към политиката на финансова стабилност. Над половината от анкетираните (близо 51%) не одобряват идеята правителството да вземе допълнителни заеми, за да попълни "дупките в бюджета", докато около 24 на сто са съгласни с тази идея. Системата на валутен борд също получава висока подкрепа.
56% от анкетираните заявяват, че подкрепят валутния борд. Това е най-високото регистрирано ниво на подкрепа за него през последните 6 г. Против валутния борд са 21% от запитаните. В същото време идеята за въвеждане на еврото продължава да губи атрактивност, като 67% от анкетираните са против замяната на лева с еврото, а едва 16% биха подкрепили подобна промяна.
Според анкетираните в страната е най-наложително да продължат реформите в секторите:
- здравеопазване - 40%;
- пазар на труда, заетост и доходи 27%;
- икономически растеж - 25%;
- социална политика 24%;
- образование 21%.
8-9% от анкетираните смятат, че са нужни неотложни реформи в съдебната система и в сферата на вътрешния ред и сигурност. /"24 часа"
Данните са от изследване на общественото мнение, осъществено по проект и от екип на Институт Отворено общество - София в периода 5-16 юли 2013 г. сред 1155 души. Извадката е национално представителна по модел на гнездова извадка, стратифицирана по области и тип населено място (град/село). Максималната грешка при 50% дял е 2,9% (без да се отчита вътрешно-гнездовата корелация).
Вашите коментари